Управлението на династията Романови започва с показателната екзекуция на тригодишно дете, и завършва с разстрела на цялото семейство. Между тези злодеяния лежат векове, пълни с диви и развратни картини. Заговори, мъчения, убийства, измени, похот и оргии – спомнете си заедно с Anews.com известните факти, и ще се изненадате колко много не сте знаели.

Михаил Федорович (от 1613 до 1645)

е качен на престола едва на 16 години, а по това време той едва е четял. През следващата година, с негов указ, в Москва е обесен тригодишният син на Марина Мнишек – уж внук и наследник на Иван Грозни, на когото вече са успели да се закълнат няколко града. Това е след тежките опити за преврат, и страхът пред нови възможни самозванци провокира публичното отстраняване на конкурента.

Алексей Михайлович (1645-1676)

 

Баща на бъдещия император Петър Велики. Религиозен маниак, понякога се молел по шест часа, и наказвал тези, които пропускали церковните служби. Изобщо не изслушвал причините, направо заповядвал а ги хвърлят в ледената река.

Петр I (1682-1725)

 Историята описва многобройни страшни сцени, когато Петър се изявява като буйна личност, нечовешки жесток и до безумие неадекватен. Ето само някои факти. 26-годишният Петър лично режел глави в многолюдни тълпи, и карал всички от свитата си да правят същото. Само чужденците се отказвали, като се оправдавали със страха да не си въвлекат омразата на руснаците. Масовите смъртни наказания всъщност се превръщат в грандиозно шоу: тълпата получава безплатна водка, и крещи от възторг, за да изрази своята преданост и любов към добрия  владетел. Царят пък се възползва от това, и кани всички желаещи. Много от тях се съгласяват.

Поради конфликта си с големия си син, Петър го кара да се отрече от престола, и започва настървено да разследва всичките му действия. Специално за това създава Тайната канцелария. 28-годишният Алексей е осъден на смърт за измяна, и след присъдата в затвора го подлагат на мъчения в присъствието на баща си той получава 25 удара с камшик. Според някои сведения, от това и умира. А на следващия ден Петър пирува шумно, с оркестър и фойерверки, по случай годишнината от битката при Полтава.

Още на следващата година Петър изпраща на ешафода своята бивша любовница, една от най-красивите придворни дами, Мария Хамилтон, тъй като разбрал, че тя на два пъти била правила аборти, а третото бебе удавила. Макар и да живеела вече с друг, явно царят подозирал, че децата можели да бъдат и от него, затова и се разярил . На екзекуцията той се държи странно: вдига отсечената глава на Мария, целува я, и най-спокойно започва да чете на тълпата лекция по анатомия, като показва разсечените от брадвата органи, след което отново целува мъртвите устни, хвърля главата в  калта, и потегля с каляската.

Анна Иоановна (1730-1740)

 

Племенницата на Петър Първи, както и той самият, много обича развлеченията с участието на джуджета и „глупаци” – придворните шутове. Много от тях били наистина остроумни, но измислиците на самата императрица, от които тя изпадала в бурно веселие, са по-скоро шантави. Веднъж, например, един от любимците ѝ, италианският цигулар Пиетро Миро, наречен Педрилло (Петрелло, Петрушка), за да защити жена си от подигравките с грозната му жена, заявява, че неговата „коза” е бременна и скоро ще му роди „козлета”. Анна Йоановна веднага решава да го вкара в леглото с истинска коза, облечена в пеньоар, и да кара целия двор да им носи подаръци. И за това, че угажда на своята господарка, Педрило получава няколко хиляди рубли.

Императрицата изобщо обожава всякакви непристойни действия, особено клюките и порнографските разкази. Това е известно на всички, и в двора са изпращани специални девойки, които умеели да водят такива разговори и да измислят нови истории с пикантни подробности.

Елизавета Петровна (1741-1762)

 

Дъщерята на Петър Първи от дете била известна красавица, и непрекъснато се забавлявала, и се занимавала със собствената си външност. Така си и останала почти необразована. Никога не четяла, и даже вече възрастна, не знаела, че Великобритания е остров. Повече от всичко Елизавета обичала маскарадите, и особено така наречените „метаморфози”, на които всички дами трябвало да се появяват в мъжки костюми, а мъжете – в женски дрехфи. При това императрицата била убедена,  че краката на придворните ѝ съперници били грозни, и че с мъжки чорапи  всички, освен нея, се подлагат на присмех. Наталия Лопухина, една от дамите, смятана за красавица, била „помилвана” от Елизавета,  вместо смъртно наказание, тя получила само бой с камшици, откъснат език, и заточение в Сибир. Официално Лопухина била арестувана и измъчвана по дело за политически заговор, но неофициално това е отмъщението на императрицата за отнетите ѝ кавалери, и за присмеха на младини.

