Aмбициозната актриса Нара Канг си слага коралово червено червило и нежно втрива оранжев руж по бузите си, белият блясък, нанесен под очите й, искри, докато накланя глава под светлината, пише dnes.bg. 

Канг никога не би могла да направи това у дома в Чонджин, провинция Северен Хамгьонг.

"Поставянето на червено червило е невъобразимо в Северна Корея", казва тя. "Червеният цвят представлява капитализъм и може би затова севернокорейското общество не ви позволява да го носите."

Сега Канг живее в Сеул, Южна Корея. 22-годишното момиче бяга от Северна Корея през 2015 г., за да се отърве от режим, който ограничава личните й свободи - от това, което облича, до това как си връзва косата. Повечето хора в родния град на Канг имаха право да носят лек оттенък на устните си - понякога розов, но никога червен - и дългата коса трябваше да бъде завързана спретнато или сплетена, обяснява тя.

В родината си Канг често върви по алеите вместо по главните пътища, за да избегне среща с "Гючалдае" - така наречената модна полиция в Северна Корея.

"Винаги, когато се гримирах, възрастни хора в селото казваха, че съм мошеник, омазан с капитализъм", спомня си тя. "На всеки 10 метра имаше полицай, която да предприеме мерки срещу пешеходците заради външния им вид. Не ни беше позволено да носим подобни аксесоари", казва тя, сочейки сребърните си пръстени и гривни. "Или да боядисваме косата си, или да я носим пусната."

Според двама дезертьори, интервюирани от CNN, напуснали режима между 2010 и 2015 г., носенето на дрехи, възприемани като "твърде западни", като миниполи, ризи с надписи на английски и тесни дънки, могат да доведат до глоби, публично унижение или наказание - въпреки че правилата се различават в различните региони.

В зависимост от предполагаемото престъпление или патрулната единица, дезертьорите казват, че някои нарушители са били заставени да стоят насред градския площад и да търпят остри критики от страна на офицерите. Други трябвало да извършват тежък труд. "Много жени са инструктирани или съветвани у дома, в училище или организация да носят спретнати дрехи и да имат чист външен вид", обяснява Нам Сун-уок, професор по севернокорейски изследвания в Корейския университет.

Те може да са живеели в една от най-ограничаващите държави в света, но Канг казва, че тя и други севернокорейки все пак били в крак с модните тенденции извън страната. Лесно е, казва тя, ако знаете къде да търсите.

Черният пазар за мода

Преведено като "пазар", Jangmadang е името, дадено на местните севернокорейски пазари, които продават всичко от плодове и дрехи до домакински продукти. Те започват да просперират по време на големия глад през 90-те години, когато хората осъзнават, че не могат да разчитат на правителствените дажби.

Много севернокорейци все още пазаруват на тези пазари за своите ежедневни нужди, но те също са източник на незаконни продукти, внасяни контрабандно в страната. Чуждестранното съдържание, включително филми, музикални видеоклипове и сапунени опери, се копира на USB устройства, компактдискове или SD карти в Южна Корея или Китай и се пренася контрабандно в Северна Корея, според южнокорейското министерство на обединението.

Това също е и метод, който много правозащитни организации използват, за да изпращат информация, предизвикваща режима.

"Севернокорейските млади урбанисти получават култура от външния свят", казва Сокил Парк, директор на изследването и стратегията на южнокорейската държава за правозащитната група Liberty в Северна Корея. "Това има ефект дори в модните тенденции, прическите и стандартите за красота в Северна Корея", добавя той. "Ако младите севернокорейци гледат южнокорейски телевизионни програми, те може да искат да сменят прическата или дрехите си така, както изглеждат южнокорейците."

Преди да избяга от Северна Корея през 2010 г., дезертьорът и сега дизайнер на бижута Джу Янг казва, че тя и нейните приятели са посещавали пазарите Jangmadang, за да намерят USB-та с филми и популярни музикални видеоклипове от Южна Корея. На пазара контрабандистките говорили с отчетлив акцент от Сеул, за да привлекат вниманието на млади жени, които вече са били изложени на южнокорейската култура. Понякога търговците водели клиенти и по домовете си, където имало стаи, пълни с дрехи и козметика.

"Южнокорейската козметика беше два до три пъти по-скъпа от продуктите, произведени в Северна Корея или Китай", казва Янг. "Трябваше да плащам с ориз за две седмици, за да си купя една спирала или червило от Южна Корея."

Пазарът е толкова популярен сред младите севернокорейци, че те се наричат ​​"поколението Джангмаданг".

