Изровиха от гроба мафиота отвлякъл Емануела Орланди

Срещу тлъст подкуп бандидът е бил погребан сред останките на папи и кардинали

Рим, Италия 14 Май 2012, 19:19 7610 прочита 0 коментара

Римските власти разрешиха ексхумацията на мафиотски бос, заподозрян, че през 1983 г. е отвлякъл момиче във Ватикана, съобщи АНСА. Тленните останки на застреляния през 1990 г. Енрико де Педиса са били положени в компанията на папи и кардинали в базиликата “Св.Аполинарий”, гръмна пък скандал само преди месец.

Подозрението на властите е, че той е отвлякъл 16-годишната Емануела Орланди, изчезнала през пролетта преди 29 години, докато отивала на урок по музика. Предполага се, че причина за това и за евентуалното й убийство, са доказателствата, с които баща й е разполагал, за свързаност между Банката на Ватикана и бандата Малияна, един от босовете на която бил Педиса. Похищението станало за сплашване той да мълчи, смятат италианските криминалисти. Причината да се поиска гробът на Педиса да бъде отворен е предположението, че в него може да бъдат открити костите на отвлеченото момиче. Само преди няколко седмици в. “Индипендът” гръмна с новината, че преди 22 г. Ватиканът е приел 1 млрд. италиански лири (407 00 британски лири), за да позволи босът от престъпната група Малияна да бъде погребан в свещената базилика “Свети Аполираий” редом с тленните останки на папи и кардинали. Сумата била предложена от вдовицата на Енрико де Педис, а парите били използвани от Ватикана за различни мисии и реставрация на базиликата. Вестникът се позова на свои собствени източници. Светият престол  обаче запази обичайното си мълчание и нито потвърди, нито отрече твърдението. През април т.г. властите поискаха гробът на мафиота да бъде отворен, а прокурорът Джанкарло Кападо заяви, че високопоставени представители във Ватикана са в течение на връзките между бандата Малияна и Светия престол, както за отвличането и предполагаемото убийство на Емануела./БЛИЦ ДОСИЕ Емануела Орланди - третият атентат срещу Йоан Павел II 22 юни 1983 г., 19,20 ч.: След урок по флейта в музикалното училище, 15-годишната Емануела Орланди се сбогува с приятелката си Рафаела на автобусната спирка на Corso Rinascimento. Емануела е един от 404-те граждани на Ватиканската държава, в която живеят само 73 цивилни лица. Четвъртото от петте деца на Ерколе Орланди, служител в Апостолската столица. Току-що е завършила втори клас на лицея, добро и послушно момиче, винаги се прибира вкъщи преди 23,30 ч., когато Швейцарскатагвардия затваря вратите на Ватикана. Преди урока по флейта към Емануела се приближава непознат мъж, който й предлага да работи като дистрибутор на козметици. След урока чака момичето за нейния отговор. Междувременно Емануела се обажда вкъщи, за да пита майка си - отговорът е да не се доверява на непознатия. Емануела не се връща вкъщи за вечеря. Какъв беше моментът? Продължаваше процесът срещу Агджа, който две години преди това, на 13 май 1981 г., беше стрелял по папата. Приключваше втората визита на Йоан Павел II в Полша. Продължаваше следствието за смъртта на Роберто Калви, обесен една година преди това на моста Blackfriers в Лондон, след краха на Banco Ambrosiano, която отговаряше за финансите на Ватикана, припомня strogosekretno.com Две седмици след 22 юни 1983 г. стана ясно, че Емануела е била отвлечена. Похитителите искат намеса на папата за освобождаването на Али Агджа, което по-късно Импозимато ще представи като работа на ЩАЗИ, ДС и КГБ. 26 юни 1983 г.: В дома на Орланди се явяват агенти на спецслужбите. Телефонът е поставен на подслушване. В Рим се появяват снимките на Емануела. 28 юни: Агджа се обажда на съдията, водещ следствието по стрелбата по папата и иска да промени предишните си показания. Отказва се от "българската следа". 