Как един "руски чудовищен" танк ужасява нацистите?

След старта на операция "Барбароса" германците са шокирани, когато разбират, че Червената армия разполага с танкове, срещу които не могат да направят нищо. КВ-1 е непобедим и не прилича на повечето оръжия на Вермахта, пише bg.rbth.com.

Кръстен на народния комисар на отбраната - маршал Климент Ворошилов, тежкият танк КВ-1 е проектиран малко преди съветско-финландската война, а първото му използване в бой се случва по време на този конфликт. Той ефективно се противопоставя на финландските противотанкови оръжия и артилерия, но 76-мм му оръдие е безполезно в борбата срещу вражеските укрепления и бункери.

Когато Вермахтът нахлува на съветска територия, над 400 танка КВ-1 са изпратени, за да се изправят срещу врага. Нито германските танкове, нито противотанковата артилерия биха могли да унищожат тези "руски чудовища" или "призраци", както ги наричат германците. Единственият начин е да се позволи на КВ-1 да се доближи на 500 м, което е близко до самоубийството.

Най-ефективната мярка в борбата с танковете КВ-1 са 88-мм противовъздушни оръдия, способни да се конкурират с "призраците" на дълги разстояния. Друг, но доста сложен начин за справяне с тях, е да се избягва директен сблъсък и да се иска подкрепа от Военно-въздушните сили.

Ранните периоди на войната са белязани от много епизоди на героичните дела на танковете КВ-1 и техните екипажи. Така през юни 1941 г., в близост до литовския град Расейняй, един такъв танк участва в битка с цялата германска 6-та танкова дивизия. Внезапно, появявайки се в тила на противника, той изчерпва горивото си и просто спира насред пътя, като прекъсва всички комуникации и движение на дивизията. След като унищожава 12 камиона за доставки и няколко 50-мм противотанкови оръдия, той парализира противника за 24 часа, "преживявайки" всички атаки.

КВ-1 обаче не е предназначен да стане най-добрият танк на Втората световна война. Макар и перфектно брониран, той е напълно технически ненадежден. Поради суровия, незавършен дизайн, лошото качество на трансмисията и лошия въздушен филтър някои танкове дори не стигат до бойното поле. Много екипажи са принудени да изоставят счупените танкове.

Огромните КВ-1 са истинска заплаха и за пътищата и мостовете. След като "чудовището" с тегло 45 т прекосява тези терени, е почти невъзможно друго военно оборудване да мине по неговия път.

Съветските конструктори се опитват да отстранят всички тези слабости и през пролетта на 1942 г. се появява модернизирана версия - КВ-1С. Той е по-лек (само 42,5 т) и има малко по-тънка странична броня (60 мм, вместо 75 мм). Въпреки това все още остава непроницаем за огъня на противника, като превъзхожда предшественика си по скорост - 45 км/ч, вместо 35 км/ч на път. Подобрената трансмисия също му дава по-голяма надеждност.

Въпреки това всички тези подготовки са напразни. В края на лятото на 1942 г. Вермахтът започва масово да използва тежките си танкове "Тигър", които веднага правят КВ остарели. Така по време на една кратка битка край Ленинград три танка "Тигър" лесно унищожават 10 КВ-1С, без нито една загуба сред редиците си.

Производството на КВ (а именно последната му модификация - КВ-85, въоръжена с 85-мм оръдие) е прекъснато през 1943 година. И тогава танкът "Климент Ворошилов" отстъпва мястото си на новия танк "Йосиф Сталин" (ИС). Танковете ИС се превръщат в оръжие, което най-накрая довършва нацистка Германия.