Френският президент Еманюел Макрон призова министерството на отбраната да преразгледа закона за военното планиране за 2019-2025 г. в светлината на конфликта в Украйна.

Законът за военното планиране е документ, насочен към установяване на многогодишна програма за разходи, която Франция разпределя на своите въоръжени сили.

„Помолих министъра на отбраната и началник-щаба на въоръжените сили да преразгледат закона за военното планиране през следващите седмици в светлината на геополитическите събития“, каза Макрон в понеделник при откриването на изложението „Евросатори 2022“ на международна оръжейна индустрия в предградията на Париж.

Според него Франция "е влязла във военната икономика".

По-рано списание „Интернешънъл Афеърс“ публикува статия за геополитическото бъдеще на Европа и отбранителния компонент на това бъдеще. „Гледката за геополитическото бъдеще на интегрирана Европа е очевидно развалена от неясна картина на настоящето.

Не затова ли ЕС разработва първия обобщаващ документ в областта на отбраната и сигурността, наречен „Стратегически компас на Европа“, който беше одобрен на срещата на високо равнище на ЕС на 25 март 2022 г., след повече от две години. Текстът има 70 страници.

Броят на повторенията, репродукциите на едни и същи разпоредби и нагласи е такъв, че без ни най-малко увреждане на съдържанието може да бъде намален с поне две трети.

Самата структура на документа предполага прекомерно надут обем и неоправдано многословие. Точно 10% от текста е зает от предговора на дипломата на ЕС Жозеп Борел, последван от кратък „Синтез” и едва на петнадесета страница – в потвърждение на неяснотата на логиката на изложението се появява текст.

В предговора на Борел, който задава тон на целия документ, могат да се разграничат редица характеристики. Основната от тях е силно подчертаната адаптивна връзка с украинската криза и принудителното обвинително пристрастие към Русия, тоест нещо, което коренно промени същността и характера на "Стратегическия компас".

Документът беше постоянно подложен на концептуална политическа редакция по отношение на Русия. Ако в проектодокумента от 9 ноември 2021 г. се посочва, че „ЕС и Русия всъщност са свързани с много общи интереси и обща култура и съответно стратегията на ЕС е насочена към включването на Русия в решаването на някои специфични задачи“ , тогава от окончателната версия това твърдение е изчезнало.

Прави впечатление обаче, че при рязкото нарастване на употребата на сила в най-разнообразните ѝ форми и проявления в съвременния свят, Борел беше принуден да признае, че „всички тези тенденции са били наблюдавани преди специалната операция в Украйна, което само ги изостри.”

Друго негово разкритие се отнася до отказа на ръководството на ЕС да предприеме действия, които преди това се опитваше да не доведе до критични нива и мащаби: сега в системата са въведени безпрецедентни санкции срещу Русия, взето е решение за всеобхватна подкрепа за Украйна и , за първи път, за директни доставки на оръжие за нея като воюваща страна.

Кризисното развитие на ситуацията в Украйна пренасочи първоначалните политически и методологически обосновки на документа. Разширявайки и европеизирайки техния концептуален формат, Борел призова „да приемаме сериозно заплахите за стратегическите интереси на ЕС, които често сме били наясно, но на които не винаги реагирахме“, се казва в статията.