Генерал-майор Хорацио Гордон Робли e английски офицер, художник и колекционер. Той служи в Нова Зеландия през 60-те години на ХIХ век по времето на Войните в Нова Зеландия (1845-1872), наричани още „Войните на маорите“. В този период се водят военни действия между правителството на Нова Зеландия и коренното население – маори.
Хорацио Робли има голям интерес към етнологията и татуирането като изкуство. Самият той е много талантлив художник и илюстратор. През 1896 г. публикува книгата „Татуирането на маори“, пише vesti.bg, по информация на Rare Historical Photos .

След като се завръща в Англия, събира забележителна колекция от 35 мокомокаи – запазените черепи на татуирани маори. През 1908 г. ги предлага на правителството на Нова Зеландия срещу 1000 паунда, но офертата му е отхвърлена.

По-късно обаче, с изключение на 5 глави, от нюйоркски музей закупуват колекцията на цена от 1250 паунда.

Моко татуировките са традиционни за културата на маори до средата наХIХ в.,
след което употребата им започва да става все по-рядка. Те са символ на висок социален статус и отличителен белег на отделните личности като част от един род. Показват връзката между индивида и неговите предци.



Главно мъжете маори са татуирали целите си лица. Жените с висок статус обаче също са си правели моко – само на устните или челюстта.

Традицията е била такава, че когато някой с моко почине, най-често главата се запазва. Мозъкът и очите се изваждат и всички отвори на черепа се запечатват с ленени влакна и смола. След това главата се вари или слага на пара. Следващата стъпка е да се окади на огън и да се остави на слънце за няколко дни.

След като всички стъпки са изпълнени се намазва с мазнина от акула. Тези черепи, т.нар. мокомокаи, се пазят от семействата на починалите в специални, красиво украсени кутии, и се изваждат само за много важни случаи и церемонии.

Главите на врагове, убити в битка, също са се пазели. Тези мокомокаи са считани като трофеи от войната и са поставяни на видни места. Тяхната стойност е голяма, защото често са служели за разменна монета при сключването на мир между враждуващи страни.

В началото на ХIХ в. новите заселници започват да се налагат над коренното население
С пристигането на европейци в Нова Зеландия племената започват да осъществяват контакт със заселниците и търговците. Новите заселници от своя страна имат надмощие над коренното население, притежавайки огнестрелни оръжия.

След началото на войните с цел изземане териториите на маорите, те започват отчаяно да търсят оръжия, за да се защитят.

В този период на налагане над коренното население мокомокаи изменя ролята си от традиционен символ и ценен предмет за родовете маори в разменна търговска стока и предмет на изкуството, който да събира прах във витрините на музеите.

Мокомокаи са най-търсени в годините между 1820 и 1831 г.

Племената са толкова отчаяни в опитите си да се защитят и да се сдобият с оръжия, че започват да правят моко татуировки върху роби и затворници, за да осигурят повече глави като стока.
Разликата между мокомокаи и принудително нарисуваните лица е в мотивите на татуировките– тези на робите и затворниците не са носели абсолютно никакъв смисъл.

Във видеото може да видите интересни факти за татуировките