На 23 април във Франция ще се състои първият тур от президентските избори във Франция, които според социологическите проучвания и анализаторите ще бъдат едни от най-оспорваните в историята на републиката. Очакваният втори тур е насрочен за 7 май. Следват описания на личните качества и политическите платформи на четиримата водещи кандидати, изготвени по материали на Ройтерс.

Независимият центрист Еманюел Макрон е неизвестен за широката публика допреди три години, когато решава да приложи в света на политиката уменията си, придобити като инвестиционен банкер. Но след само две години като министър на икономиката той напуска и през август м.г. основава безпартийното движение "Напред!" (En Marche!), като се обявява срещу статуквото - въпреки че е посещавал най-престижните учебни заведения във Франция и че е посредничил на финансовата корпорация на семейство Ротшилд в сделка за 10 милиарда долара.

Той заявява, че "Франция е блокирана от склонността на елита към самообслужване" и признава, че е бил част от това. Макрон критикува "свещените крави" от социалния модел като 35-часовата работна седмица, защитата срещу уволнения и доживотните назначения в държавния сектор. Освен това той се зарича, че ще хвърли мост върху разделението между левицата и десницата, което отдавна доминира във френската политика.

При основаването на "Напред!" критици твърдяха, че изгряващата звезда Еманюел Макрон ще има кратък живот. Сега мнозина отдават впечатляващия му възход на обстоятелството, че е ново лице и на неочаквания срив на няколко опоненти от водещите партии - социалистите на президента Франсоа Оланд са в отстъпление, а десноцентристкият кандидат Франсоа Фийон бе замесен във финансов скандал. Но и тактическият усет на Макрон също изигра роля, за да стане той фаворит за спечелване на изборите.

Ако 39-годишният центрист бъде избран, той ще бъде най-младият държавен глава на Франция след Наполеон Бонапарт. Макрон е женен за Брижит Троньо, негова учителка от гимназията. Разликата от 24 години във възрастта между двамата стана обект на множество публикации в булевардните издания и през февруари той трябваше публично да отхвърля слуховете, че има извънбрачна гей връзка.

Сред най-привлекателните за избирателите елементи в предизборната програма на Макрон са: освобождаване на голяма част от хората от плащането на т.нар. местен жилищен данък, пълно възстановяване на разходите за културни прояви, зъбни протези и слухови апарати, а също орязване на данъчните ставки за социалните придобивки на хората с ниски доходи в комбинация с данъчни спирачки за техните работодатели.

Главните предложения на центриста включват сливане на множеството пенсионни системи в държавния и частния сектор, както и сливане на системите за помощ на безработни. Понастоящем тези системи имат различен подход към хората с редовни доходи и самонаетите лица. Макрон се обявява за поддържане на бюджетния дефицит под задължителните за ЕС 3 на сто от БВП и за намаляване на безработицата от 10 до 7 процента в края на петгодишния президентски мандат. В този срок той обещава инвестиции за 50 милиарда евро и съкращаване на държавните разходи до 60 милиарда евро годишно.

Други негови ключови идеи са: намаляване на корпоративните данъци от 33,3 до 23 на сто; системата за данъчни кредити за фирми да бъде превърната в постоянна спирачка върху данъчната ставка за ниско платените работници; 35-часовата работна седмица да остане, а компаниите да решават чрез преговори какво да бъде реалното работно време; ниско платените работници да бъдат освободени от някои социалноосигурителни вноски, което реално ще повиши доходите им.

Макрон иска да бъдат осигурени още 15 хиляди места в затворите, да бъдат наети допълнително 10 хиляди полицаи и де се увеличат разходите за отбрана от 1,8 на сто от БВП, колкото са сега, до 2 процента. Той обещава на всички 18-годишни да бъдат раздадени ваучъри на стойност 500 евро за кино, театър и концерти. Настоява да бъде наложена забрана учениците под 15 години да ползват мобилни телефони в училище. Центристът предвижда, ако бъде избран, намаляване с една трета на числеността на Сената и на Националното събрание, съкращаване с една четвърт на персонала на местните власти и забрана за депутатите да назначават свои роднини като асистенти. 

Марин льо Пен изведе оглавявания от нея "Национален фронт" от периферията и го постави под светлината на политическите прожектори, след като тя стана реален претендент да бъде първата жена държавен глава на Франция, а и първи крайнодесен президент на страната след Втората световна война. Анкетите определят за Льо Пен сигурно класиране за балотажа на 7 май. Това би било стъпка напред за нея, тъй като на президентските избори през 2012 г. тя не можа да стигне до втория кръг и да постигне постижението на баща си, победен през 2002 г. на балотаж от Жак Ширак.

