През нощта на 4 срещу 5 декември 1998 г. Андрей Ковачевич, син на Владимир Ковачевич-Треф от първия му брак, е ограбил фирмата на баща си, който е бил убит година по-рано пред "Сава център" в Белград. От сейфа на фирмата "Треф рент-а-кар" той е отнесъл близо осем милиона германски марки, пише kurir.rs.
След убийството фирмата е била управлявана от Бояна Байрушевич, сестра на Вук Байрушевич (който на 10 декември 2025 г. е прострелян в кафенето си във Врачар, Белград) и втора съпруга на убития Треф. Тъй като Треф не е оставил завещание, втората му жена Бояна наследява цялото имущество по право на първенство.
Андрей, недоволен от делбата на имуществото (тъй като твърди, че не е получил почти нищо), заедно с двама приятели – тогава 20-годишния Александър Костадинович и 19-годишния Филип Гаврилович – измислят план да откраднат парите от агенцията "Треф рент-а-кар".
За акцията те уж са използвали счетоводителката Биляна Станойкович, която е имала магнитна карта за достъп и е знаела единствена шифъра на сейфа.
Ковачевич е влязъл необезпокояван в помещенията на агенцията, тъй като познавал лично охранителя Братислав Дачич, когото, според тогавашните медии, хладнокръвно е убил с изстрел в тила. Смъртта на Дачич е била още по-трагична, тъй като наскоро се е оженил, а съпругата му е била в шестия месец на бременността.
С помощта на Станойкович те отварят сейфа и отнасят седем и половина милиона марки. По-късно нещастната жена е била откарана до язовир Гараши над Аранджеловац, където също е била хладнокръвно убита.
Първоначално разследването на това жестоко престъпление не дава резултат. Разплитането започва, когато в Спешния център се появява млад мъж с огнестрелна рана в бедрото. Дежурният полицай подава сигнал, че той дава неясни обяснения за травмата си, след което младежът е отведен за разпит.
След продължителен разпит, около полунощ младежът признава, че се казва Александър Костадинович и е един от участниците в обира, като съобщава и имената на съучастниците си. Той разкрива, че се е ранил, докато са карали Биляна Станойкович към Аранджеловац.
Телефонът ѝ е звъннал, а той е заредил пистолета си в колата, заплашвайки я. Оръжието обаче случайно се е самозадействало и го е ранило в крака.
Така той е бил принуден да потърси помощ, когато му е прилошало, и кълбото на престъплението започва да се разплита. Скоро след това е арестуван и Андрей Ковачевич, който се предава на полицията по настояване на майка си Весна.
При тях обаче не са намерени всички пари. Андрей по-късно е осъден на максимално наказание от десет години затвор за непълнолетни, но загива на 3 септември 2006 г. при ужасна катастрофа с мотор. Александър Костадинович е осъден на 15 години затвор.
Третият участник в грабежа, Филип Гаврилович, така и не е открит. Следите му се губят, както и следите на четири милиона марки, които никога не са намерени. Гаврилович не изчезва сам – с него бягат баща му (който е бил комарджия) и един приятел.
Година и половина по-късно, на 12 юли 2000 г., на река Дунав в Голубац, край Пожаревац, местни момчета откриват сандъци с трупове.
Момчетата намират сандъците, които изплуват от плитката вода. Първият е бил грубо скован, без капак, и е миришел ужасно. Вътре рибари установяват, че има човешки торс без глава и ръце, залят с бетон до кръста.
Десет метра по-нагоре по течението е намерен втори, почти идентичен сандък, а два дни по-късно водолази намират и трети.
Във всеки сандък са били открити осакатени, бетонирани тела, които не е било възможно да бъдат идентифицирани.
Проведени са анализи, но поради дългия престой във водата те не дават надеждни резултати, тъй като ДНК анализите тогава в Сърбия са били в начален етап.
И до днес остава въпросът кои са тримата души, чиито бетонирани тела са извадени от реката. Съществуват само предположения, че може да има връзка с кървавия обир, за който две невинни жертви са платили с живота си две години по-рано в Белград.
