Когато настъпва пролетта, обикновено това се свързва с буйни потоци, стичащи се от планините. Не и тази година. В Европа. Ключово водохранилище, което обслужва милиони каталунци, се изчерпва. Конфликт за водата предизвика сблъсъци във Франция, където чешмите на жителите в няколко села вече пресъхнаха.

Нивото на По, най-голямата река в Италия, вече е спаднало до това от юни миналата година. По данни на регионалното правителство на испанската област Андалусия около 80 000 жители на малкия град Алкахарехос и още 27 села в провинция  Кордоба разчитат на доставката на питейна вода с камиони, тъй като близкият водоизточник е  „победен“ от жегата, а водата на друг язовир е оценена като опасна за консумация, съобщи Ройтерс. 

Това, гарнирано с очакваните в някои райони на Испания от метеоролозите температури до 40 градуса по Целзий, не чертае оптимистична картина.

И въпреки че резервоарите в Испания са средно на 50 % от капацитета си, в Андалусия и североизточната област Каталуния нивото им е спаднало до около 25 %, посочват експерти.

В съседна Португалия температурите също са необичайно високи, като в преди дни в окръг Евора се очакваха най-малко 36°С, което съответства на рекорда на Португалия за април, поставен през 1945 г., и дори го надминава, съобщи метеорологичната агенция ИПМА.

Повече от една четвърт от територията на континента е в състояние на суша от началото на месеца и много страни се подготвят за повторение - или по-лошо - на миналогодишното сушаво лято, посочва “Политико“. 

Проучване, използващо сателитни данни, потвърди по-рано тази година, че Европа страда от тежка суша от 2018 г. насам. Повишаването на температурите затруднява възстановяването на този дефицит, което поставя континента в опасен цикъл, в който снабдяването на населението с вода става все по-несигурно.

"Преди няколко години щях да кажа, че имаме достатъчно вода в Европа", казва Торстен Майер-Гюр, водещ автор на  проучването. "Сега изглежда, че можем да се сблъскаме с проблеми." 

Сега, когато лятото вече е на прага на Стария континент, правителствата се опитват да се справят както с настоящия, така и с бъдещия недостиг, а същевременно и да се справят с напрежението, произтичащо от нарастващата конкуренция за достъпа до вода. 

Засушаването, заяви миналата седмица испанският премиер Педро Санчес, "ще бъде един от централните политически и териториални дебати в нашата страна през следващите години". 

Миналогодишната историческа суша изчерпа повърхностните и подземните резервоари на Европа. Зимата трябваше да донесе облекчение. Но в много от най-засегнатите региони на континента имаше малко дъжд или сняг. 

Франция, където през януари и февруари не падна дъжд в продължение на повече от 30 последователни дни, преживя най-сухата си зима от 60 години насам.  

И Париж обяви, че на 1 юни френските военнослужещи и техните самолети-цистерни ще имат готовност да се включат в борбата с горските пожари - това е  един месец по-рано от обичайното. Но това се налага, тъй като пожарите вече започват по-рано, отколкото в миналото, поради изменението на климата.  Първият горски пожар вече дори “дойде на гости“ във Франция на границата й с Испания.

Министърът на вътрешните работи Жералд Дарманен заяви по-рано този месец, че Франция я очаква "изключително трудно лято 2023 г., вероятно също толкова трудно, колкото и лятото на 2022 г."

Необичайно сухата зима намали влажността на почвата и породи опасения, че тази година ще се повтори ситуацията от 2022 г., когато в цяла Европа бяха унищожени 785 000 хектара гори - повече от два пъти спрямо средногодишната стойност за последните 16 години.

Италианската изследователска фондация CIMA установи, че до средата на април снеговалежите са намалели с 64%. Река По е с толкова ниско ниво, колкото и миналото лято; езерото Гарда вече е на по-малко от половината от средното си ниво. Според спътникови данни на Европейската обсерватория за засушаването водата на езерото Гарда наскоро е достигнала най-ниското си ниво от 70 години насам, предаде ДПА.

В доклад на испанската асоциация на фермерите COAG се посочва, че тази година някои зърнени култури трябва да бъдат "отписани" в цели четири региона; един метеоролог казва пред в. “Паис“ "да се сбогуваме с почти цялата реколта от маслини".

Водохранилището Сау северно от Барселона е в такова окаяно състояние, че властите са решили да извадят рибата, за да не измре и да не замърси водоснабдяването на региона. Макар да е едва края на април в цяла Каталуния водните резервоари са пълни една на 27%. А през следващата седмица Испания е изправена пред ранна за сезона гореща вълна. 

Според министъра на екологичния преход Тереса Рибера наличието на вода в Испания, подобно на Франция, може да намалее с до 40 % до 2050 г. 

Евентуалните пролетни дъждове само могат да смекчат шока от воден недостиг през това лято, но не и да решат трайно проблема, смятат експерти. 

За да може Европа да излезе от порочния кръг, в който всяка година започва с голям недостиг на подпочвени води, ще е необходимо почти десетилетие с много валежи. 

Предвиждането на валежите за такива дълги периоди е трудно, особено при изменението на климата, което променя режима на валежите. Една от малкото дългосрочни прогнози - прогнозата на германската метеорологична служба за 2020 г. - предвижда, че през по-голямата част от десетилетието в страната ще има по-скоро по-малко, отколкото повече валежи. 

Но дори ако нивото на валежите остане същото, изменението на климата ще намали наличието на вода в цяла Европа. 

Засушаването е сложно явление и много фактори, като например лошото управление на водните ресурси или прекомерното им потребление, могат да играят роля. Въпреки това повишаването на температурите със сигурност ще окаже допълнителен натиск върху водоснабдяването в Европа. 