След като през 2011 г. пое ръководството на Фронта, Марин льо Пен се зае да го очиства от антисемитския му облик, придобит по време на близо 40-годишното ръководство на нейния баща, бившия командос Жан-Мари льо Пен. Два пъти развежданата майка на три деца позиционира партията от антиимигрантска в евроскептична сила, която предлага протекционистична политика, бранеща френските работници от глобализацията.

Въпреки че анкетите прогнозират за Льо Пен загуба на балотажа, те констатират оспорваността на надпреварата. Това е силна позиция за кандидат, който иска референдум за членството на Франция в ЕС и с това изнерви финансовите пазари. Сред плановете на 48-годишната Льо Пен са да се отърве от еврото и да принуди френската централна банка да финансира част от държавните разходи. Тя настоява, че тези неортодоксални намерения са в унисон с антиглобализационните чувства, извели Доналд Тръмп до Белия дом и повишили вота за Брекзит на референдума във Великобритания миналата година.

 

Марин льо Пен се придържаше към по-мек тон за разлика от баща си, който твърдеше, че газовите камери на нацистите са "подробност" от историята. Заради тези възгледи през 2015 г. тя го изключи от партията, но по-рано този месец опъна нервите на мнозина, като заяви, че френската държава не носи отговорност за преследванията на евреи в окупирания от нацистите Париж през Втората световна война.

Кредитните институции отказаха да подкрепят кампанията ѝ и тя се озова в неизгодно финансово положение в сравнение с основните си конкуренти. Марин льо Пен е почитател на руския президент Владимир Путин, който през март я прие в Кремъл. Лидерът на "Националния фронт" става член на партията още на 18-годишна възраст. През 1998 г. се отказва от адвокатската си кариера и се заема с партийна работа. Избирана е за общински съветник в парижки район, а от 2004 г. е евродепутат.

Освен оттегляне от еврозоната и референдум за "Фрекзит" (ако за шест месеца не бъде предоговорен статутът на Франция в съюза) предизборната платформа на Марин льо Пен, представляваща манифест от 144 предложения, предвижда още: Франция незабавно да се оттегли от Шенгенското споразумение и да въведе паспортни проверки по границите си; експулсиране на всички чужденци, заподозрени от разузнавателните служби; отнемане на френското гражданство на хора с два паспорта, свързани с джихадисти; намаляване на подоходния данък; лишаване на нелегални имигранти от основни здравни грижи.

Протекционистичните мерки в програмата ѝ са трипроцентно мито върху вноса, денонсиране на международните търговски договори, допълнително данъчно облагане за фирми, които наемат чужденци. В сферата на сигурността Марин льо Пен обещава да бъдат назначени още 15 хиляди полицаи и да се осигурят нови 40 хиляди места в затворите, а осъдените чужденци автоматично да се изгонват от страната. Според нея Франция трябва да напусне интегрираното военно командване на НАТО, но да увеличи разходите си за отбрана.

Лидерката на "Националния фронт" предвижда ограничаване на миграцията до10 хиляди годишно и невъзможност за нелегалните имигранти да узаконяват престоя си. В социалната сфера тя иска да повиши социалните помощи и да намали данъците за домакинствата и малките и средните предприятия, както и да намали от 62 на 60 години пенсионната възраст. 

Консервативният кандидат Франсоа Фийон се мъчи да спаси политическата си кариера, след като бе засегнат от скандал за фалшиви назначения. Задълго бе смятан за фаворит, но кампанията му изпадна в криза, след като сатиричен седмичник съобщи през януари, че неговата съпруга Пенелоп Фийон е получила стотици хиляди евро за работа, която не е извършвала, вкл. и докато е била негов парламентарен асистент. Съобщено бе също, че Фийон е плащал на две от децата си за правни услуги, докато е бил сенатор от 2005 до 2007 г.

Бившият премиер заявява, че не е извършил нищо нередно, но скандалът и войнственият начин, по който реагира на обвиненията, накърниха имиджа му. Освен това 63-годишният Фийон с 36-годишен стаж в политиката бе обвинен в лицемерие заради предложенията си за шокова терапия за френската икономика - рязко съкращаване на държавните разходи, съкращаване на половин милион държавни и общински служители и отменяне на 35-часовата работна седмица.

