Адолф Хитлер иска да създаде Трети райх - трета велика империя. Това иска и Владимир Путин. Той се надява, че неговата Руска федерация ще може да си върне земите, загубени при разпадането на Царската империя през 1917 г. и на Съветската през 1991 г.

Това пише за The Center for European Policy Analysis (CEPA) Уолтър Клеменс, сътрудник в Центъра за руски и евразийски изследвания на Харвардския университет Дейвис и почетен професор по политически науки в Бостънския университет.

През 1990 г. съветското население е 280 милиона души - половината от тях не са руснаци. След разпадането Русия все още е най-голямата държава в света по географски обхват, но сега има само 144 млн. души, което не е и половината от общия брой на САЩ (336 млн. и нараства) и не е една осма от Индия или Китай.

Путин убива младите си мъже или ги принуждава да отидат в изгнание, дори когато Русия е изправена пред демографска криза.

Третият райх на Хитлер продължава около 7 години от момента, в който анексира Австрия през 1938 г., до самоубийството му през май 1945 г.

Досега силите на Путин продължават да окупират малка част от Молдова; две провинции, които все още законно принадлежат на Грузия; няколко части от украинския Донбас; и целия Крим, който през 1954 г. Никита Хрушчов прехвърля от Русия на Украйна.

Грандиозната визия на Хитлер за Германия завършва с катастрофа. Неговият Вермахт стига до Сталинград, след което се оттегля. Неговите постижения? Той изравнява със земята много държави и избива над 50 милиона войници и цивилни, както германски, така и чуждестранни. През 1945 г. Германия е окупирана от четири от страните, които е нападнала.

След няколко години Западна Германия се превърна в просперираща демокрация, съюзена с партньорите си от НАТО. Вместо расистките роботи, култивирани от Хитлер, повечето германци зачитаха човешките права и само неохотно се въоръжаваха отново, за да се защитават от потенциални агресори.

Източна Германия, дълго време управлявана от комунистически тирани, еволюира по-бавно, но през 1990 г. се присъединява към обединена Германия. Вместо да води Третия райх, управляващ и експлоатиращ съседите си, Германия стана лидер на свободния свят, пише още в своя анализ Уолтър Клеменс.

Ако Владимир Путин се замисли за целите на Хитлер и за неговите провали, руският президент би преосмислил завоеванията си в Молдова, Грузия, Украйна и други региони на някогашната съветска империя. Основният урок на историята е, че експлоатацията не се изплаща.

Тя може да донесе някои незабавни ползи, но има тенденция да се обърне срещу нас - сега по-бързо, отколкото в предишни времена, защото технологиите ускоряват всичко в нашия взаимозависим свят.

Повечето хора в някогашните европейски империи и Япония живеят по-добре сега, отколкото по времето, когато те са управлявали голяма част от Азия, Африка, Близкия изток или Америка. Взаимната изгода е по-здравословна и по-щастлива ориентация от експлоатацията.

Вместо да се бори с бунтовниците в колониите си, Португалия сега търгува и си сътрудничи с бившите си подвластни народи. В много от бившите владения португалският език вече е официален.

Освен Португалия, сред говорещите португалски са Бразилия, Кабо Верде, Ангола, Мозамбик, Гвинея-Бисау и Сао Томе и Принсипи, а португалският е съофициален език в Източен Тимор, Екваториална Гвинея и Макао.

Според Клеменс Съединените щати вероятно щяха да бъдат по-проспериращи, ако не се чувстваха задължени да помагат за защитата на Филипините, Тайван, Украйна и на своите европейски и азиатско-тихоокеански съюзници, но присъствието им в чужбина е главно в отговор на опасенията за сигурността, а икономиката играе подчинена роля.

Въпреки войната в Ирак американците не са склонни да управляват чужди държави.

За Русия и нейния народ ще бъде по-добре, ако се откажат от мечтата за трета империя и се съсредоточат върху човешкото и социалното развитие у дома. Докато руските войски умират и изразходват ресурси за атаката на Харков, вечната замръзналост в Сибир се топи, подкопавайки инфраструктурата и отравяйки околната среда.

Канада, САЩ и други държави са изправени пред подобни предизвикателства, но в по-малък мащаб.

Какво би станало, ако Москва просто се откаже от агресията и се включи в сътрудничеството за решаване на многобройните ни общи проблеми? Защо да не дадем шанс на мира?