Тази година приносът на водите от  топене на снега към водните резервоари на Европа "ще бъде наистина много по-малък от обикновено", казва Андреа Торети, старши изследовател в Съвместния изследователски център на Европейската комисия. "Защото 2023 г. е по-лоша от миналата година - а тя вече беше най-лошата, ако погледнем назад към последните 10 години, а сега положението е още по-лошо."

Според Торети в началото на това лято Испания, Южна Португалия, Италия и Франция изглеждат особено уязвими.

"Но в Полша и други региони като България, Румъния и Гърция се наблюдават предупредителни условия за засушаване", каза той. Европейската обсерватория за засушаването също отчита недостиг на вода в скандинавските страни. 

Бранденбург, кризисна точка на засушаване в Германия, преживя валежи над средното ниво през последните месеци - и въпреки това нивата на подпочвените води са по-ниски от миналата година 

Столиците, белязани от опустошителните последици на миналото лято за сектори като селското стопанство, енергетиката и промишлеността, се опитват да изготвят проекти за реагиране на настоящия и очаквания недостиг на вода.

По-рано този месец Италия издаде указ за намаляване на бюрокрацията при изграждането на водна инфраструктура, включително на инсталации за обезсоляване. През януари Испания публикува нов набор от планове за управление на водите. 

Новата национална стратегия за управление на водите на френския президент Еманюел Макрон има за цел да намали общото потребление на вода с 10 % до края на десетилетието. В рамките на плана от всеки сектор ще бъде поискано да изготви предложения за намаляване на потреблението на вода. 

Стратегията на Германия, приета през март, включва стъпки за превръщане на водопотреблението в "устойчиво" в 10 области до 2050 г., както и набор от 78 мерки, които трябва да бъдат изпълнени до 2030 г.

Критиците обаче твърдят, че държавите правят твърде малко за справяне с лошото управление на ресурсите, което все още е преобладаващо на целия континент и утежнява последиците от намаляването на наличността на вода. Данните сочат, че една четвърт от питейната вода в Европа се губи по течове по тръбопроводите.

Италианският "зелен" политик и бивш евродепутат Елеонора Еви разкри в Tуитър, че планът на нейното правителство не успява да се справи с причините за водната криза в страната. Според нея правителството трябва да се съсредоточи върху залесяването и политиките за спиране на загубите на питейна вода, причинени от течове.

"Очевидно е, че водата е ограничен ресурс и ние като общество може би не сме били възможно най-ефективни в управлението на този ограничен ресурс", каза Саманта Бърджис, заместник-директор на Коперник, европейската служба за наблюдение на климата. 

Войни за вода 

Междувременно управлението на водата и определянето на това кой да има достъп до нея се превръща в политически въпрос на целия континент. 

Миналото лято във Великобритания, Франция, Испания и Италия бяха наложени ограничения на водоползването, което повдигна въпроси за приоритета на потреблението на вода за туристическата инфраструктура, големите промишлени инсталации и селското стопанство. 

Някои общини вече са изправени пред нови ограничения - в други те така и не бяха отменени. Каталуния наскоро наложи ограничения, включително задължително 40-процентно намаление на потреблението на вода за селското стопанство. 

В Южна Германия съдебните спорове за водата са се удвоили през последните две десетилетия. А във Франция напрежението между природозащитници и земеделски стопани във връзка с изграждането на водни резервоари миналия месец предизвика ожесточени сблъсъци. Резервоарите имат за цел да помогнат на земеделските стопани да се справят с по-сухите условия през лятото, като изпомпват подпочвени води през зимата, които след това могат да се използват за напояване през лятото, но природозащитниците твърдят, че секторът трябва да предприеме стъпки за намаляване на използването на вода. 

Марин Тонделие, ръководител на френската Зелена партия, критикува  "присвояването и приватизирането на водния ресурс от малцина за сметка на мнозинството". 

В испанския регион Андалусия плановете на управляващата дясноцентристка Народна партия и крайнодясната партия Вокс да увеличат напояването в близост до защитената от ЮНЕСКО наситена с вода екосистема Доняна предизвикаха възмущение сред природозащитниците и опозиционните партии.

Марибел Мора от крайнолявата партия "Подемос" по-рано този месец изсипа чаша пясък върху стола в парламента на премиера на Андалусия, твърдейки, че Доняна ще изглежда "като пустиня", ако спорният законопроект бъде приет. "Хората го усещат", каза Хатерман. "Битката около разпределението вече е малко в ход", допълни той.

Африканският рог също жадува за вода. От октомври 2020 г. насам Етиопия, Кения и Сомалия са преживели пет неуспешни последователни дъждовни сезона, като групите за помощ определят това като "най-тежката суша от 40 години насам". Но въпреки че причините за сушата са сложни, екип от международни климатолози от групата World Weather Attribution (WWA) установи, че нарастващите емисии на парникови газове я правят поне 100 пъти по-вероятна.

Използвайки компютърни модели и климатични наблюдения, екипът на WWA установи, че изменението на климата е довело до два пъти по-голяма вероятност за недостиг на дъждове в Африканския рог през периода март-май и до по-влажни кратки дъждове през периода октомври-декември.

Но почти тригодишната суша съвпадна и с Ла Ниня - океанско явление, резултат от необичайно студена вода в екваториалната част на Тихия океан, за което е известно, че причинява кратки дъждове под средното ниво в Източна Африка. 

Водният "стрес" е проблем за голяма част от територията и на Мексико. Този месец около 200 000 жители на град Сан Луис Потоси са страдали от недостиг на вода в продължение на 22 дни, съобщи кметът на града, след аварии на тръбопровод от ключов резервоар.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук