Срещу, сръбския президент Александър Вучич се е подготвял опит за покушение и това беше официално съобщено от полицията на тази балканска държава.

Защо е застрашен животът на главата на сръбската държава, кой точно и по какви причини му е пресякъл пътя и колко опасни са неговите противници?

В деня на откриването на паметника на основателя на средновековната сръбска държава Стефан Неманя в Белград на 27 януари се е подготвяло покушение срещу президента на Сърбия Александър Вучич.

Това съобщи в понеделник, 8 февруари, началникът на отдел "Криминална полиция" Богдан Пушич по телевизия Pink.

Пушич заяви, че в този ден по време на церемонията по откриването на паметника е имало "над 850 човека от специалните части".

Той отбеляза, че такъв брой служители на службите за сигурност са задействани само "с цел защитата на президента Вучич, тъй като данните от разузнаването са сочили, че върху него ще има опит да го убият".

Факт е, че на 4 февруари в Белград по време на специална операция полицията задържа 17 члена на организирана престъпна група (ОПГ).

Престъпниците са се маскирали като футболни фенове и във връзка с това са проведени претърсвания и задържания на стадионите "Райко Митич" (родната арена на клуба "Цървена звезда") и "Партизан".

Според сръбското вътрешно министерство, в жилищата на ОПГ са намерени две снайперски пушки. Задържаните са обвинени в жестоки убийства, изнудване, отвличане и търговия с наркотици. Засега няма окончателно потвърдени данни за участието на задържаните в атентата срещу сръбския президент, тъй като тече разследване.

Всички задържани принадлежат към ОПГ, ръководена от известните млади мафиоти Велко Беливук и Марко Милкович (и двамата са задържани от специалните части на 4 февруари), тясно свързана с черногорския престъпен "клан Кавач".

Сръбският вътрешен министър Александър Вулин твърди, че двамата наскоро са провели преговори в Черна гора с „един от най-големите наркодилъри в тази част на света“. Вулин смята, че арестът на двамата е причинил на наркокартелите щети за милиони долари. Очевидно това може да е мотивът за отмъщение срещу президента Вучич.

В същото време задържаният сега Велко Беливук, по-известен като Вельо Бедата, беше, наред с други неща, и шеф на официалната фен агитка на футболния клуб ''Партизан''. И точно на стадиона бяха открити около 100 кг кокаин, марихуана, както и оръжия.

През есента вълна от поръчкови убийства в стила на 1990-те години неочаквано обхвана Белград. На 15 септември в сръбската столица  известният 30-годишен мафиот и светски красавец Страхиня Стоянович беше взривен в колата си.

Формално този тип с външен вид на фотомодел и с навици на психопат притежав няколко автокъщи, но всъщност той и бандата му са били замесени в престъпна дейност с някои босненски и черногорски кланове.

Стоянович имал странна слабост към испаноговорящи красавици и при предишния опит за покушение срещу него бившата Мис Марбея - Олак Билбао Гонсалес, оцеля като по чудо, а сега колумбийката Соня Суарес Гомес, смятана за негова съпруга, беше поставена под домашен арест и имаше забрана да напуска Сърбия като свидетел.

След това още двама млади сръбски ''авторитета'', за които се твърди, че са свързани с трафика на наркотици от Босна и Черна гора, бяха убити на паркинг в търговския център ''Ушче'' в Нови Белград.

Това отдавна не се бе случвало в Сърбия. Може би е започнала война между старите мафиотски кланове. Президентът Вучич направи специално обръщение към нацията на 20 октомври, в което „обяви война на мафията“. Тогава той каза, че „престъпниците няма да могат да победят държавата“.

Тогава сигурността му, особено когато присъства на публични събития, беше драстично повишена. Прави впечатление, че криминалната полиция наистина разследва всички тези събития, а не службата за сигурност или разузнаването, както се случи по време на предишните опити (или на техните имитации) срещу президента на Сърбия.

Ситуацията с престъпниците на Балканите не се е променила коренно от 1990-те години на миналия век. Нещо повече, балканската престъпност е израснала в технологично отношение в сравнение с годините на късна Югославия от времето на Йосип Броз Тито.