5 юли: В пресбюрото на Ватикана се обажда човек с акцент (получава прозвището "американеца"), дава код за следващите контакти - 158, и условието за връщането на Емануела вкъщи: "Папата Войтила трябва да се намеси, за да освободи Али Агджа до 20 юли." Един час след това "американецът" се обажда и в дома на Орланди и пуска седем пъти един и същ запис: "Тази година трябва да съм в трети клас на лицея, държавното училище на името на Емануел III." Гласът е на Емануела. Не е ясно обаче дали записът е правен преди или след нейното отвличане. 8 юли: В дома на приятелка на Емануела се обажда италианец с южен акцент и иска освобождаването на Агджа и пряка телефонна линия с ватиканския държавен секретар кардинал Казароли. Потвърждава датата на "приключването на акцията" - 20 юли. 17 юли: Похитителите подхвърлят магнетофонен запис с първата сериозна заплаха: "Ако преговорите за освобождаването на Агджа се провалят ще убием момичето." Чуват се викове: "Боли, боже мой, чувствам се много зле." Гласът е на Емануела. Записът слуша и Йоан Павел II. 19 юли: Един ден след осигуряването на пряката линия с Казароли се обажда отново "американеца" и настоява за публикуване на комюникето от лентата във вестниците Messagero, Tempo, Paese Sera. 20 юли: Вестниците публикуват комюникето. През следващите дни семейството е тероризирано със съобщения за "трупа" на Емануела, "намерен недалеч на сметището до летището Фиумичино, във "Фиат" до гарата Termini, и в други райони на града." Похитителите заплашват, че ще изпратят момичето на родителите й на парчета. 22 юли: Орланди съобщава, че по отвличането са ангажирани съдиите следователи Доменико Сика, Иларио Мартела и Фердинандо Импозимато, който водеше и следствието със стрелбата по папата. 24 юли: Похитителите трябва да се обадят в полунощ на кардинал Казароли. Не се обаждат. Правят това чак когато съдия Сика, който е във Ватикана, за да се опита да засече местоположението им, напуска. "Не се опитвайте да ни изхитрите. Следващият път ще убием момичето и ще оставим трупа й на Свети Петър. И вие ще сте виновни за смъртта й" - съобщават похитителите. 25 юли: Появяват се първите анализи, че съдбата на Емануела всъщност се решава от интригите вътре във Ватикана. Причината? Прехванатата касета, чието съдържание ватиканските чиновници не съобщават, мълчанието на Ватикана, "телефонистите" се оплакват, че никой от Апостолската столица не им оказва съдействие. Според италианския криминолог Франческо Бруно, Али Агджа е получил задачата да рани, а не да убие папата, като стрелбата е била само предупреждение. Папата обаче не го е разбрал, заради което същите среди, които са дали оръжието на Агджа, са отвлекли Емануела, която папата е познавал лично. По този начин нейният живот зависи от Войтила. 4 август: Появява се нов ултиматум. ANSA в Милано получава краен срок за освобождаването на Емануела - 30 октомври. Информацията идва от "Туркеш" - турски антихристианския фронт за освобождение. Нито турското посолство в Рим нито правителството в Анкара са чували за такава организация. Най-вероятно тя не съществува. 8 август: "Туркеш" изпраща ново комюнике. Авторите са готови да дадат доказателства, че Емануела е все още жива. От деня на отвличането никой не е дал доказателства за това. 22 август: Папата отново съобщава, че се моли за отвлеченото момиче и за своя атентатор Агджа. След 44 дни тишина отново се обажда "американеца" и съобщава на ANSA, че в кош за смет на "Свети Петър" са оставени магнетофонна лента и страница от партитурите, които Емануела е носела в деня на отвличането. След това намират две страници от написан ръчно "Дневник на отвличането". От тях се вижда, че съобщенията на "Туркеш" са били изпращани от ватикански и италиански служители за "объркване на следата". Започва търсене на тялото на Емануела. 