Джоузеф Байдън се смята за добър и безопасен избор за вицепрезидент. Надали републиканците ще успеят да изровят нещо от миналото на Байдън, защото черни точки в биографията му всъщност няма.
С големия си политически стаж Байдън балансира липсата на опит на 47-годишния Обама, който е сенатор само от 4 години. Той запълва и голямото бяло петно в компетентността на кандидата на демократите – външнополитически опит. Байдън е председател на сенатската Комисия по външна политика, в която участва в различни роли вече 30 години. Сенаторът има контакти с огромен брой чужди политици, правил е многобройни пътувания в различни части на света, включително Балканите и България. Последното пътуване на Байдън беше свързано с руско-грузинския конфликт. Той посети Тбилиси по покана на Михаил Саакашвили. Байдън допълва кандидатската двойка на демократите и в други зони, смятани за слаби места на Обама. Той има политическа тежест, произхожда от семейството на продавач на автомобили и за разлика от колегите си не е богат. Байдън освен всичко е католик с либерални убеждения. Демократите се надяват той да привлече както избирателите от бялата работническа класа, така и избирателите-католици. Тези две групи гласуваха предимно за Хилари Клинтън и много от тях остават разочаровани от победата на Обама. Това поставя под въпрос спечелването на ключови щати от демократите. Католическият вот има голямо значение - САЩ имат около 70 милиона католическо население, третото по големина в света. Байдън се е кандидатирал два пъти за президент – през 1988 г. и в последната президентска кампания. И двата пъти той отпадна в ранните етапи на надпреварата.
Сенаторът от Делауер е сред най-категоричните противници на администрацията на Джордж Буш. Макар че през 2002 година Байдън подкрепи с гласа си в Сената инвазията в Ирак, той бързо се превърна в яростен противник на войната. Ето негово изказване от април тази година за неуспеха на войната в Ирак: „Най-доброто, което може да се каже, е, че в Ирак вместо да се давим, се крепим на повърхността. Това е по-добре, но никой не може да се крепи на повърхността, без да стигне до изтощение.” 
Личният характер на Байдън изглежда особено привлекателен за целите на кампанията на демократите. Той въплъщава високо ценените морални и семейни качества, които американците искат да видят у своите политици. През 1972 г., на 29 години, Джо Байдън става най-младият избиран някога сенатор. Месец след като е избран, сенатор Байдън преживява лична трагедия – съпругата и дъщеря му загиват в автомобилна катастрофа, двамата му синове, които са само по на няколко години, са тежко ранени. За да отгледа синовете си, Байдън започва да пътува между Вашингтон и дома си в Делауер, разстояние от над 200 километра, което сенаторът до този момент продължава да изминава всеки ден с влак. Ето какво казва сенаторът за този епизод от живота си: „Мислех, че няма да мога да бъда бащата, който исках да бъда, нито сенаторът, който исках да бъда. Така започнах да пътувам между дома си и Сената. Двамата ми синове бяха пострадали много тежко, бяха в болница, после се възстановиха напълно. Аз приех да остана в Сената 6 месеца, но ето ме все тук, години по-късно.” Пет години след трагедията Байдън сключва втори брак със сегашната си съпруга Джил. С нея той има още една дъщеря Ашли. Евентуалният бъдещ вице-президент на Съединените щати познава добре България и Балканите. Сенаторът беше сред най-активните поддръжници в Конгреса на разширяването на НАТО, с което България беше приета за членка на Алианса. Сенаторът публикува серия статии във водещите американски вестници, за да почертае стратегическото значение на България и Румъния за НАТО и в борбата срещу тероризма. Той познава в детайли развитието на двустранните отношения и многократно е подчертавал сътрудничеството на България в борбата с тероризма и помощта й с временно настаняване на американски военен персонал на път за Афганистан и откриването на въздушното й пространство за американските полети за Централна Азия. Няма да намерим важна тема, свързана с България, за която Байдън да не е писал и говорил в Сената: от преследването на гражданите от турски произход в средата на 80-те години, до спасяването на българските евреи, усилията за интегриране на ромската общност и борбата с корупцията. Сенаторът е тясно свързан и с политиката на САЩ на Балканите, особено с политиката на администрацията на Бил Клинтън, най-вече със законодателни решения, свързани с колапса на бивша Югославия и последвалите военни конфликти, както и с решението за бомбардировки на НАТО през 1999 година. Той участва активно в решаването на въпроса за независимия статус на Косово, подкрепяйки „контролирана независимост” на провинцията. Забележки като тази преди няколко месеца предизвикаха протестна реакция на посланика на Сърбия във Вашингтон: „Живеем в свят, в който историята има значение, но значение имат и човешките същества. Косово не може да остане териториален сувенир на Сърбия, на отминалото имперско величие на Сърбия. Разрешаването на статуса на Косово чрез едностранно решение не е идеално, но вярвам, че е необходимо.” /ДВ