Какви грешки е направил Хитлер според версията на британските историци? Нацистка Германия имаше възможност да спечели „Битката за Великобритания“ и това значително да повлияе на резултата от Втората световна война, ако бе взела други стратегически решения. До това заключение стигнаха изследователите от Йоркския университет на Великобритания, информира "Труд".


Използвайки компютърен модел, те определиха, че най-вероятно немците щяха да са победители в битката, ако бяха нападнали британците не на 10 юли, а на 18 юни 1940 г., веднага след известната реч на Уинстън Чърчил „Техният звезден час“.

Друга съдбовна грешка на Третия райх бе спирането на атаката на Луфтвафе върху британските летища след първия успешен удар на 13 август същата година. Началото на масираната въздушна атака на острова е известно в историята като „Денят на орела“.

Проучването „Началната битка за Великобритания“ бе публикувано в брой 1 на „Списание за военна история“ през януари 2020-а. Негови автори са Бренен Феган, Йън Харууд, Нел МакКей, Кристофър Прайс, Ед Ричардс и А. Джейми Ууд. Ключовата мисъл на историците е, че немците не са осъзнавали своето превъзходство във въздуха.

В случай на по-целенасочени и мащабни атаки с бомбардировачи на Луфтвафе на авиобазите във Великобритания, агресорът щеше да постигне най-добрите резултати от своята кампания, сигурни са учените от Йоркския университет.

„Компютърните симулации показаха, че ако немците са атакували по-рано и са се съсредоточили на бомбардировки върху летищата, Кралските ВВС е било възможно да бъдат победени, и така да се проправи пътя за мащабно нахлуване на сухопътните сили на Вермахта“, отбелязват изследователите.

Експериментът с включените компютърни технологии показва, че ако вероятността за победата на Великобритания в битката е била 50%, то с тези две тактически промени от страна на немците тя би била снижена до по-малко от 10%. Ако реалните шансове за победа на британците са оценени на 98%, то същите причини биха ги понижили до само 34 на сто.

Един от съавторите на статията, МакКей, е убеден, че приложения статистически метод за начален старт може да помогне на историците да изследват алтернативните сценарии и да предоставят нова информация за историческите противоречия и спорове.

Чърчил нарече най-голямата авиационна битка на Втората световна война „Битката за Великобритания“ – тя се проведе от 10 юли до 30 октомври 1940 година.

Целта на Германия, която вече се бе разправила с Франция, бе да създаде удобни авиобази от другата страна на Ламанша и да постигне надмощие във въздуха, да унищожи британските военновъздушни сили, да унищожи индустрията и инфраструктурата на враждебната държава, да деморализира населението и в резултат на това да принуди Великобритания да се предаде.

След като Луфтвафе изпълни първите точки от програмата, Адолф Хитлер планираше десант на брега с 40 дивизии. Планът е за 16 юли 1940-а, но операция „Морски лъв“ никога не бе стартирана.

Противно на очакванията на фюрера, огнената реч на Чърчил вдъхнови британците, и за разлика от французите, те оказаха упорита съпротива и не бързаха да се предадат на милостта на победителя. В хода на събитията устремът на нацистите постоянно се променяше.

Ако в началото на кампанията самолетите на Луфтвафе бомбардираха основно крайбрежните конвои и военноморските бази, то месец по-късно те преминаха към летища, а след това към фабрики за самолети и дори малко по-късно и към граждански цели. Тази фаза на борбата започна на 7 септември, и е известна като „Блиц“ – тя бе отговор на британските налети върху Берлин.

За 57 нощи немците сринаха Лондон, в който загиват над 40 000 цивилни, както и други военни и промишлени центрове като Портсмут, Бирмингам, Ковънтри, Ливърпул, Саутхямптън, Белфаст, Кардиф и други.

Въпреки колосалните жертви и значителните разрушения в градовете, Великобритания не само издържа на агресията, но и нанесе сериозни щети на вражеските военновъздушни сили и в крайна сметка спечели.

Нацистка Германия претърпя първото си поражение във Втората световна война, а Хитлер неохотно беше принуден да се откаже от първоначалното си намерение и да признае невъзможността да пробие отбраната на Британските острови.

15 септември 1940 г., когато се проведе най-големият и най-яростен набег върху Лондон, се отбелязва в страната като „Денят на Битката за Великобритания“. Смята се, че загубите, които понесе Луфтвафе по онова време, са допринесли за развитието на битката.

Френски историк преди това намери поредната грешка на фюрера. През 2012 г. излиза книгата на Люк Мари „Най-абсурдните решения в историята“. В нея авторът обръща внимание на другата стратегическа грешка на Хитлер, която според него е променила хода на войната. Първоначално немските ВВС имат значително предимство в броя на техниката – 2500 срещу 700.

Бомбардировачите на Луфтвафе атакуват изключително фабрики и летища, а самият фюрер категорично забранява атака на градове. Но през нощта на 25 август 1940-а, един от самолетите губи курса си и погрешно хвърля бомби в покрайнините на Лондон.

Това промени коренно отношението на народа към военните операции, а апатията и психологическият срив отстъпват на резкия национален подем. На следващата нощ британски самолети вече бомбардират столицата на Третия райх, като до 7 септември извършват седем набега.

„За десет дни над Великобритания бяха свалени 367 самолета на Луфтвафе, докато британците загубиха 183 самолета. В същото време повечето от техните летища са разрушени, а половината от радарните и оръжейните фабрики бяха извън строя. На 24 август Англия беше на прага на катастрофата, когато се случи „чудо“: немски пилот погрешно хвърли бомби в лондонско предградие.

Тази грешка се оказа много по-сериозна, отколкото може да изглежда на пръв поглед и той неволно промени хода на цялата война“, заяви френският историк Мари.

Бомбардировката над Лондон разгневиха британците, докато Чърчил я прие за планирана атака. В акция на възмездие тръгнаха 81 самолета на Кралските ВВС. Във Великобритания се завърнаха само една трета от тях. Но немците за първи път усетиха опасността за своя живот и видяха лицето на войната.

Това доведе до огромен психологически ефект не само върху обикновените граждани, но дори и върху Хитлер. Както твърди неговият бодигард Рохус Миш в своите мемоари, въздушната заплаха по време на посещението на комисаря на външните работи на СССР Вячеслав Молотов в Берлин е подтикнала фюрера да замисли изграждането на супербункер за укритие.

Ето какво пише Мари за немската реакция на бомбардировките над Берлин: „Хитлер бе уязвен. Подобно на Чърчил преди няколко дни, той загуби своето търпение и нареди на пилотите да нанесат удар по английските агломерации. Емоциите надделяха над стратегията. „Ще унищожим големите градове!“, каза фюрерът в берлинския дворец на спорта. Това решение беше фаталната грешка на Хитлер.

Неговата авиация почти беше поставила на колене Кралските ВВС, но той драматично промени задачата, и възложи просто „да се сравнят“ британците.

Хитлер вече не искаше да унищожи английския ВПК, а се опитваше да тероризира населението, погрешно вярвайки, че това може да наруши техния дух.

Поредната грешка. Колкото повече бомби падаха върху Лондон и другите британски градове, толкова по-зло и сплотено бе населението около своя лидер. Освен това, тъй като английските градове станаха единствената цел на бомбардировките на Германия, това позволи на Кралските ВВС да се изправят на крака“.