Името Анджела Дейвис може би не говори много на по-младите читатели, но хората около и над пенсионна възраст я помнят добре. Тя е бунтарката от 70-те години на миналия век, политически активист, борец за граждански права и за реформа на затворите, феминистка, марксистка, бивш член на комунистическата партия на САЩ и на организацията „Черните пантери“.

Когато зад океана срещу нея се водеше дело за участието й в терористичен акт, в нейна защита се организира световно движение. Джон Ленън и „Ролинг стоунс“ написаха песни за Анджела Дейвис, а Арета Франклин предложи да плати гаранцията от 250 хил. долара, за да я пуснат от ареста.

Лозунги от рода на „Свобода за Анджела Дейвис!“ заляха и българските училища, университети, учреждения, защото според социалистическата идеология тя беше „наша“. Стана модерно момичетата да си правят прически като нейната – бухнало кълбо от къдрави коси, и да носят оранжеви пуловери като нейния, с който тя се явяваше в съда. В Италия изникна моден бранд за ежедневно и спортно облекло с името й, „предназначен за динамичната и хиперфеминизирана жена“, както се рекламираше.

Вероятно се питате къде е сега Анджела Дейвис, какво става с нея. На 26 януари тя навърши 77 години. Косата й е все така забележителна, но вече посивяла. През 2008 г. се пенсионира като професор в Калифорнийския университет, филиала в Санта Крус, но и до днес продължава да изнася лекции по феминистика из страната и в университета.

През 1997 г. Анджела Дейвис открито обявява пред сп. Out, че е лесбийка. Преди това има тригодишен брак (1980-1983) с фотографа Хилтън Брейтуейт. Няма деца, макар някои да споменават дъщеря на име Илейн Дейвис-Найт. За нея, както и за бившия съпруг, няма никакви данни.

Анджела живее с дългогодишната си партньорка Джина Дент, доцент по феминистки изследвания и история на съзнанието в същия университет. Дент е магистър по английска филология и сравнително литературознание, доктор по философия. Редактор е на сп. Black Popular Culture. Освен черните жени и затворниците, защитава и каузата на палестинците. 

В живота и работата си Анджела Дейвис е заобиколена от жени със същата сексуална ориентация, каквато е например авторката на биографична книга за нея Бетина Аптекер. Тя също е преподавател във филиала на Калифорнийския университет в Санта Крус и от години живее с партньорката си Кейт Милър.

Те всички, заедно с професора по география и науките за Земята Рут Гилмор и Роуз Брас, друга активистка, създават организацията Critical Resistance, която се бори не само за равноправието на половете, но и срещу затворническо-промишления комплекс, както наричат системата на затворите в САЩ.

Анджела Дейвис е родена в Бирмингам, Алабама, и още от малка се сблъсква със сегрегацията на черното население. Родителите й са учители и искат децата им, общо четири, да получат добро образование. Анджела завършва елитна гимназия в Гринуич вилидж, Ню Йорк, където е изпратена по програма за настаняване на черни ученици от юга в интергирани училища на север.

След това печели стипендия за университета Брандейс. Там работят предимно преподаватели с леви убеждения, които не са желани в системата на държавното образование. 

Младата студентка се записва в младежката комунистическа организация. След това учи известно време във Франция и завършва философия в Германия. През 1967 г. се връща в САЩ, за да продължи образованието си в Калифорнийския университет. Свързва се с организацията „Черните пантери“ и става член на комунистическата партия на САЩ.

Държи пламенни речи на протестни митинги, последствието от което е, че през 1970 г. е уволнена като преподавател в университета под натиска на Роналд Рейгън, тогава губернатор на щата Калифорния, бъдещ президент. 

Посещавайки затворите, 26-годишната защитничка на правата се запознава с Джордж Джаксън, който от 7 години излежава присъда за кражба на 70 долара. Неговият брат Джонатан решава да го освободи, извършвайки въоръжено нападение по време на съдебно заседание, при което са взети заложници.

Става престрелка, загиват Джонатан, съдията и двама арестанти. Оказва се, че пистолетът на нападението е регистриран на името на Анджела Дейвис и макар тя да има алиби, става най-издирваният човек от ФБР. 

След като известно време се укрива, девойката се предава на правосъдието. Точно тогава започва международното движение в нейна защита. След 18 месеца Анджела е оправдана и освободена. Калифорнийският университет отказва да я възстанови на работа, въпреки че уволнението й е отменено като противозаконно. По-късно е назначена в щатския университет в Сан Франциско.

В биографията на Анджела Дейвис има и две кандидатури за вицепрезидент – през 1980 и 1984 г., издигнат от комунистическата партия. Кандидат за президент е лидерът на партията Гюс Хол. През 1991 г. Дейвис обявява, че напуска комунистическата партия. 

Събитията около Черната пантера бяха позаглъхнали през последните години, но с издигането на кандидатурата на Джо Байдън за президент и появата на движенията Black Lives Matter и MeToo, които открито подкрепя, тя отново влезе в ролята си на активист и медиите я забелязаха. За това, че застава на страната на новия президент на САЩ, говори прагматично:

„Ние не можем да позволим Доналд Тръмп да остане на власт. За да се поправи вредата, която той нанесе на федералната съдебна система с неговите назначения, ще са нужни няколко поколения“. Тя признава, че не вярва Демократическата партия да промени нещата в Америка. Да, Черната пантера още не е прибрала зъбите и ноктите си.