Въпреки че изостава в анкетите от Льо Пен и Макрон, той се надява все пак да си пробие път до балотажа. Първоначално обяви, че ако срещу него започне официално разследване, ще оттегли кандидатурата си. Но се отметна, като пренебрегна анкетите, според които мнозинството от избирателите искат той да се оттегли, и преодоля вътрешната съпротива в своята партия "Републиканци". Разследването обхвана и подозрения, че е получавал скъпи подаръци, а той заяви, че е жертва на правителствен заговор за съсипване на кандидатурата му.

Социалконсерваторът Франсоа Фийон, който е почитател на бившия британски премиер Маргарет Тачър, иска да ограничи правата на хомосексуалистите да осиновяват деца. Освен това той се обявява за затопляне с Русия. Фийон има пет деца от британската си съпруга; хобито му е да кара спортни автомобили на прочутата писта "Льо Ман", близо до политическата му "крепост" в Западна Франция.

Освен заменянето на 35-часовата работна седмица с 39-часова и намаляването с половин милион на числеността на работещите в държавния сектор (в държавната и местната администрация и в държавното здравеопазване работят близо пет милиона човека - една пета от работната сила във Франция) икономическата платформа на Франсоа Фийон предвижда: повишаване на пенсионната възраст от 62 на 65 години; помощта за безработни да е 75 на сто от последната заплата при последващо постепенно намаляване; съкращаване на държавните разходи в размер до 100 милиарда евро за пет години и нулев дефицит в края на този период при 3,76 на сто от БВП сега; намаляване на данъците и социалноосигурителните вноски; повишаване на ДДС с два пункта и намаляване на данъка "Богатство"; намаляване на корпоративния данък от 33,3 на 25 на сто.

Подобно на съперниците си той се обявява за увеличаване на числеността на полицията и жандармерията (общо с 10 хиляди) и броя на леглата в затворите (с 16 хиляди). Той е за отнемане на гражданството на лица, сражавали се като джихадисти, и за обявяването им за персони нон грата. Франсоа Фийон иска преразглеждане на Шенгенското споразумение в частта за външния и вътрешния граничен контрол. За разлика от Льо Пен той е привърженик на ЕС и даже настоява за по-плътно сближаване между страните от еврозоната

Кандидатът на "Лявата партия" Жан-Люк Меланшон е поклонник на кубинския революционер Фидел Кастро и бившия венецуалски президент Уго Чавес и противник на германския канцлер Ангела Меркел. Според едно от последните проучвания той би получил в неделя 19 на сто от гласовете - колкото Фийон, но с 6 и 3 пункта по малко от Макрон и Льо Пен съответно. Ако 65-годишният Меланшон бъде избран за президент, ще бъде истински левичар, който събира и харчи.

Левият кандидат обещава Франция да изхарчи 100 милиарда евро за жилищно строителство и проекти за възобновяеми енергийни източници, както и да обложи с 90-процентна данъчна ставка лицата с годишни доходи над 400 хиляди евро, както и да отхвърли правилата на ЕС за ограничаване на бюджетния дефицит. Той обещава да свика референдум за "Фрекзит", ако Меркел и другите лидери не се откажат от курса за икономии. Меланшон е евродепутат, но противник на насоките на Брюксел за борба с бюджетните дефицити, които според него увеличават бедността и забавят икономиката.

Жан-Люк Меланшон, напуснал през 2009 г. Социалистическата партия в търсене на по-твърд вариант на социализма, иска да национализира ключови сектори като летищата и автомагистралите, да създаде огромна държавна банка и да легализира канабиса. Той настоява за девалвация на еврото с цел засилване на търговската конкурентоспособност, обещава да наложи вето върху договорите за свободна търговия и иска да се сложи край на политическия контрол върху Европейската централна банка, а също да извади Франция от МВФ и НАТО.

Недоверието на Меланшон към традиционните медии го кара да разчита почти изцяло на социалните медии, за да стигне до избирателите. Той се хвали, че в ЮТюб има повече последователи, отколкото е имал Доналд Тръмп по пътя си към Белия дом. На митингите си използва холограмно изображение, достойно за филмите за "Стар трек", за да се обръща към симпатизантите си едновременно на няколко места, обикновено облечен в подобие на пролетарска куртка.

Левичарят иска конституцията на Франция да бъде пренаписана, като бъдат ограничени пълномощията на президента и той да може да бъде свалян с народен вот; обявява се за премахване на Сената - горната парламентарна камара - и за намаляване от 18 на 16 години на възрастта за придобиване на активни избирателни права. 