Гладът наруши училищната система, така че много младежи от поколението Джангмаданг буквално израства по пазарите и има по-голяма представа за капитализма от предишните поколения. Янг казва, че е виждала стила на жените в Северна Корея да се развива въз основа на външния вид на популярните K-драми. Но промените не са само в стила. Южнокорейската култура променя и духа на севернокорейците.

Индустрията за красота на Северна Корея

Въпреки липсата на международно признати марки козметика в Северна Корея, държавната медия на Северна Корея KCNA твърди, че нейната козметична индустрия процъфтява. През ноември Пхенян беше домакин на национално козметично шоу, на което бяха представени "над 137 000 козметични продукта", включително "нови сапуни за подпомагане премахването на отпадъчните вещества от кожата и функционална козметика (за подпомагане) на кръвообращението, козметични продукти и козметика против стареене".

Ким Чен Ун надгражда наследството на дядо си, основателя на Северна Корея Ким Ир Сен, който създава първата фабрика за козметика в страната през 1949 г. Ким Ир Сен, който преди това е използвал козметика, за да повиши морала на жените войници в Манджурия по време на битката с Япония осъзна силата на красотата в промяната на мисленето на хората. Следвайки стъпките му, по-младият Ким инвестира в държавни марки, като Unhasu и Bomhyanggi, за да разработи "най-добрата козметика в света", съобщават от държавната информационна агенция KCNA през 2017 г.

Неотдавнашният тласък за развитие на местната козметична индустрия идва на фона на задълбочаването на международните санкции, което още повече затрудни Северна Корея да внася висококачествени съставки и продукти, според професор Нам.

Нам каза, че Ким вижда и възможността в нарастващата популярност на козметичните продукти в Южна Корея да произвежда своя собствена версия на корейска козметика за износ, като се вдъхновява от опаковките на южнокорейски продукти, както и от техните популярни съставки като женшен.

По-рано тази година KCNA съобщи, че местната фабрика за козметика Sinuiju е "разработила различна функционална козметика като серуми за растеж на мигли и маски за красота за лечение на акне" и ги изнася за други страни като Русия и Китай.

"Красотата е свобода"

Локално изработената козметика може да бъде лесно достъпна в Северна Корея, но те нямат същия ефект или разнообразие като чуждестранните марки.

Хората, които носят контрабандна чужда козметика, не само експериментират със собствения си външен вид, но се опитват да разширят границите на допустимото в Северна Корея, каза Парк.

"Те носят дрехи, които всъщност не би трябвало, което е повлияно от нелегални чуждестранни медии", добавя той. "Така сигнализирате на вашата общност и на вашите приятели, че сте някак различни и сте готови да нарушите някои правила на ниско ниво."

Опитите на Пхенян да контролира личния избор на гражданите могат да стигнат само дотук, пише експертът по култура на Северна Корея от университета Донг-А, професор Донг-Уан Канг, в документ по поръчка на правителството по темата за влиянието на Южна Корея върху отшелническото царство. "Въпреки че властите в Северна Корея предприемат мерки срещу модата и прическите на така наречената декадентска култура на капитализма, има ограничение за пълния контрол върху желанието и нуждите на техните граждани", пише Канг. "След влиянието на Южна Корея върху дрехите, грима и косата нарушава ежедневните очаквания, тя може да доведе до недоволство и скептицизъм относно севернокорейския режим. Имитирайки Южна Корея, те се отклоняват от обществото и това показва, че субкултурата се е формирала като фактор на съпротива на режима. "

И Янг, и Нара Канг казват, че м Южна Корея са в състояние да изразят себе си по начин, който не им е било позволено преди. "Когато за първи път отидох в магазин за козметика в Южна Корея, кълна се, че мислех, че съм отишла в магазин за играчки в Северна Корея, защото имаше огромно разнообразие от цветове, точно като играчки", спомня си Канг. "За мен красотата е свобода", казва тя. "Сега имам повече собственост върху красотата си."

Янг казва, че много нейни приятели в Северна Корея са вбесени, че не могат да се обличат така, както искат. "Правителството промива мозъците ни, така че все още харесваме Върховния лидер, но желанието да изглеждаме красиво е друг въпрос", казва Янг. "Гневът започва да се натрупва в нас и се питаме защо да не го направя?“

Парк, който работи с много новопристигнали дезертьори в Южна Корея, предвижда по-голяма промяна, която красотата може да донесе в севернокорейското общество. Активистът обяснява, че правителството е разбрало, че младото поколение се бунтува срещу одобрената от държавата култура. Това ги подтиква да се адаптират и да позволят известна степен на гъвкавост, за да поддържат властта си.