Burgas24.bg разпространи статия на журналистката Йоанна Заремба във връзка със случая на полската туристка, стана жертва на сексуален тормоз от страна на масажист по време на почивката си в Обзор. 

Според полската журналистка от Радио Зет, посегателството е станало на 20 август. Курортистката се записала на предлаган в хотела „Турски масаж“. 

От съобщения във входящата поща:

"Намирам се в хотел в България. Вчера трябваше да отида на уговорен масаж в хотела. По време на масажа бях тормозена сексуално."

"След случилото се бях в голям шок, затова едва след два часа се реших да уведомя полицията. Полицията отказваше да ме заведе в болницата за ДНК тестове, потвърждаващи вината на масажиста. От 18 до 22:30 часа се опитвах да ги накарам да предприемат някакви действия. Никой от полицаите не говореше английски, не знаеха какво трябва да правят. Тогава дойдоха други, също толкова безпомощни. Аз също бях игнорирана от персонала на хотела, един от управителите каза, че това са лъжи".

И накрая:

"Оставам с впечатлението, че всичко ще бъде потулено. Вече не знам какво да правя, страхувам се, че щом си тръгна, делото ще бъде приключено. Моля ви, моля, помогнете ми, не знам какво да правя по-нататък."

Тестовете няма да покажат нищо

Намирам контакт с W. чрез интернет. Тя прекарва почивката си на българското крайбрежие с партньора си в популярен курорт.

В неделя, 20 септември, в три следобед, тя има уговорена среща - турски масаж. Една от многото услуги, предлагани в този тип ваканционни комплекси. Първите двадесет минути прекарва в парна баня - порите на кожата се отварят под въздействието на топлина, което помага в по-нататъшния процес на прочистване.

По време на процедурата често се прави пилинг, а самият масаж се извършва на базата на ароматни масла. Междувременно тялото се полива с хладка вода. Така е трябвало да изглежда всичко.

"Именно с такова идея отидох на тази процедура. По време на масажа господинът започна да ме докосва по странен начин. Това вече предизвика подозренията ми, но си помислих, че все пак съм в друга държава, а за самия масаж прочетох, че не е най-деликатният.

В един момент масажистът започна брутално да пъха пръсти във влагалището ми. Това ме парализира. Няколко секунди не знаех какво се случва. Започнах да крещя, че трябва да спре. И той просто ме попита дали не ми е харесало", разказва жената.

Не знаела какво да прави или да каже. Идвало й само да плаче.

Отишла в хотелската стая. "По това време приятелят ми беше във фитнеса. Веднага щом влязох в стаята, започнах да ридая, изпаднах в амок. Обадих се на партньора си. Казвам му, че трябва да дойде възможно най-скоро, трябва да поговорим. Той дойде и веднага видя, че нещо се случва. Веднага искаше да се обади в полицията“, обяснява жената.

W. си спомня следващите два часа малко като в мъгла. На периоди плаче и мълчи. Чувства срам. Отначало не иска да разгласява нищо. Та нали не е била изнасилена, може би не е било нещо такова? По настояване на партньора си обаче решава да слезе долу на рецепцията. Разчита, че персоналът ще уведоми полицията.

Но последователността на събитията е различна. "Дойде един мениджър, после друг - и трябваше да разкажа на всеки един от тях една и съща история. Накрая казах, че ако не се обадят в полицията - ще го направя сама. Обещаха, че ще се обадят. Изчакахме двайсет минути, никой не се появи", казва тя. Накрая сама набира спешния номер.

Контактът със служителите, които се появяват в хотела, е много труден. Те не говорят английски, така че един от мениджърите действа като преводач. W. разказва историята от самото начало. Когато приключва, чува от полицията: "Не знаем какво да правим. Никога досега не сме имали подобна ситуация".

Следващите три часа минават в телефонни разговори - полицаите обменят информация с висшестоящи. В десет вечерта W. и нейният партньор ще чуят, че униформените приключват днешната смяна. Но скоро ще дойде някой друг - уверяват те. Половин час по-късно в хотела се появяват още полицаи, на които W. отново разказва цялата история. Те също не знаят какво да правят - не били получили информация "предварително“.

"Още в самото начало - веднага щом видях полицаите - поисках незабавно да ме заведат в болницата за изследвания. Проверих в интернет как да се държа в такава ситуация, какво да правя. Четох, че хората, преживели изнасилване или сексуално насилие, трябва възможно най-скоро да отидат на лекар за ДНК тестове, които ще го потвърдят. Защото без тях това са само думи... ", признава W.

