Недостигът на артилерийски боеприпаси и забавянето на западната военна помощ вероятно ще се отрази на украинските сили при бъдещите им контраофанзивни операции. Украинският бригаден генерал Александър Тарнавски заяви в интервю за "Ройтерс", публикувано на 18 декември, че украинските сили имат недостиг на 122 мм и 152 мм снаряди по цялата фронтова линия.

Той заяви, че руските сили също имат проблеми с артилерийските боеприпаси - въпреки че според съобщенията в момента водят артилерийски огън със скорост пет до седем пъти по-голяма от украинските сили.

Украинският заместник-министър на отбраната генерал Иван Гаврилюк предупреди, че недостигът ще продължи.

Както руските, така и украинските сили вероятно са изразходвали големи части от запасите си от съветската епоха, което ги принуждава да търсят в чужбина други запаси от тези артилерийски боеприпаси. Русия наскоро получи големи количества от тези снаряди от Северна Корея, а Украйна и нейните западни партньори положиха усилия да доставят тези снаряди от чуждестранни запаси.

Това се посочва в дневния анализ на Института за изследване на войната (ISW) за Украйна.

Гаврилюк заяви, че Украйна в момента се фокусира върху вътрешното производство на дронове, за да компенсира недостига на артилерия и планира да произвежда 155 мм боеприпаси в Украйна със западни компании през 2024 г.

Украинският главнокомандващ генерал Валерий Залужний отказа да коментира скорошните западни доклади за украинската контраофанзива и руските офанзивни планове за 2024 г. Той отговори на неотдавнашната статия на BILD за Русия стратегически цели в Украйна до 2026 г., като заяви, че офицерите от германското разузнаване имат право на мнение.

Говорителят на украинските ВВС полковник Юрий Игнат заяви на 18 декември, че руските сили разполагат с достатъчно безпилотни самолети, за да нанасят ежедневни удари срещу Украйна от различни посоки.

Игнат заяви, че руските сили също складират крилати и балистични ракети, включително ракети Искандер, С-400, Х-101 и Х-555. Украински военни източници съобщиха, че украинската противовъздушна отбрана е свалила пет руски безпилотни самолета Шахед-131/136 и една ракета Х-39 над Николаевска, Днепропетровска, Виницкая и Хмелницка област.

Руската правителствена комисия по законодателна дейност подкрепи законопроект, който криминализира русофобията в чужбина, вероятно като част от продължаващите усилия за поддържане и увеличаване на руското влияние в постсъветските страни. Депутатът от Държавната дума на Русия от партията "Единна Русия" Ирина Яровая предложи проектозакон, който ще наказва чуждестранните граждани и лицата без гражданство, които не пребивават постоянно в Русия, за "русофобия" извън Русия.

Действащият закон може да наказва само чужди длъжностни лица, чужди граждани, наети от международни организации, и чужди граждани, използващи служебните си позиции за извършване на русофобски действия.

Законът определя "русофобия" като действия или публични призиви за извършване на дискриминационни действия срещу руски граждани или "сънародници". Русия умишлено и широко е дефинирала "сънародници" като етнически руснаци и рускоговорящи и не ограничава определението до тези, които притежават руско гражданство или пребивават в Руската федерация.

Руските официални лица рутинно критикуват усилията в Южен Кавказ и Централна Азия, които насърчават местните езици и образование за сметка на руския език и образование.

Руските служители могат да използват предложения законопроект, за да заплашват чуждестранни служители с наказателни процедури за насърчаване на местни езици и образователни програми, като определят тези инициативи като "русофобски".

Руските власти могат да използват този нов законопроект, за да засилят критиките срещу чужди граждани и длъжностни лица чрез започване на наказателни производства като част от текущите усилия за налагане на чуждестранно съответствие с подкрепяните от Русия и проруски инициативи, програми и разкази.

