През май миналата година Лукас Койо и Лаура Сънг забелязват нещо странно - над сто кораба се събират край Хаеджу, Северна Корея.

Заради работата си в Центъра за усъвършенствани отбранителни изследвания (C4ADS), неправителствената организация, базирана във Вашингтон, те изследват проблемите в сигурността, използвайки голяма база данни.

Койо и Сънг следят изкъсо Пхенян, защото Северна Корея е обвинена, че продава въглища и други ценни стоки, понякога в огромни количества, в открито море. Така тя цели да избегне митническите проверки и налагането на санкциите от ООН. Вместо да преместят стоките на пристанището, преди да търгуват, те просто ги местят от един кораб на друг и лъжат за техния произход.

Чрез тази търговия "от кораб на кораб", Ким Чен Ун може да спечели милиони долари, зависи от стоките, които продава. Сделките трябва да са бързи и дискретни и за това включват малък брой кораби. Но на радарите си Койо и Сънг продължават да виждат десетки кораби, които са се отправили към Северна Корея.

Тогава те разбират, че нещо се случва

В последствие Койо и Сънг разкриват огромна операция, която струва милиони долари и включва 279 кораба, които заобикалят санкциите срещу Северна Корея. Но те не товарят на борда си нито оръжия, нито наркотици, нито защитени животински видове - престъпления, за които страната е отговорна. На борда им дори няма въглища - най-ценното нещо, което КНДР притежава. Те товарят тонове... пясък.

Това може да звучи странно, но през 2017 г. Северна Корея получава пълна забрана да търгува със камъни, почва и пясък според санкциите на ООН. Действията на КНДР са нарушение на международните закони. И въпреки това, тя е прибрала близо 22 млн. долара в хазната си през 2019 г. продавайки именно това - пясък, гласи доклад на ООН, публикуван през април, цитиран от CNN. Според един от източниците на властите, Северна Корея е изпратила над 1 млн. тона пясък от май 2019 до края на годината.

Но този доклад дори не включва данните на C4ADS. Той е завършен през февруари, а Койо и Сънг докладват за това, което са видели, през март.

Да свържеш уликите

Койо и Сънг наблюдават корабите няколко седмици, преди да забележат, че има модел на действие. Повечето от морските превозни средства имат връзка с Китай. Някои от тях плават и под китайски флаг, други имат китайски имена. Обичайно корабите, които се използват за подобни трансфери от "кораб на кораб", са регистрирани в малки държави, където регулацията и надзорът са слаби. Това са кораби, които плават под така наречения "флаг на изгодата".

Тази информация навежда Койо и Сънг на мисълта, че тук не става дума за обикновени трансфери от "кораб на кораб". Но за да стигнат до заключение, те се нуждаят от повече информация. Затова експертите се обръщат към сателитните изображения - най-важният елемент на разузнаването. На снимките те виждат огромен облак от прах и как "земя се изважда от дъното на океана". Когато Сънг прави бързо проучване за историята на Северна Корея и търгуването на пясък, всичко се нарежда на мястото си.

"Открихме множество доклади от началото на 90-те до наши дни, които показват, че това не е нищо ново. Северна Корея винаги е изнасяла пясък за много от съседните си страни", обяснява Сънг. Според експертите сега страната "съзнателно е полагала усилия действията и да не бъдат забелязани".

Защо пясъкът е толкова важен?

Модерната цивилизация е построена върху различни видове пясък - той е в основата на цимента, стъклото и дори в захранването на мобилните устройства. Човечеството консумира 50 милиарда тона пясък на година - повече от всеки друг естествен ресурс на Земята. Снабдяването с него може и да ви изглежда неограничена, но всъщност не всички видове пясък пасват на всяка индустрия. Пясъкът в пустините е твърде фин, за да се използва в строителството. Речният пясък най-често се използва за изработката на цимент. Пясъкът от дъното на океана също върши работа, но той трябва да се обработи и обезсоли.

Очевидно е, че Пхенян влага средства в износа на пясък от години. Преди години, когато Северна и  Южна Корея имаха значителен бизнес помежду си, в основата бе търговията с пясък. Пхенян продава пясък на стойност 73,35 млн. долара на съседката си през 2008 г. Но Южна Корея спря да купува материала от Северна Корея малко след това.

Но Северна Корея едва ли е страдала много, тъй като в съседство е Китай - най-големият консуматор на пясък в света. Бумът на строителството в Китай е толкова голям, че страната използва повече бетон от 2011 до 2013 г., отколкото САЩ през целия XX век. И въпреки че строителният бум забави хода си, Китай продължава и до днес да използва повече бетон от всички други държави в света взети заедно.

Какво се случва във водите на Северна Корея?

Койо и Сънг не знаят какво се е случило с тоновете пясък, след като са стигнали на множество пристанища в Китай. Контрабандата на пясък е основен проблем в страната. В началото на миналата година Китайското министерство за обществена сигурност започна кампания за борба с незаконните пясъчни операции по поречието на река Яндзъ. До октомври властите са разследвали 90 групи в 10 различни провинции и са иззели 251 милиона долара, 305 кораба за добив на пясък и 2,88 милиона кубически метра пясък.

Но и до днес, Пекин отрича да има нещо нередно, що се отнася до това, какво се случва във водите до Северна Корея. Китай е категоричен, че винаги е "следвал регулациите на ООН". Северна Корея пък нарича тези ограничения "заложнически" и често постава под въпрос тяхната легитимност.

Все още е неясно кой и защо извлича пясъка от морското дъно. Общото на борда на всички кораби е не само връзката им с Китай, но и факта, че те нямат IMO номер - уникален идентификатор, който е свързан с проследяващо устройство на борда. Корабите, хванати без IMO номер, остават без регистрация и не могат да влязат на пристанищата в собствените си страни. Без този номер е трудно да се определи и коя е компанията, притежаваща плавателните съдове.

Има два варианта за това какво се случва във водите на Северна Корея. Възможно е страната да е продала правата за извличане на пясък на китайска компания. Материалът е твърде труден за добив, но представлява логистичен кошмар. Да го преработиш, съхраниш и да транспортираш толкова тежък продукт бързо компенсира за лесното му вадене от дъното на океана. Според експертите, това не е много печеливш бизнес.

Те се съмняват в друго - че Пхенян се опитва да разшири пристанището Хаеджу, а за целта е наела китайска компания, която задържа пясъка като заплащане за свършената работа.