Войната в Украйна навлиза в най-мрачната си фаза — с изчерпани резерви, принудителна мобилизация и безкрайни известия за смърт. В центъра на тази трагедия стои един човек — майор Серхий Лазиук, който ежедневно уведомява семействата за загубата на техните близки.
Лицето на войната: човекът, който съобщава лошите новини
Майор Серхий Лазиук вдишва дълбоко пред входа на детска градина в Лвов. Знае, че след минути ще промени живота на една майка завинаги. В ръката му е запечатано писмо с вестта, че синът ѝ — изчезнал войник на фронта — е мъртъв.
„Най-трудното е, когато хората все още имат надежда“, споделя той пред The Telegraph. „Те вярват, че може би е станала грешка.“
„Най-лошата работа в армията“
Единицата на Лазиук към военното бюро за набиране не само изпраща млади мъже на фронта, но и ги връща в моргата. Понякога той доставя по две или три известия на ден. Колегите му шеговито, но с горчивина казват, че има „най-лошата работа в армията“.
След като съобщи новината, майорът остава в контакт със семействата седмици наред, докато се уреди транспортирането и погребението.
„В началото не ми беше толкова трудно, но след две седмици ръцете ми започнаха да треперят“, казва Лазиук. „Сега функционирам на 10% от това, което бях.“
Мобилизационна криза: „Всички искат да победим, но никой не иска да се присъедини“
Украйна отчаяно се нуждае от войници. След като президентът Зеленски през февруари призна над 46 000 убити украински войници, независими анализатори смятат, че реалните загуби са далеч по-високи.
От 3,7 милиона мъже в боеспособна възраст над 500 000 се укриват, страхувайки се от мобилизация.
На улиците на Лвов и други градове военни патрули спират мъже и ги отвеждат в центровете за набор.
„Всички искат победа, но никой не иска да се присъедини“, казва редник Мирослав Трембетски, който е бил ранен в Донбас.
„Автобусификация“: когато мобилизацията е принудителна
В социалните мрежи се разпространяват видеа, показващи как украински мъже са задържани на улицата и качвани в автобуси към армейските центрове. Украинците наричат това „автобусификация“ — символ на отчаянието и страха.
50-годишният Микола от Лвов признава, че не е напускал дома си повече от година. „Дарих пари на армията, но не мога да се бия“, казва той. „Ако отида на фронта, няма да съм от полза.“
Чуждестранните доброволци, които идват, когато украинците се укриват
Докато украинците избягват фронта, чуждестранни доброволци пристигат да се бият срещу Русия.
Сред тях са Ли Джонсън от Белфаст и Хелин Гао от Китай – двама мъже без военен опит, но с решимост да помогнат.
„Чаках майка ми да почине, за да дойда“, споделя Джонсън. „Тя не искаше да се бия, но знам защо съм тук.“
Безкрайното погребение
На новото военно гробище в Лвов, изградено след като старото се препълни, майор Лазиук стои сред тълпата. Той гледа как две семейства, на които сам е съобщил за смъртта, погребват своите синове.
„Това е най-тежката част — когато виждаш края на историята, която си започнал с едно писмо“, казва той тихо.
