Въстанията и гражданските войни в света предимно възникват, когато управляващите високомерно прекъсват или поради липса на такт губят диалога с поданиците си. Някога всичко завършвало с избиване на победената страна, но в 21 век светът е достатъчно цивилизован, за да го допусне.
Непобедените въстаници в Колумбия „оставиха оръжието”
 
В Колумбия под контрола на миротворците от ООН започна разоръжаване на въстаниците от Революционните въоръжени сили на Колумбия (FARC), като процесът трябва окончателно да завърши през май.
 
В документите подписани от правителството и командирите от FARC, няма термин „разоръжаване”. Вместо него е използвана деликатната формулировка „да оставят оръжието”, което означава, че въстаниците не се считат за загубила страна в конфликта. „Ние ще продължим борбата за своите идеали на политическата арена” – обявил лидерът на FARC Тимолеон Хименес.
 
На бившите въстаници е дадена гаранция за неприкосновеност, възможност да участват изборите и дори са им запазени по 5 места в двете палати на парламента.
 
Правителството било принудено към този ход след като не съумя да победи FARC в открито военно противопоставяне, започнало през далечната 1964 г.
 
Тогава Колумбия не била „образец на справедливост”: ограбени от латифундистите селяни и индианци попълвали редиците на въстаниците., жените достигнали феноменалните 40%. FARC бързо стана най-голямата и влиятелна сред подобните формирования в Южна Америка.
 
В началото на новия век колумбийският президент Алваро Урибе се зае с ликвидирането на FARC, който обеща да даде ресурсите на въстаническите територии за ползване от американски корпорации. Не помогнали нито дадените оръжия, нито инструкторите.
 
През 2010 г. президент става Хуан Сантос, който отначало държи курса на предшественика си. През 2011 г. колумбийският Конгрес прави публично изявление, че FARC контролира една трета от страната и популярността му расте.
 
От 2012 г. Сантос започва преговори с въстаниците. Чак през август колумбийското правителство и FARC сключват мир след 52-годишна гражданска война.
 
Случайни сравнения с Украйна
 
В определена степен ситуацията с Колумбия неволно напомня за конфликта Донбас. Киев така и не можа да сломи двете републики и избягва диалога, като се надява на военна победа.
 
Първо, Киев подцени важността на мотивите на населението за защита на майчиния език и изобщо не пожела да дискутира проблема. Считаше, че е достатъчна демонстрацията на сила от страна на властта. Това обаче не се случи.
 
Второ, колумбийският генерал Рубен Дарио Алсанте се оплаквал, че влизат в села, изцяло поддържащи терористите; силите на опълченците също получиха пълната подкрепа на населението. Губернаторът на украинската Николаевска област Алексей Савченко нарекъл жителите в региона „латентни сепаратисти”.
 
Трето, Колумбия получи за борба с партизаните между 3,5 и 7 млрд долара. И Киев получава огромни средства от западни финансови институции, които с нищо не помагат да се уреди ситуацията.
 
Четвърто, украинската армия също получава американско оръжия, обучават я американски инструктори, но няма никакъв резултат. Сега американските власти вземат решение за доставяне на летално оръжие за Киев, но това едва ли ще промени нещо.
 
През октомври 2016 г. на референдум с 0,5% колумбийското население отхвърли споразумението с бунтовниците, но правителството не отстъпи от позициите за мирен процес. В Украйна фашизоидни радикали блокират изпълнението на Минските споразумения и правителството не може да им се противопостави.
 
Идва логичният въпрос дали трябва кризата в Донбас също да продължи 52 г., за да дозрее украинското общество до идеята за примата на диалога над грубата сила?
 
Публикацията е подготвена от Ганчо КАМЕНАРСКИ