Д-р Кйера Магалди е родом от Южна Италия. Завършила е медицина в България, а от година живее в Швеция.


С избухването на пандемията, 27-годишната жена се отказва от плановете си за специализация в скандинавската страна и застава на първа линия като лекар доброволец в болница в Кремона, Северна Италия.

Всеки ден се среща със смъртта, но вижда и светлината в края на тунела.

„Днес е един добър ден, доколкото досега никой не е починал. Утре ще изпишем двама или трима пациенти. Имали сме и други такива дни през последния месец, но за съжаление не повече от 3-4.

В същото време, според пресата, положението тук, в Северна Италия, започва да се стабилизира. Броят на заразените намалява за сметка на излекуваните, но все така опасността не е преминала.

Трябва да бъдем много внимателни и търпеливо да останем по домовете си. Eдва преди две седмици хората в Северна Италия започнаха да се отнасят сериозно към карантината и оттогава започна и стабилизирането. Ако спазваме карантината и правилата, можем да спечелим тази битка“, разказва д-р Магалди.

Според нея неспазването на правилата в началото е причината да пострадат толкова много хора.

„Само няколко града бяха под карантина. В тях вече няма нови случаи. Но останалите, особено в Южна Италия, продължават да търпят сериозни поражения. От колегите ми разбирам, че хората продължават да излизат на разходка, при положение че времето на разходките отдавна мина“, казва тя.

„Това може да се случи и на вас. Тук лекуваме хора, които до вчера са били здрави, но вирусът ги е застигнал. Преди няколко дни приехме 18-годишен младеж и го интубирахме! В тази болница лежат нечии баби и дядовци – говорим за реални хора и животи“, разказва Кйера.

Обяснява, че се опитва да открие общи интереси с пациентите, за да има различни теми за разговор, извън тяхното здраве. Напомня им за  нормалния живот и да ги насоча към други мисли.

Когато започнат да се подобряват, в края на тяхното пребиваване, им напомня да не почват с танците още с прибирането у дома.

„Заради защитата на личните данни, нямаме достъп едни до други, но да, онзи ден си взех довиждане с две жени. Те започнаха да ме разпитват защо съм била в Швеция.

От медицинска гледна точка това е хубаво, защото като ги приемахме, те нямаха сили да се изправят, камо ли да проявят интерес към друг човек“, добавя д-р Магалди.

Най-притеснена била сестра й, която живее в Маями и е с пет часа назад от ставащото в Италия. „Освен за мен, тя е много притеснена за майка ми, която е общопрактикуващ лекар.

Може да се каже, че цялото ми семейство е на първа линия – чичовците ми работят в болница в южна Италия и нямат защитна екипировка – нямат такива“, казва Кйера.

Разказва, че е прекарала едни от най-хубавите си години в България.

„България за мен е втори дом, между Италия и Швеция. България ми даде възможност да следвам медицина, каквато Италия не ми даде. Чувствам българите близки като италианците и шведите – и на всички казвам: моля, останете си в безопасност вкъщи“, завършва тя.