Молбите на W. униформените да я заведат в болницата продължават няколко часа и не водят до ефект. Полицаите твърдят, че правенето на тест е безсмислено, защото е минало твърде много време от самия инцидент и че W. вече се е изкъпала, така че тестовете няма да покажат нищо. Но ако иска да си направи тест, няма проблем - но сама.

Преди 23,00 часа полицията все още е в хотела, но W. има впечатлението, че изобщо нищо не се случва и че всички действия са само повърхностни. В сградата се появява поредният управител.

"Отново казах какво ми направи този мъж, плаках ... А той обяснява, че този човек работи тук от десет години и никога не се е случвало нещо подобно! И сигурна ли съм в това? Тогава бях шокирана. Не очаквах подобна реакция от хотел, където нещо подобно ми се случи".

W. решава, че ще отиде в болницата сама. Когато тя отваря вратата на таксито, един от служителите я спира и в крайна сметка се съгласява да я заведе на преглед. Но при условие, че първо отидат до полицейския участък в Несебър - на час път с кола от Обзор - за да дадат показания. Когато пристигат пред районното, е след дванайсет през нощта.

Навън е хладно. Полицейските служители казват, че партньорът на W. трябва да изчака пред входа. W., разбира се, не е съгласна. Те обаче успяват да принудят момчето да я изчака на пейка в коридора.

Комисарят - който в момента се занимава с нейния случай - не говори английски, както всъщност никой в ​​цялата централа. Назначава се заклет преводач. W. съжалява след това, че не е записала цялото прослушване. Не е сигурна как са преведени думите ѝ. Трябва да описва стъпка по стъпка всички позиции по време на масажа, всяка дума и изречение, произнесени от служителя на хотела. Питат я - знаела ли е, че мъж ще я масажира?

Разбира се, че не, отговаря тя. Между другото - какво значение има това?

Тя дава показания на английски, по-късно никой не е чел нейния протокол. Поискали да подпише бързо и веднага тръгнали към болницата. Било почти два сутринта.

"След показанията полицията не искаше да ми дава никаква информация какво следва. Попитах: вие ще направите тестовете и какво? Отговорили, че не се знае, но ще направят каквото могат. Но аз започнах да проучвам и поисках документ, потвърждаващ показанията, които дадох. Казаха ми, че в такъв случай трябва да дойда в Несебър в четвъртък и тогава ще получа такова удостоверение от тях“.

"Това не е престъпление"

След това W. е транспортирана с полицейска кола до болницата в Бургас - поредни четиридесет минути в посока. Влиза в кабинета и според указанията сяда на гинекологичния стол. Без дума за въведение лекарят поставя метален инструмент. W. крещи от болка: "Какво правите? Боли толкова много!"

"Лекарят и медицинските сестри имаха проблем с факта, че някой е дошъл за изследвания в този час. Бяха зададени въпроси: какво всъщност очаквам от тях и какъв е проблемът? Отговарям, че вие ​​като лекар вероятно трябва да знаете какъв тест трябва да бъде направен в такава ситуация?

Накрая направи тестовете, дори не знам какви. След това ми даде лист хартия за подпис. Попитах какви са тестовете и какво пише тук? Той увери, че ще го предостави на полицията, те ще знаят всичко. Не отстъпих, поисках документ, потвърждаващ, че тестовете са проведени. Не го получих, но в крайна сметка издействах да направя снимка", съобщава полякинята.



Около четири сутринта изтощената жена е откарана в хотела от полицията. Чакат я само два часа сън. Трябва да стане в седем, защото в девет в бургаската болница ще дойдат резултатите.

Всичко се случва на три места. Управлението, в което W. дава показания, е в Несебър, болницата - където се вземат нейните проби от цитонамазка - в Бургас, а хотелът - където тя живее - е в Обзор. Градовете са на около час разстояние един от друг. Така те се редуват напред и назад последователно.

В понеделник, 21 септември, те трябва първо да отидат в полицейското управление, след това отново в болницата. Тя ще бъде придружена от предварително назначен преводач. Когато пристигат в полицейското управление, полицайката чрез преводач казва на партньора на W. да слезе от колата. Казва, че там няма да има нужда от него. W. протестира.

"Това не е престъпление“ - чува от комисаря, който ръководи делото. Жената се обръща към нея ... на английски.

"По пътя попитах преводача защо полицайката се обърна към мен по такъв начин? Преводачката само каза, че нейната работа е да превежда и тя не знае за какво става въпрос" - добавя W.

В болницата лекарят проверява дали W. е претърпяла някаква травма. Той заявява, че вагината наистина е зачервена и има травми. W. пита дали ще има ДНК тест. Получава отговор, че не, и че така или иначе тестът и без това не би показал нищо. Всъщност, разбира се, че може, но отново да го направи сама. Връщат се в управлението в Несебър с резултатите.