Руските власти опростиха изискванията за получаване на руско гражданство за беларуски, казахстански и молдовски граждани на фона на продължаващата враждебност към мигрантите в руското общество. Руският президент Владимир Путин подписа указ на 18 декември, позволяващ на гражданите на Беларус да подават молба за гражданство без доказателство за предишно дългосрочно постоянно пребиваване в Русия или владеене на руски език, история и гражданство.

Казахските и молдовските граждани все пак трябва да представят доказателство за владеене на руски език. Това разграничение в изискванията е в съответствие с лъжливите твърдения на Кремъл, че беларусите и украинците всъщност са руснаци и че нито Беларус, нито Украйна имат отличителен език или култура.

Беларусите, казахите и молдовците също трябва да представят документи за самоличност и доказателство за текущото си пребиваване в Русия.

Руските усилия изглеждат лицемерни и несъвместими с продължаващите репресии срещу мигрантите, насочени към принуждаване на мигрантите към руска военна служба и умилостивяване на ксенофобската руска ултранационалистическа общност.

Опростяването на изискванията за гражданство на беларуските граждани може да е свързано с дългосрочни усилия за поглъщане на Беларус в Русия чрез структурата на съюзната държава и за преследване на други цели в Казахстан и Молдова.

Европейският съюз (ЕС) прие 12-ия си пакет от санкции във връзка с пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна. Той има за цел да отслаби източниците на финансиране за военните усилия на Русия и руската отбранителна индустриална база.

Санкциите включват мерки за забрана на вноса на руски диаманти, забрана на реекспорта на стоки и технологии с двойна употреба, въвеждане на строги ограничения за износ на 29 юридически лица, налагане на забрана за транзит за всички стоки, които руските сили използват на бойното поле в Украйна и засилване на правилата за съответствие за тавана на цените на Г-7 за руския петрол и петролни продукти.

Бившият говорител на Народната милиция на Донецката народна република (ДНР) Едуард Басурин заяви, че към 18 декември повече от 25 000 руски военнослужещи служат в казашките доброволчески формирования в Украйна.

Басурин твърди, че е имало само 6000 души в казашките доброволчески формирования през декември 2022 г. Басурин твърди, че казашките доброволци са се обучавали под неопределени елементи на руския Западен военен окръг (ОМУ) и след това са били разположени в Украйна, където първоначално са сформирали 6-та гвардейска моторизирана казашка пушка полк, отряд БАРС-18 (Руски боен резерв) и отряд Аксай.

Руското държавно издание Top War твърди, че доброволческият казашки десант в момента се състои от 6-та гвардейска мотострелкова казашка бригада (бивш полк) и четири допълнителни доброволчески бригади: казашката бригада "Дон", казашката бригада "Сибир", казашка бригада "Волга" и казашка бригада "Терек".

Съобщава се, че казашката бригада "Дон" включва отрядите "Аксай", "Егорлик", "Манич" и "Хопер". Съобщава се, че казашката бригада "Сибир" включва отрядите "Енисей", "Иртиш" и "Ангара". Съобщава се, че казашката бригада "Волга" се състои от отрядите "Листан", "Печора" и "Луган". Съобщава се, че казашката бригада "Терек" се състои от отрядите "Скиф", "Балтика", "Каспий" и "Терек", отделния отряд "Оскол" и учебния център "Скали".

Руски официални представители публично издават сертификати за ветерани на персонала на "Вагнер" и предоставят военно оборудване на нередовните сили, вероятно за да покажат, че отговарят на неотдавнашните обещания на руския президент по тези въпроси по време на неговия форум "Директна линия" на 14 декември.

Руски източници разшириха снимки от 18 декември на заместник-главнокомандващия на руския флот вицеадмирал Николай Михеев, който връчва сертификати за ветерани от бойните действия на персонала на "Вагнер" на събитие на фондация "Защитници на Отечеството".