Ето и платформите на други кандидати без шансове да влязат в Елисейския дворец: 

Беноа Амон, Френска социалистическа партия:
- Еврозоната да има представителен орган и собствен бюджет, средствата за който да бъдат осигурени чрез данък върху финансовите трансакции;
- Солидарна отговорност за европейските дългове;
- Въвеждане на минимална европейска заплата;
- Незабавно спиране на прилагането на СЕТА (споразумението за свободна търговия между ЕС и Канада);
- Преразглеждане на директивата за командироване на работници.

Никола Дюпон-Енян, партия "Дебу ла Франс" ("На крак, Франция"): ЕС да се замести с Общност на европейските държави, която да има обща, но не и единствена валута.

Филип Путу, "Нова антикапиталистическа партия": за Европа "на народите и на работниците".

Натали Арто, партия "Работническа борба": да бъдат създадени "Социалистически европейски съединени щати"

Франсоа Аслино: излизане от ЕС и еврозоната

Жак Шеминад: излизане от ЕС и еврозоната

Жан Ласал: Франция да си върне свободата на действие в Европа.

Близо 47 милиона души имат право да гласуват на утрешния първи тур на президентските избори във Франция и след това на втория тур на 7 май, когато ще стане известно името на следващия френски президент, съобщи Франс прес.

КАК СЕ ИЗБИРА ПРЕЗИДЕНТ ВЪВ ФРАНЦИЯ?
Държавният глава се избира на всеобщи преки избори с мажоритарен вот в два тура. Президентът има право на най-много два мандата от по пет години. За да бъде избран, кандидатът трябва да получи абсолютно мнозинство от подадените гласове без значение каква е избирателната активност. Ако това не стане на утрешния първи тур, двамата кандидати с най-високи резултати ще отидат на балотаж на 7 май. От въвеждането на тази избирателна система през 1962 г. досега никой кандидат не е печелил изборите още на първи тур. Новоизбраният президент ще встъпи в длъжност най-късно на 14 май, когато изтича мандатът на настоящия държавен глава, социалиста Франсоа Оланд.

КОИ СА КАНДИДАТИТЕ?
Гласоподавателите трябва да избират между 11 кандидати, от които четиримата фаворити с много близки резултати според социологическите проучвания: Марин льо Пен (на 48 години, кандидатка на крайнодесния "Национален фронт"), Франсоа Фийон (на 63 години, кандидат на дясната партия "Републиканците"), Еманюел Макрон (на 39 години, кандидат на центристката партия "Напред!") и Жан-Люк Меланшон (65-годишен, кандидат на радикалното ляво движение "Непокорна Франция". Зад тях в сондажите остава кандидатът на социалистите Беноа Амон. Останалите кандидати са: борците за национален суверенитет Никола Дюпон-Енян, Жак Шеминад и Франсоа Аслино, троцкистите Натали Арто и Филип Путу, и депутатът Жан Ласал.

КАК ПРОТИЧА ГЛАСУВАНЕТО?
В избирателните списъци са регистрирани 46 970 000 избиратели, от които 1,3 милиона извън Франция. Общо 66 546 изборни секции ще отворят врати в 8 часа местно време (9 ч. българско) и ще затворят в 19 часа. В някои големи градове секциите ще останат отворени до 20 часа. Днес гласуват избирателите във Френските Антили, Гвиана (в Южна Америка), Сен Пиер и Микелон (френски архипелаг в Северна Америка) и Френска Полинезия (в южната част на Тихия океан). Над 50 000 полицаи и жандармеристи, както и 7000 военни, ще следят за спазването на реда и ще гарантират сигурността в утрешния ден. За пръв път във Франция се произвеждат избори при извънредно положение. То беше обявено след атентатите от 13 септември 2015 г.

А РЕЗУЛТАТИТЕ?
Френските закони не позволяват публикуването на резултати, освен такива за избирателната активност, преди края на гласуването утре в 20 часа местно време, за да не бъдат повлияни избирателите. Тъй като се очаква много оспорвана битка, имената на двамата финалисти, които ще отидат на втори тур, може да не станат известни точно в 20 ч., както става традиционно.

ПРЕДИШНИТЕ ЧЕТИРИМА ПРЕЗИДЕНТИ
2012-2017 г. Франсоа Оланд (социалист)
2007-2012 г. Никола Саркози (десен)
1995-2007 г. Жак Ширак (десен; един седемгодишен и един петгодишен мандат)
1981-1995 г. Франсоа Митеран (социалист; два мандата по седем години)