Накрая Елизавета обрича на страшно съществуване законния наследник на престола, който Анна Йоановна била назначила преди смъртта си. Император Иван Четвърти е само на година и половина, когато дъщерята на Петър организира преврат и тайно заповядва да го хвърлят в затвора, разделя го от родителите му и го изолира от човешко общуване. „Известният арестант”, както го наричат след   строгата забрана да се споменава името му,  е заклан от пазачите на 23 години, вече при Екатерита Втора.

 

Екатерина II (1762-1796)

33-годишната Екатерина сваля от престола и арестува собствения си мъж и далечен братовчед Петър Трети, с когото не се разбира от самото начало. Те се женят, когато тя е на 16, а той – на 17 години. Според една от версиите, той бил инфантилен едва ли не до слабоумие, и 9 години избягвал да изпълнява съпружеския си дълг, уж не знаел, какво да прави с жена в леглото. По друга версия и Екатерина признава това в биографическите си бележки), той не я обичал и не правел опити за сближаване. Което не му пречело открито да си намира любовници; за едната от тях дори се готви да се жени, но умира при неизяснени обстоятелства 10 дни след свалянето от престола.

Междувременно нещастният брак на Екатерина я прави най-великата любовница на руския престол. Първородният ѝ син, бъдещият император Павел Първи, се ражда едва на 10-тата година от сватбата, което поражда слухове, че не е от Петър, макар и външно да прилича на него. Императрицата има още двама сина от различни любовници. При това единият е роден в пълна тайна от мъжа ѝ: за да отвлече вниманието на императора и да го измъкне от двореца, верният ѝ камердинер устройва пожар в собствената си къща. „Триумфът на Екатерина”. Съвременна картина. Василий Нестеренко (вляво от императрицата е знаменитият фаворит, княз Григорий Потьомкин)

Александр I (1801-1825)

23-годишният внук на Екатерина идва на власт в резултат от заговор срещу собствения му баща. Той бил убеден, че ако не свали Павел, ще погуби империята. При това Александър не мислел за убийство, но изпълнителите – разгорещени от шампанското офицери – решили нещата по друг начин: посред нощ нанасят на императора мощен удар в слепоочието със златна табакера, а после го удушават с шал. Александър, след като разбира за смъртта на баща си, заплакал, и тогава един от главните заговорници казал на френски: „Стига

Александър Втори (1855-1881)

 

След като се качва на престола Александър, който дотогава живее в щастлив многодетен брак, започва да има фаворитки, от които, според слуховете, има и извънбрачни деца. На на 48 години започва тайно да се среща с 18-годишната княжна Катя Долгорукова, която след години става негова втора жена. Запазена е обширнатата им еротина кореспонденция – може би най-откровената от глава на държатата: „В очакване на нашата среща аз отново цял треперя. Представям си перлата в раковината ти”; „Обладахме се един друг така, както ти искаше. Но трябва да ти призная, че няма да се успокоя, докато отново не видя твоите прелести...”.

Николай Втори (1894-1917)

Най-страшна тайна си остава гибелта на семейството на последния руски император. Дълги години след разстрела в подземията, без съд и следствие, съветските власти лъжат целия свят, че е убит само Николай, а жена му, четирите дъщери и синът му са живи и здрави, и "са преместени на надеждно място, където нищо не ги заплашва". Това поражда популярните слухове за уж спасените княжни и царевича Алексей, и спомага за появата на огромна армия авантюристи-самозванци. През 2015 година, по настояване на Църквата, разследването на гибелта на царското семейство започва "начисто". Новата генетична експертиза потвърждава, че това са останките на Николай Втори, имзператрица Александра Фьодоровна и трите велики княжни Олга, Татяна и Анастасия, намерени близо до Екатеринбург през 1991 година и погребани в Петропалволския събор.

Лицата на Николай Втори и княжна Анастасия са реконструирани по останките, след това започват и сравнения с генетичния материал от Алексей и Мария, намерени през 2007 год. Сроковете за погребението зависят от готовността на Църквата да признае останките.

Източник: blife