"Тогава дойде комисарката, много недоволна. Тя започва да казва нещо на преводача и аз се обръщам към нея на английски. Питам какво ще се случи по-нататък, как ще изглежда разследването? Ще бъде ли започнато изобщо? Полицайката отговаря, че чакаме само резултатите от теста. Питам отново дали този човек ще бъде разпитан? Никой не ми казва за нищо", казва W. В четвъртък, 24 септември, тя трябва да се появи в Несебър, за да идентифицира извършителя. "Добре, мисли тя, веднага ще взема документите от разпита“.

"Тогава комисарката каза, че няма да получа никакво удостоверение, защото българският закон го позволява само след приключване на разследването. Как така, питам аз? В крайна сметка само преди десетина часа ме уверихте, че ще получа такива документи, че дори трябва да ги взема лично" - припомня W.

Комисарката не издържа. "Това е било еротичен масаж! Та нали сте знаела на какво сте се записали!".

"Избухнах в плач. Попитах дали ще каже същото на дъщеря си, ако това, което ми се случи, й се случи на нея? Че това е бил "еротичен масаж“ и да не се прекалява? И че това не е престъпление?

W. напразно обяснява, че е лъжа, че не е ставало дума за никакъв "еротичен масаж“. Но, изглежда, никой не я чува.

С последните си сили тя се връща в хотела. След това получава информация от почетния консул - случаят най-вероятно ще отиде в съда. Влизайки във фоайето - въпреки че е изтощена - веднага иска среща с главния управител на хотела. Да, дамата изглежда много загрижена, проявява състрадание. Но нека изчакаме резултатите от теста, заявява тя и тогава ще се окаже дали W. казва истината.

Масажистът е отстранен, докато въпросът се разследва и няма да работи. Това обаче не се случи веднага. Хотелът реагирал само след многобройния натиск от страна на W. след нейния контакт с полицията и полското посолство. Както тя признава, ако не бяха нейните усилия, никой дори не би искал да се срещне с нея.

Ако не беше моят инат и настояването за правата ми - което е абсурдно само по себе си - нищо нямаше да се случи. Наранена съм и всички около мен само предполагат, че лъжа. Никой сам не ми помогна, не каза: "Съжалявам, съжаляваме. Нуждаеш ли се от нещо?" Имах чувството, че просто съобщавам, че сервитьорът е бил груб. 

W. също пита комисарката дали мъжът ще продължи да работи в хотела. "Той е невинен. Той има пълното право да практикува", чува.

Полското консулство се намесва

W. се свързва с туристическата агенция TUI - организатора на пътуването. "TUI ми казаха, че тази година нямат представители, така че никой от тях не може да дойде. Казаха, че ще се погрижат за случая и ще го "наблюдават". И че всичко, което могат да направят, е да се свържат с хотела и разберат каква е тяхната позиция по този въпрос.

Това е всичко. Госпожата ми каза, че хотелът не отговаря на телефонни обаждания и не отговаря на никакви искания"- подчертава W.

С нейния случай се занимава и полското консулство. "Г-жа W. беше отведена два пъти в Бургас, за да й вземат проби за тестване. Сега чакаме резултатите от тях. Срещу човека, който е заподозрян в извършването на това деяние, е започната проверка“ - казва Лидия Пиетшик-Вангелова, почетен консул в Несебър. И добави, че съдът ще поддържа връзка с W., когато тя се върне в Полша.

Г-жа W. ще бъде информирана за хода на разследването, резултатите от него и приключването на делото  На въпрос за пречките, които полицията е поставяла пред W. - първоначалният отказ да я вземат за тестове, забавяне на разпита - консулът отговаря - полицията проведе интервю, това е нормално.

Тя задава въпроси, които винаги се задават в такава ситуация. Във всеки случай нещата ще продължат.

Опитах се да се обадя на хотела няколко пъти подред. Никой не отговаря на телефона. Не съм получила отговор на съобщението с въпроси и молба за заемане на позиция по този въпрос - все още го чакаме. Известно време по-късно W. ме информира, че хотелът няма да коментира инцидента, докато делото не бъде финализирано в съда - според българския закон, едва тогава те ще направят изявление. Въпроси бяха изпратени и до туристическата агенция TUI - засега няма отговор.

В сряда, 23 септември, след 20:00 - когато завършвам текста - на месинджър пристига съобщение.

"Получих информация, че консулът ще бъде в хотела с полицията утре в 14 часа и ще ме придружава по време на посещението ми в полицейското управление. Вероятно благодарение на вашата намеса. Благодаря ви много. Новината за нейното присъствие ме насърчава малко" - прочитам, пише полската журналистка Йоанна Заремба в местното "Радио Зет".