Унгарският министър-председател Петер Мадяр обвини предишното правителство на Виктор Орбан, че е укривало реалния размер на бюджетния дефицит, който според новите оценки тази година може да надхвърли 8% от брутния вътрешен продукт (БВП) - повече от два пъти над официално обявената цел.
Мадяр заяви, че бюджетните цели за 2026 г., определени от кабинета на Орбан - първоначално дефицит от 3,7% от БВП, а впоследствие 5% - „нямат почти никаква връзка“ с действителното състояние на публичните финанси, което новото правителство е установило след поемането на властта преди шест седмици, съобщи „Файненшъл таймс“.
По думите му дори представители на предишното управление вътрешно са изчислявали дефицит от 6,8%, а последващи ревизии показват, че той би надхвърлил 8%, ако не беше постигнато споразумение за размразяване на средства от Европейския съюз.
„Излъгаха унгарците. Данните за бюджетния дефицит, които правителството на Орбан публично представяше, тези в официалните документи, и това, което виждаме сега, нямат нищо общо помежду си“, заяви Мадяр във видеообръщение, публикувано във Фейсбук.
След изборната си победа през април Мадяр обеща да се бори с корупцията, да възстанови отношенията на Унгария с Европейския съюз и в дългосрочен план да въведе еврото, което изисква бюджетният дефицит да бъде под 3% от БВП.
От встъпването си в длъжност новото правителство предприе серия от мерки за засилване на борбата с корупцията и сближаване с ЕС, включително присъединяване към Европейската прокуратура и укрепване на националните антикорупционни институции.
„Файненшъл таймс“ отбелязва, че представянето на тежкото състояние на публичните финанси може да даде и политическо основание на правителството да намали или отложи част от обещаните разходи за здравеопазване и образование.
През по-голямата част от управлението си Виктор Орбан следваше строга фискална политика, но след пандемията изпитваше затруднения да овладее публичните финанси.
През последните години бюджетният дефицит на Унгария се движеше между 6% и 7% от БВП, преди националната статистическа служба да отчете спад до 4,7% през миналата година.
Министърът на финансите Андраш Карман определи дефицита като „най-голямото предизвикателство“ по пътя към приемането на еврото и съобщи, че до края на август ще представи ревизиран бюджет за 2026 г.
Орбан, бившият му финансов министър и унгарската статистическа служба засега не са коментирали обвиненията. Финансовите пазари реагираха положително на победата на Мадяр.
През последната година форинтът поскъпна с около 15% спрямо еврото, като по-голямата част от ръста беше реализирана след април. Доходността по десетгодишните унгарски държавни облигации също намаля и вече е под тази на полските облигации.
Според икономиста от KBC Bank Давид Немет Унгария ще има нужда от години на фискална консолидация, за да изпълни критериите за въвеждане на еврото.
„Министър-председателят потвърди, че целта на предишното правителство за дефицит от 5% е била нереалистична. Очаквам бавно и постепенно намаляване, като дефицитът ще падне под 3% едва около 2030 г.“, заяви Немет.