На събитието присъства и заместник-министърът на промишлеността и търговията на Русия Виктор Евтухов. Руски източници твърдят, че фондация "Защитници на отечеството", създадена от Кремъл доброволческа организация, която предоставя подкрепа на руски ветерани, в момента обработва 3000 жалби от персонала на "Вагнер" за свидетелства за ветерани.

Назначеният от Кремъл комисар по правата на децата Мария Лвова-Белова продължава да отрича участието на Русия и Беларус в принудителното депортиране на украински деца от окупираните райони. Тя твърди, че руските власти са улеснили връщането на украински деца и са създали "хуманитарни коридори" през Беларус.

Лабораторията за хуманитарни изследвания на Йейлския университет проведе независимо разследване, публикувано през февруари 2023 г., което установи, че руските власти вероятно са депортирали над 14 700 украински деца в Русия. Международният наказателен съд издаде заповед за арест на руския президент Владимир Путин и Лвова-Белова през март 2023 г. за военни престъпления, включващи депортиране на украински деца в Русия.

Европейският парламент прие резолюция през септември 2023 г., в която призна, че Беларус е замесена в принудителното депортиране на украински деца, а Международната федерация на Червения кръст и Червения полумесец (МФЧК) прекрати членството на Беларус през декември 2023 г. във връзка с участието на Беларус в депортирането на украински деца в Беларус.

Руските и окупационните власти продължават да депортират деца от окупирана Украйна в Русия под прикритието на образователни програми. Министерството на образованието и науката на Луганската народна република (ЛНР) заяви на 18 декември, че Руската президентска фондация за културни инициативи и Руската агенция за социални технологии и комуникация са организирали пътуване за ученици от окупираната Луганска област в рамките на "Форума на младите таланти" проект в Москва.

Съобщава се, че студентите са посетили руски културни и исторически обекти и са присъствали на Международната изложба и форум в Москва.

Руските окупационни служители продължават да разширяват структурите на окупационното правителство като част от усилията за интегриране на тези структури в руското правителство и легитимиране на окупационните власти.

Ръководителят на Херсонска област Владимир Салдо заяви на 18 декември, че окупационните власти създават счетоводна палата, която ще помогне за интегрирането в руската правна и финансова система.

Руският външен министър Сергей Лавров повтори фалшивия разказ на руския президент, че Русия не заплашва страните от НАТО и отправи нова заплаха.

Лавров даде интервю за руския държавен телевизионен канал "Первый канал" на 18 декември, в което отново наблегна на основните точки на Путин от интервюто и речта му на конгреса на партия "Единна Русия" на 17 декември. Лавров отхвърли опасенията на Запада относно руската заплаха за НАТО и заяви, че Русия отдавна е уредила всичките си териториални спорове - включително териториалните спорове с Япония.

Лавров заяви, че Русия няма да бъде отново наивна към западните цели да победи стратегически Русия и намекна, че Русия не се интересува от временно замразяване на фронтовите линии в Украйна. Лавров повтори изявленията на Путин за важността на защитата на "суверенитета" на Русия. Лавров отправи слабо завоалирана заплаха към НАТО, твърдейки, че западните дискусии относно разрешаването на украинските сили да използват летища на НАТО са "опасни мисли".

Официални представители на Кремъл обаче рутинно насърчават подобни информационни операции и заплахи за друга военна помощ, предоставена от Запада, за да забавят нейното предоставяне.

ISW продължава да счита, че уверенията на Кремъл относно мирните намерения на Русия спрямо НАТО звучат напразно - предвид предишните заплахи на Кремъл срещу НАТО и действителната цел на Русия да се разпадне алиансът.

Путин се обърна към Съвета на правителствените ръководители на Общността на независимите държави (ОНД) на 18 декември, като повтори обичайните си изявления за близостта на Русия с нейните постсъветски съседи. Той заяви, че тесните културни взаимоотношения, духовната близост, широките човешки контакти и многовековната обща история на страните са в основата на интеграционните процеси.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук