Лиз Тейлър в последното си интервю: Отдавна съм между живота и смъртта

<em>За холивудските легенди винаги на първо място са били най-високите хонорари, най-красивите мъже и най-невероятните скъпоценности. Никой и до днес обаче не е достигнал успехите на първата дама на Холивуд - Елизабет Тейлър. У нея наистина всичко е &ldquo;Най&rdquo;. Тя първа от звездите получава един милион долара хонорари, има три &ldquo;Оскара&rdquo; и в различни моменти от живота си е най-красивата и... най-дебелата жена в света. Тя има уникални колекции от брилянти и картини, женила се е осем пъти (два от които за един и същи мъж - актьора Ричард Бъртън). През последните години обаче все още никой не е успял да я изпревари по... болести и лични драми.<br /> <br /> Редакцията на вестник БЛИЦ ви предлага последното интервю, дадено от Лиз - януари 2009 г. След него тя обеща, че отново ще говори чак след една година, но така и не го направи. Днес - 23 март 2011 година, тя почина на 79-годишна възраст, след като преди два месеца беше приета в медицинския център &quot;Синай&quot; в Лос Анджелис заради проблеми със сърцето.</em><br /> <br /> <strong>- Как живеете днес?</strong><br /> - Продължавам да воювам със съдбата си. Аз никога не съм имала спокоен живот, нещастията ме връхлитаха като бързи влакове, но винаги съм гледала съдбата в лицето. Обичам живота и никога няма да свърша със самоубийство като някои колеги от Холивуд. Макар че беше време, когато<br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>бавно се убивах с алкохол и наркотици</strong></span><br /> <br /> Като млада спортувах много. Всяка сутрин яздех кон и това съвсем не беше безболезнено. Падала съм, удряла съм гръбначния си стълб и досега тези травми ми напомнят за себе си.<br /> <br /> <strong>- Това ли е най-страшното, което ви се е случвало?</strong><br /> - Господи, това е най-безобидното! Знаете ли, че бях женена за Ник Хилтън - наследника на милиардер, собственик на верига луксозни заведения за хранене. Веднъж, когато бях бременна,<br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>той се върна пиян и така ме преби, че абортирах</strong></span><br /> <br /> По-късно това се отрази на раждането на следващото ми дете и се наложи да ми направят цезарово сечение. При мен бедите идваха една след друга. Само месец, след като родих, започнах да се снимам. По време на снимките на филма &ldquo;Разходката на слона&rdquo; аз седях в специален джип, а един вентилатор имитираше ураган в лицето ми. И с този &ldquo;ураган&rdquo; в окото ми попадна малко метално парченце. Наложи се да го вадят оперативно и един месец ходих с превръзка на окото като разбойник. След един месец на същото място се появи малка раничка, наложи се втора операция. Дълго време раната не искаше да зарасте, започна да гноясва. Потърсих други лекари и се оказа, че металното късче продължава да си стои в окото ми. Наложи се да ми направят още една операция. И до днес помня звука й, все едно, че някой разряза диня - така изпука окото ми.<br /> <br /> <strong>- Вие имахте проблеми и с гръбначния стълб. Какво се беше случило тогава?</strong><br /> - Случайно падане от сценичен макет беше причината да ме вкарат в болница. Оказа се, че имам травма на два от дисковете на гръбначния стълб, но изведнъж десният ми крак стана безчувствен. Пак се наложи да ми направят операция, която продължи 4 часа. След това на всеки три часа сестрите ме обръщаха ту на една, ту на друга страна.<br /> <br /> Болката беше толкова силна, че често губех съзнание<br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Тогава не разбирах какво става с мен, силната болка буквално правеше света тъмен пред очите ми.</strong></span><br /> <br /> <strong>- Вие загубихте и един от съпрузите си в самолетна катастрофа, как се отрази това на здравето ви?</strong><br /> - Зле. Изпаднах в дълбока депресия, ридаех денонощно. Но преодолях кризата и тръгнах на снимки, макар и с мисълта за самоубийство. Често изпадах в истерични припадъци и режисьорите дълго ме свестяваха, за да дойда на себе си и да продължа да се снимам. Трябва да ви кажа, че има две неща в живота ми без които не мога - не мога да легна в леглото, ако до мене няма мъж, и мисля, че няма да се съмне, ако не ме преглеждат най-малко шестима лекари. И всеки от тях ми предписва шест различни лекарства...<br /> <br /> <strong>- Какви са спомените ви от периода, когато снимахте &ldquo;Клеопатра&rdquo;?</strong><br /> - Отвратителни. В началото на снимките се наложи да ми вадят болен зъб, след това така се простудих, че вдигах температура до 40 градуса, започнах да посинявам и да се задушавам. Чиста случайност е, че точно по това време край мен е минавал лекар-анестезиолог. Аз вече съм била в колапс, около 15 минути, и той вкарал чист кислород в дробовете ми, докато ме откарат в болница. Пак ми правят спешна операция - отварят трахеята ми, за да премахнат отока, който ме е задушавал. Едва тогава откриват, че съм болна от стафилококова пневмония, съпроводена от анемия. Започват да ми преливат кръв и да ми вкарват антибиотици, но аз не реагирам. И, разбира се,<br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>започвам да умирам бавно</strong></span><br /> <br /> От време на време идвам в съзнание и виждам, че съпругът ми Еди Фишер е надвесен над мене и плаче. Тогава се приближих до оня праг, който наричат небитие. Но жаждата ми за живот беше огромна и това може би ме спаси от сигурната смърт. А може би и Еди. Винаги когато отварях очи, го виждах надвесен над мен да плаче и аз започнах да си повтарям, че трябва да живея, че ще живея. Впрочем, случи ми се по време на припадъците да видя и загиналия си съпруг, който все ми казваше, че ми е рано...<br /> <br /> <strong>- С това вероятно са приключили неприятните ви приключения в царството на болестите?</strong><br /> - О, съвсем не! После имах още две сложни операции - едната беше за отстраняване на кървящите ми хемороиди, а другата - на матката. Последното стана причина да се пристрастя към алкохола. Така се напивах, че няколко дена изпадах в безпаметство. После бяха наркотиците и през 1980 г. аз вече се превърнах в една грозна и дебела лелка. Тогава вестниците писаха, че бръчките под брадичката ми били колкото страниците на лондонския телефонен указател...<br /> <br /> <strong>- Но въпреки това се омъжихте отново за политика Джон Уорнър и дори взехте участие в предизборната му кампания. Това значи, че сте била напълно здрава?</strong><br /> - Моля ви се, аз никога не съм била напълно здрава. По време на изборите се задавих с пилешка кост и пак се наложи да ме оперират, да лежа по болници. След това отново развод, пиянски оргии и в клиниката за лечение на алкохолизъм. През 1997 г. получих силно главоболие, по време на което губех паметта си и координацията. Имаше моменти, в които не можех да държа в ръката си дори чашата с вода. Исках да извикам лекар, но не си спомнях телефона. В болницата ме заведе моят приятел Майкъл Джексън.<br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Диагнозата беше жестока - тумор в главния мозък</strong></span><br /> <br /> Веднага определиха деня на операцията. Казаха ми, че ако операцията не бъде сполучлива, ще трябва да ме включат на апарат за изкуствено дишане. Казах им, че не искам да бъда като зеленчук, живота на който поддържат с тръбички. След като отстраниха тумора, който беше колкото топка за игра на голф, ми показаха един венчален пръстен и ме попитаха дали е мой.<br /> <br /> <strong>- И какво им отговорихте?</strong><br /> - Казах им - откъде да знам, вече съм имала толкова брачни халки... Но отговорът не беше плод на оперирания ми мозък, а така мислех.<br /> <br /> <strong>- Това вероятно е краят на здравословните ви проблеми?</strong><br /> - О, не! Две години след като изкараха тумора от главата ми, аз паднах и си счупих единия крак, а през 2002 г. започнах интензивен курс за лечение на рака на кожата си. Дано това да е последното ми изпитание... След десет операции, след две години пиене до безпаметство, след един продължителен период на наркотици аз продължавам да живея и нямам намерение скоро да си отида от този свят. Господ ми даде много изпитания и аз съм убедена, че съм ги преминала успешно. Иначе досега да ме е прибрал при себе си.<br /> <br /> <strong>Едно интервю на<br /> Ралица ВАСИЛЕВА<br /> Ню Йорк - София</strong><br />