Пандемията от коронавируса и дезинформацията на китайските власти по отношение на мащаба й принуди Европа да преразгледа отношенията си с Пекин, пише Le Figaro.

Както отбелязва изданието, днес европейците са наясно колко ненадеждно е партньорството с Китай и ясно виждат в него противник.

Европа, водена от Франция, става все по-предпазлива по отношение на Китай, пише наблюдателката на Le Figaro Изабел Ласер. Миналия вторник френският министър на външните работи Жан-Ив Льо Дриан извика китайския посланик, а по-късно в интервю за Financial Times Еманюел Макрон разкритикува антипандемичната политика на Пекин, призовавайки я да не сме „наивни“ като се оплака от многото „сиви зони“ в идеята за това как китайските власти се справиха с кризата в областта на здравеопазването.

Същото се случи миналата седмица в Лондон, където британският външен министър заяви в четвъртък, че Китай ще трябва да отговори на "сложни въпроси за появата на вируса и защо той не е спрян по-рано", пише "Поглед инфо".

Както отбелязва авторът, дълго време европейските държави не смятаха за необходимо да гледат към Азия. Докато САЩ направиха Азия ключова област на своята политика, очите на Париж, Берлин, Лондон, Рим и Варшава бяха насочени към Русия и на юг, където проблемите на тероризма и нелегалната миграция изглеждаха по-належащи.

Ако такива световни сили като Великобритания и Франция въпреки това развиха Азиатско-Тихоокеанската насока на своята политика, изпращайки няколко кораба да патрулират Китайско море, то нямаше дискусия за Китай в рамките на НАТО. За първи път Алиансът повдигна въпроса за това, че Пекин е станал свръхдържава през 2019 г., но той не беше считан за противник.

Кризата от пандемията от коронавируса изигра ролята на ускорител и разобличител на съществуващите тенденции, смята журналистът. „От известно време Европа зае по-стратегическа и реалистична позиция по отношение на Китай. Илюзиите за хармония и взаимност, достатъчно силни преди дванадесет или тринадесет години, се разсеяха, дори ако Европейският съюз продължава да настоява за възможността за партньорство с Пекин.“, обяснява Франсоа Годман, специалист по Азия в Института „Монтен“.

През 2019 г. Европейската комисия накрая реши да нарече нещата с техните имена, говори за Китай като за „системен“ или „стратегически конкурент“.

„Очевидно е, че от 2008 г., след пълното завземане на властта в страната от Си Цзинпин, етапът на сътрудничество на Китай със САЩ, завършил с влизането на Пекин в СТО през 2001 г., започна да се превръща в многостранна и хибридна конфронтация“, обяснява експертният директор на Френския институт за Международни отношения (IFRI) Тома Гомар.

Европа също се съгласи с тази оценка, осъзнавайки, че растежът на Китай е по-бърз от очакваното, и виждайки, че Пекин излезе от икономическата криза през 2008 г. в по-добра финансова форма отколкото е самата тя.

Европейците също са обезпокоени, че китайската дипломация чрез търпение, ентусиазъм и решителност засилва своето влияние в ООН, запълва вакуума, оставен от американците, и завладява властта в такива структури като СЗО или Организацията на храните и земеделието на ООН.

Пандемията Covid-19 изостри напрежението между Европа и САЩ с Китай, който е обвинен, че в самото начало е скрил информация за сериозността на кризата. Доналд Тръмп замрази финансовия принос на САЩ към СЗО в знак на протест срещу прокитайската позиция на ръководството на организацията. Европейците поставят под съмнение възможностите на такъв непрозрачен режим, чиито лъжи поставят под въпрос способността му да упражнява световно лидерство.

Според Гомар кризата демонстрира „тръмпизация“ или „путинизация“ на китайската дипломация. Дезинформацията, подценяването на епидемията, поради която Европа осъзна опасността й твърде късно, скривайки броя на смъртните случаи, нарушените обещания за бърза доставка на маски напомниха на европейците, че е невъзможно да се доверят на китайската комунистическа система.

Пандемията също сложи край на медения месец между Китай и Африка. „Си Цзинпин успя да развали отношенията със САЩ, Африка, Югоизточна Азия и Европа, включително с важния френски партньор.

Китайската стратегия за дискредитиране и разделяне стигна твърде далеч. Днес всички знаят за безумието на китайската система.“, каза Валери Нике от Фонда за стратегически изследвания. Страните от Източна и Централна Европа започват да се разочароват от Пекин, пише изданието.

В петък Пекин, за свое собствено унижение, призна, че смъртността на страната от коронавирус е била с 50% по-висока от обявените по-рано цифри. Ръководителят на СЗО, обвинен в провеждане на прокитайска политика, отдаде дължимото на лидерските качества на Еманюел Макрон. Някои хора наричат това „ефектът на бумеранга“ на коронавируса. 

„Официалният китайски PR, съчетаващ самодоволство, агресивност и дезинформация, игра срещу Китай. Тази стратегия беше самоубийствена по отношение на връзките с обществеността и ще има сериозни последици“, написа специалистът по ФРС Антоан Бондаз в Twitter.

Други обаче се съмняват в подобно развитие: „Европейците рискуват да преодолеят кризата обеднели, разпокъсани и затъпели. Китайците обаче не затъпяха. На европейците ще бъде трудно да се противопоставят на техните технологични предложения. ЕС е изложен на риск да стане игрова площадка в конфронтацията между Китай и САЩ.“, предупреждава Гомар.