6 септември: В телефон до ANSA "американеца" обяснява, че "търсенето около базиликата Санта Франческа Романа са излишни. Емануела не е там." Името на базиликата е шифрована информация за ватиканските власти. Но Ватикана мълчи. 22 септември: На сцената се появява нова група - "Феникс". Говори за "турска фаза, код 158", която продължава твърде дълго. Специалистите обръщат внимание, че Феникс, столицата на Аризона е мястото, където най-често се срещат босовете на американско-италианската мафия и че съобщенията са написани на език, типичен за мафиотските среди. 25 април 1984 г.: Папата отправя пореден 8-ми апел за освобождаването на Емануела. На следващия ден Corriera della Sera публикува снимка от аудиенция при папата отпреди 3 години. На снимката Емануела гледа с възторг Йоан Павел II. Какво искат да кажат? 26 април: В дома на Емануела се обажда отново "американеца". "Емануела се чувства добре." 15 декември: Турчинът Суферлер Салин информира карабинера Джузепе Априле, че знае местопребиваването на Емануела. Информацията стига до папата. Неговият секретар Станислав Дживиш се среща с турчина, който твърди, че Емануела е в Италия и че нейните похитители са готови да я освободят срещу 4 милиона долара. Карабинерите обаче осуетяват сделката. Според тях турчинът е мошеник. 1 юли 1985 г.: Али Агджа съобщава, че Емануела е заложничка на "Сивите вълци" и на българите, които искат той да оттегли обвиненията си срещу Антонов. Твърди, че съобщенията, подписани от "Туркеш", са написани от неговия помощник Орал Челик. Септември 1986 г.: Съдиите получават информация от "Сивите вълци" в Германия, че Емануела е жива и след пластична операция има ирански или иракски паспорт, живее под ново име с един от похитителите - турчин, от когото има дете. 20 юни 1993 г.: Съдията Мартела казва: "Зад изчезването на Емануела стоят толкова големи неща, че само трибуналът на историята ще може да ги отсъди." Казва, че е открил неща, от които му е настръхнала косата и че това е следа, водеща много високо. 15 юли: Агджа отново се изказва по въпроса: "Нямам с това нищо общо. Считам, че отвличането е епизод от войната между световните суперсили, че това е третият атентат срещу папата - след неговия и след опита на испанския духовник Хуан Фернандес Крон да го убие с нож във Фатима. "Някой, използвайки Емануела, иска да шантажира Ватикана и след това да хвърли всичко върху мен." 22 юли 1993 г.: Кардинал Силвио Одди прави огромна сензация. Съобщава, че на фаталния ден преди 10 години Емануела е била забелязана след урока по музика във Ватикана, но е била откарана с луксозна кола до своя дом, където е останала известно време и след това се е върнала в колата. Две години след това Одди предполага, че думите на Орланди към дъщеря му: "Вратите на твоя дом са винаги отворени" означават, че момичето може и да е избягало от вкъщи. Юни 1995 г.: Един от ватиканските служители обръща внимание, че на снимките, направени по време на аудиенцията при папата точно преди атентата, присъства мъж, който много прилича на Агджа. Спомнят си, че именно Ерколе Орланди раздава поканите за аудиенциите при папата. Спомнят си, че Орланди е "сивият кардинал" на Апостолския дворец и че изпълнява важна функция в "информационните служби" на Ватикана. По-късно шефът на полицията Винченцо Париси пише: "Ватикана през цялото следствие не искаше да сътрудничи. Хората, които са отвлекли Емануела, прекрасно познаваха вътрешните механизми на Ватикана - римските църкви и улици. Мисля, че има съучастие на Апостолската столица. Самият "американец" можеше да действа от Ватикана." Юли 1995 г.: "Агджа представя нова версия на атентата срещу папата. Според него агентите на тайните италиански служби са му обещавали да излезе на свобода до две години, ако признае, че "зад атентата са българите и съветите". Ако този план не е успеел, ЦРУ, заедно със "Сивите вълци", е трябвало да организират похищение във Ватикана. 