Визитата на държавния секретар на САЩ Майк Помпео в Полша съвпадна със 100-годишнината от т.нар. "Чудо на Висла". Това ключово събитие от Полско-съветската война, е свързано с надеждите на поляците да си присвоят украинските и белоруски земи.

От разгром тогава ги спасява помощтта на САЩ, Англия и Франция. В техен плен се оказват десетки хиляди червеноармейци, повечето от които са убити и измъчвани до смърт.

Без обявяване на война още през пролетта на 1919-та поляците превземат Минск. Изпращат и колосална военна групировка към Киев. Докато Червената армия воюва с Колчак и Деникин, Полша има четирикратно превъзходство в бронетехниката и двукратно в живата сила. Само година след Първата световна война, когато Полша получава независимостта си и вече има отлично екипирана армия от над половин милион души.

"САЩ дават 60 милиона долара само за оръжие и 50 милиона за храна. Англия снабдява десетки хиляди пушки. Но най-вече е Франция, която дава заем от един милиард франка и от там идва част от корпуса на Халер, който наброява 70 хиляди души", казва научният директор на Руското военно-историческо общество Михаил Мягков.

Юзеф Пилсудски е брат на същия този Бронислав Пилсудски, който заедно с Александър Улянов се е готвел да убие руския император. Младши офицер в австро-унгарската армия през Първата световна война, полският маршал и господар на цяла Жечпосполита, става символ на мечтата за Полша от Черно до Балтийско море.

Заграбването на земя започва веднага след като той идва на власт. Той е искал да издигне полското знаме и над Кремъла и да напише "руският език е забранен" на стените му. И тогава, в 1919-та, това не е изглеждало чак толкова като невъзможна глупост. Още повече, че съюзници на Пилсудски са не само от уважаваната Антанта.

"Пилсудски сключва договор с Петлюра - аз ще ти помогна да основеш независима държава на украинците, ако ти Петлюра, ми дадеш западна Украйна", разказва Мягков.

Юзеф и Семьон са свързани не само от омразата си към руснаците, но и от активния си антисемитизъм. Където и да се появят те, следват погроми срещу евреите - от Вилнюс до покрайнините на Киев.

Те превземат Киев на 7 май 1920-та година. Тогава провеждат съвместен парад и тържество. Но само месец по-късно Червената армия отблъсква силите на Петлюра и поляците.

Поляците отстъпват назад без да спират цели 600 километра, а през август Тухачевски седи пред Варшава, в резултат на както се оказва смазваща офанзива. В полковете хората остават като в ротите по 200 души. Снарядите за артилерията са по три изстрела на ден.

"Били сме принудени да превъоръжим нашите части на финалния етап от битката при Варшава с пленени полски оръжия. Защо? Защото сме имали амуниции за тях", казва доктор Олег Айрапетов.

Нямало снабдяване, войниците били изтощени и всичко това в полската историография е наречено "Чудото на Висла". Полското чудо е организирано от френския генерал Вейганд.

"Не просто генерал Вейганд идва лично да консултира Юзеф Пилсудски. А какво да кажем за 2200 редници, сержанци и 500 младши офицери, 16 генерали и 40-50 полковници, които идват с него" пита Айрапетов.

Тухачевски е отзован, а съветите губят войната. Полша получава огромни територии от западен Беларус и западна Украйна - същите, които им връща СССР през 1939. И после следва жестока полонизация на местните, както и концлагери за пленниците. Колко червеноармейци остават в полски плен не е ясно - 60 или 180 хиляди. Понякога полският плен е по-лош от смъртта.

"Те са принудени да живеят в землянки. За хигиена въобще не е можело да става и на въпрос. В резултат има епидемии. Полските власти днес казват, че пленниците са донесли зарази със себе си. Руснаците са били бити до смърт с пръчки като коне и пращани на полето", казва пенсионираният военен Волдемар Скавронски.

Освен това, на червеноармейците са изпробвани новите полски оръжия. Документирано е, че 28 хиляди червеноармейци са убити и изтезавани до смърт в полски плен. Има историци, които смятат, че са до 75 хиляди.

"В Раковице има гробище, близо до Краков, където ясно е написано - 1200 гроба на нашите червеноармейци. Нека да сложим там обелиск, паметен кръст", призовава Михаил Мягков.

В Катин на мястото на разстрела на поляците, Русия помага да се сложи цял мемориал - нашето историческо покаяние. Не сме искали същото от полските власти, готови сме сами да го направим. Но дори не ни позволиха да сложим кръстове на руските гробове.