Йосиф Сталин е запомнен като авторитарен лидер, който има абсолютна власт в най-голямата държава в света, но не винаги е бил толкова могъщ. На Троцки и другите му колеги от върха на комунистическата йерархия, като Григорий Зиновиев или Николай Бухарин, им е трудно да осъзнаят как един скромен човек, успява да ги победи в борбата за власт. Днес обаче, можем да анализираме успеха на Сталин и да определим методите, които му помагат да се превърне в Дарт Вейдър в руската история, пише "Труд".

Приема всяка работа

Йосиф Сталин влиза в болшевишките среди през 1901 г. и в началото на 20-те години прави всичко, което партията изисква от него: основава печатници за издаване на болшевишки вестници, пише статии, свързва се с членове на Държавната дума и дори се занимава с нелегален бизнес. В крайна сметка тази отдаденост му се отплаща – през 1912 г. е приет в ЦК на болшевишката партия, т.е. в социалистическия елит, сред бъдещите лидери на СССР. Разбира се, по това време това означава, че той е извън закона. Имперската полиция го арестува и той прекарва 4 години в Сибир. Нищо чудно, че се завръща в Санкт Петербург, тогава вече Петербург, „малко нервен“ след революцията от 1917 година.

Лоялен към шефа

В началото на 1910-те Владимир Ленин блести като лидер на болшевишката партия - нейният най-влиятелен идеолог и враг на капитализма. Сталин никога не поставя под съмнение авторитетът му, въпреки че в началото на кариерата си е притеснен от липсата на внимание на Ленин. Веднъж, по време на изгнанието си, Ленин дори забравя истинското име на Сталин и през 1915 г. се обръща към някои болшевики с молбата: „Помните ли фамилията на Коба? Имаме голяма молба: разберете...

Фамилията на Коба“, пише Олег Хлевнюк в биографията на Сталин. Но след революцията от 1917 г. Ленин си спомня добре Сталин, защото Йосиф Висарионович е сред първите болшевики, които пристигат в Санкт Петербург и започват да организират въстание на работниците, още преди Ленин да се върне от Швейцария.

Първоначално Сталин заема умерена позиция и се обединява с други социалистически партии, но бързо променя мнението си, щом Ленин изразява крайно левите си възгледи и провъзгласява узурпацията на властта. Сталин, както обикновено, се придържа към политиката, определена от Ленин и е негов верен  съратник.

Говори малко

За разлика от известните оратори Лев Троцки и Григорий Зиновиев, Сталин не е красноречив, но работи усилено и е добър в изпълнението на поставените задачи. Когато болшевиките печелят Гражданската война от 1917-1921 г. и обявяват нова, червена Русия, Сталин е ръководител на малкия Народен комисариат по националностите и казва, че „комитетът се занимава само с агитация, а не с административни права“.

Въпреки това през 1922 г. Сталин става генерален секретар на Всесъюзната комунистическа партия, т.е. той е начело на нейната растяща бюрокрация. Освен това се смята, че функцията му е до голяма степен от технически характер, но Сталин повлиява на партийните функционери от среден ранг и успява да „вербува“ много болшевики и да ги примами в своя лагер.
Въпреки това, известно време той се държи скромно и сдържано, така че съперниците му подценяват способностите му.

„Сталин се концентрира върху „рутинните“ вътрешни работи и действа все повече на своите партийни другари като уравновесен лидер, който не е склонен към схизма, но и като много ценен човек, който не крещи гръмки лозунги, а върши реални неща“, обяснява историкът Алексей Волинжец. Поради тази причина, по време на конфликта в болшевишкия елит през 20-те години на миналия век, мнозинството болшевишки функционери от по-нисък и среден ранг са на страната на Сталин.

Сключва съюзи

Сталин за първи път атакува Троцки през 1923 г., заедно с Григорий Зиновиев и неговия сътрудник Лео Каменев, като ходът му е предвидим. „Именно Троцки се противопоставя на болшевиките преди революцията и той се присъединява към редиците на Ленин едва през 1917 г.“, пише Волинжец. Ето защо Сталин, Зиновиев и Каменев използват съвместното си влияние и изтласкват Троцки от Червената армия, за чието създаване той допринася много.

Тогава Сталин се обръща срещу Зиновиев и Каменев и през 1925 г. те застават на страната на Троцки, образувайки по този начин „обединена опозиция“, но твърде късно. Заедно с по-умерените лидери като Николай Бухарин, Сталин определя Троцки, Зиновиев и Каменев като радикални леви и ги принуждава към 1926-1927 г. да напуснат ЦК.

И тогава идва ред на Бухарин, когото Сталин заклеймява като десен опортюнист през 1928 г. с подкрепата на партийното мнозинство и го лишава от всички ръководни функции. Така до началото на 30-те години на миналия век всички болшевишки лидери от най-висок ранг от „старата гвардия“ са отстранени. А Йосиф Сталин придобива абсолютна власт, на която биха завидели дори императорите от 19 век.