Става дума за Албанските "15 благородни семейства", трафика на наркотици, фалшивите цигари, откраднатите първокласни автомобили в Италия, контрабандата, тайното производство скрито като световни брендове като Brioni, проституцията.

Цялата тази система е подредена в „ретро стил“ със своите мафиотски кланове, изградени според националните и локални принципи. Тя може да е позната на мнозина от ироничното описание във филмите на Емир Кустурица, макар че в действителност всичко не е толкова смешно, но наистина е толкова екзотично.

Да, балканските мафиотски кланове все още използват старомодните принципи на взаимоотношения, частично приети в Италия, и прякорите почти от раждането им заменят имената, а клановете се управляват от патриарси със специфичен манталитет и дори външен вид.

Е, останалото е в същия дух: пиршества в претенциозни ресторанти, наздравици със сливовица "за братята", безвкусни "златни" вили в Черна гора, съпруги-пазителки на огнището, любовници модели и червени "мазерати".

Сръбската мафия започна да се подмладява и интернационализира от началото на войната на Балканите, когато клановете започнаха да се оглавяват от млади бойци, а някои от групите се сляха с държавни структури въз основа на общите интереси в полето на контрабандата.

В същото време центърът на престъпния свят на Балканите постепенно започна да се премества в Черна гора - тогавашният рай за контрабанда, носещ името на Мило Джуканович.

Сега в Сърбия активно се разпространява информация, че Вельо Бедата и неговата група може да са свързани с известния бизнесмен Станко Суботич, бивш близък приятел на сръбския премиер Зоран Джинджич, който беше убит през 2000 г., и Бранко Лазаревич, бивш шеф на администрацията на Джинджич.

А именно Станко Суботич беше главният герой в разследването на контрабандата през Черна гора и системата от безмитни магазини с фантастичните обеми на контрабандни цигари.

По някое време Суботич беше принуден да се премести в Швейцария, но запази контрола върху хотелите в Черна гора. Особено в Свети Стефан, Свети Никола и Будва. Там се провеждат и основните срещи на балканските криминални кланове.

Балканската преса обвинява президента Вучич в „самостоятелен пиар“, публикува карикатури (например Вучич сам рисува върху себе си мишена).

Но когато през 2016 г. близо до къщата на Вучич в предградието на Яница в Белград беше открито цяло хранилище на оръжия, полицията и разузнаването бързо се свързаха с някакъв Владимир Попович, по-известен като Влад Поп, собственик на белградски нощен клуб ''Хавана'' със съмнителна репутация.

А Влад Поп беше свързан с черногорците, с клана ''Шкалярци''. Сръбското разузнаване разследваше този случай само защото в него бяха включени „граждани на друга държава“, тоест Черна гора, а не Сърбия. И така, това беше чисто криминално, а не политическо събитие.

Имаше, разбира се, и анекдотични случаи в дългата история на покушения върху живота на президента Вучич. Например инцидентът, който влезе в историята като „Топчидарската звезда“.

На 2 септември 2017 г. в центъра на Белград, в историческия квартал Топчидар, трима малолетни загубиха контрола над бащиното Bentley на заден ход се врязаха в кортежа на президента, удряйки бронирания Mercedes на Вучич. Младите хора и техните родители преживяха горчиви моменти, но има още висящи въпроси към президентската гвардия, която пропусна тази маневра на тяхното Bentley.

Но все пак сега опозиционната преса напразно обвинява Вучич в самостоятелен пиар. Ситуацията с организираната престъпност на Балканите (не само в Сърбия и Черна гора) е много сложна и напомня болезнено за 1990-те години.

Само че сега е със силен национален акцент на класическата мафия със старомодния стил, специалната субкултура, характерния начин на живот с външните му атрибути, които в днешно време изглеждат твърде карикатурни.

Това обаче изглежда трогателно и симпатично само в киното. На практика запазването на класическите мафиотски структури в ретро стил на Балканите, макар и с младите вълци начело, е пряка заплаха за държавната сигурност.

И ако президентът Александър Вучич е решил да се бори с това и да победи, тогава той наистина трябва да се погрижи за своята охрана.

Източник: "Труд"