5 септември: Агджа твърди, че Емануела живее в манастир и че високи лица във Ватикана знаят къде е. Съобщава и личността на "американеца", който е агентът и резидент на ЦРУ в Рим Олдридж Еймс (арестуван през 1994 г. в САЩ за шпионаж в полза на СССР и осъден на доживотен затвор). Агджа твърди, че в затвора е бил посетен от Еймс и от агента на италианското разузнаване Франческо Пациенца, които го инструктират какво да говори и пише. Добавя, че още през 1982 г. се е стигнало до договорка между Белия дом, ЦРУ и Ватикана по въпроса за"появата на българската следа". В разговорите е участвал Хенри Кисинджър, архиепископ Пол Марчинкус, който се занимаваше и с финансите на Ватикана в банката IOR. 22 май 1997 г.: В интервю за Corriera della Sera. Импозимато представя своята версия. Според него Емануела е отвлечена от "Сивите вълци" по поръчка на българите, за да принудят Агджа да мълчи, давайки му шанс да излезе на свобода чрез натиска върху папата и италианското правосъдие. Една година по-късно Импозимато добавя, че "момичето е било жертвано без нужда". Агджа така добре се е правел на луд, изключвайки "българската следа", че похитителите са забравили за размяната с Емануела." 4 май 1998 г.: В казармите на Швейцарската гвардия са намерени мъртви Алоис Естерман, неговата жена Гладис и Седрик Торнай. Изтича информация за хомосексуалната връзка между двамата мъже и въобще за хомосексуализма във Ватикана. 8 май: Немският вестник Berliner Kurier съобщава, че Алоис Естерман е бил шпионин на ЩАЗИ, под псевдонима Вердер, и че след отвличането на Емануела не е бил сменен от папата, въпреки настояването. 16 декември: Италианският Republica публикува интервю с лидера на кюрдите Абдула Йоджалан, който твърди, че Емануела е отвлечена, за да бъдат улеснени преговорите за освобождаването на Агджа. И добавя. "Но в Европа тогава имаше още едно убийство - на Олаф Палме. Когато то се изясни, тогава ще стане ясна и тайната за атентата срещу папата." 10 юли 2000 г.: Един месец след екстрадирането на Агджа до Турция той изпраща писмо до папата, в което пише: "Скъпи брате, дай си оставката. Не можеш да стоиш начело на една институция, която е седалище на демони и сметище на историята, която смени третата фатимска тайна и организира атентата срещу своя папа." Кой отвлече Емануела Орланди? "Сивите вълци", за да освободят Агджа, ЦРУ, за да помогне на "Сивите вълци", масонската ложа Propaganda Due, мафията в Италия и САЩ, "Червените бригади", Gladio и т.н. Кой беше този "американец"? Дали наистина беше Олдридж Еймс? Едно нещо е сигурно. Онзи, който организира отвличането на Емануела Орланди беше замесен и в атентата срещу Папата. 10 декември 2000 г.: От Англия беше съобщено, че аутопсията на Роберто Калви потвърждава, че той е бил обесен. Синът на Калви добави, че баща му е трябвало да бъде убит, тъй като е поверил на Йоан Павел II тайните на Banco Ambrosiano и оттогава е започнала войната срещу папата и Калви. Дали Емануела беше разменна монета и в тази война? 12 май 2001 г.: Орал Челик съобщи, че Емануела е жива и че заговорът срещу папата е съчинен във Ватикана с участието на италианските специални служби, италианските масони и мафията. 13 май 2001 г.: В 20-та годишнина от атентата срещу папата в римската църква Грегорий VII беше намерен череп, увит във вестник. От експертизата стана ясно, че той е на жена, европейка на възраст 25-30 години. Убита. Дали по този начин някой не искаше да съобщи на папата "въпросът с Емануела Орланди трябва да се счита за приключен." 4 май 2004 г.: Умря Ерколе Орланди. Над 20 години той чакаше връщането на малката Емануела. Дълги години бащата и майката оставяха ключа отвън на вратата: "За Емануела. За да може да се върне вкъщи по всяко време." През 2013-а ще се навършат 30 години от изчезването на Емануела Орланди