Утрото на 24 май 1932 година. Празникът на св. св. Кирил и Методий. Всички жители на Велико Търново са на улиците и по площадите, за да почетат най-българския ден. Изведнъж откъм хълма Трапезица се чува бръмчене на мотор, което се усилва и става все по-мощно, пише "Стандарт".

Болярите вдигат глави към небето. И онемяват. Пред смаяните им погледи се появява аероплан, който прави завой над стъписаните хора. Самолетът е ДАР-1А с бордови номер В-ВтКR. Завива и започва да се спуска все по-ниско над улица "Гурко", сякаш потъва надолу между скалите на река Янтра. 

"Луд, ще се пребие!", започват да крещят хората. 

Едни се кръстят, други падат ничком на земята, уплашени, че самолетът ще ги удари. 

Но машината излиза от пикиране почти над самата вода, току пред дъгата на Стамболовия мост. После се врязва между обраслите с храсти брегове на реката и между стръмнините се шмугва под самия мост. Прелитайки от другата му страна, започва бързо да набира височина... Паниката рязко отстъпва място на овациите и възгласите "Браво", "Ура", "Юнак"...

В аероплана е легендарният полк. Петко Попганчев, най-великият български пилот, летял на над 1000 самолета, 117 от които тествал като изпитател. Този полет остава в историята на българската авиация не само като най-дръзкия, но и като най-романтичния. Защото търновци, които години наред живеят с историята за прелитането под моста, разказват, че в дъното на риска е било обяснението в любов на полковника към дамата на сърцето му. 

Днес малцина извън представителите на великата българска авиаторска школа знаят подробности за полк. Петко Попганчев. А Стамболовият мост, едно от Чудесата на България, е занемарен. Търновци бият аларма, че се руши, но гласът им остава нечут. 

Легендарното съоръжение е на над 130 години. Кръстено е на бележития български държавник и революционер Стефан Стамболов. Мостът е построен в края на XIX век и е уникален в техническо отношение. 

Сроден е с Лъвов мост и Орлов мост в София както и с Желязната църква в Истанбул, защото е правен от същата фирма. С този мост е свързана любовната история на Петко Попганчев, невероятен пилот, разказва Нейко Генчев, зам.-кмет на Велико Търново.

Кой е Петко Недялков Попганчев? 

Полковникът е от поколението български летци, обучавани след Първата световна война. Роден е на 21 август 1905 г. в Сухиндол, Търновско.

От дете Петко е обсебен от небето. Не мечтае за нищо друго, освен да лети. Завършва Аеропланното училище през 1925 и Военното училище през 1928 г. През 1939 г. се дипломира като аероинженер в Германия, но и за миг не помисля да остане там. Връща се, за да стане летец изпитател на Божурище.

От 1943 г. капитан инж. Петко Попганчев е началник на Държавната самолетна фабрика -  Ловеч, а 1944 г. - и шеф на юнкерския учебен орляк. През март 1945 г. провежда изпитателните полети на самолета ДАР-10Ф. Казват, че това е отличен щурмови самолет, но работата по него приключва още с прототипа. Защото времето му е минало преди да започне - във военновъздушните сили вече навлизат реактивните двигатели.

Само три години по-късно - на 10 юни 1948 г., вече полковник, Петко Попганчев провежда първия изпитателен полет на учебно-тренировъчния самолет ЛАЗ-7. Бил е заместник- началник по летателната част във Въздушното училище в Долна Митрополия, старши преподавател по аеродинамика във Военнотехническата академия.

Петко Попганчев остава в историята и с поредицата си уникални авиационни рекорди

През 1933 г. извършва 127 свързани лупинга със самолет ДАР-1А при полет от Карлово до Казанлък. Със самолет Фоке-Вулф-44 прави 33-минутен гръбен полет, а с Aвиа Б-122 - 135 свързани лупинга. На 52 години поставя последния си и най-впечатляващ рекорд - с ЛАЗ-7М. Над Мосачево той изпълнява бавноуправляемо тоно за 41 секунди. Това е фигура от най-висш пилотаж, която може да направи само истински въздушен виртуоз - акробат: бавно завъртане на самолета по надлъжността му на 360?.

Но най-голямото му постижение си остава рискованият полет под Стамболовия мост във Велико Търново. Да, по-късно споменава в интервю, че той е част от романтиката в авиацията, но истината е, че любовната история е мит. Градската легенда разказва, че Петко искал да направи впечатление на бъдещата си съпруга Поля. Но това не е вярно. По това време тя е само на десет години.

Тогавашните вестниците пишат, че полетът е "нестандартно обяснение в любов към местна красива девойка". Нещо подобно наистина се случва, по през 1940 г., когато Попганчев каца в двора на Ловешката девическа гимназия, където в последния клас учи наистина бъдещата му съпруга. Поднася й букет цветя и успява отново да излети от двора на гимназията. Разказват, че след това продължава да ухажва момичето, като прелита ниско над нейната къщаза да хвърли букет в краката й.

Спомените на летеца разкриват, че полетът под Стамболовия мост е добре планирана и брилянтно изпълнена цел. "По-голямата част от времето си в Търново прекарах в преценяване възможностите "за" и "против" рискования полет. Стигнах до там, че нощем се събуждах под бремето на тоя неизяснен въпрос, отивах сутринта на самото място, представях си един вариант на полето, после друг", пише пилотът.

"И така уж без сериозни намерения, уточних всички подробности, свързани с минаването ми под моста. Започнах да се убеждавам, че ако го направя по течението на реката, 85-те конски сили на двигателя не биха могли да осигурят необходимия ъгъл на издигане срещу амфитеатрално разположения зад моста град. Оставаше възможността да подходя откъм Търново. Тук трудността се заключваше не само в избиране на правилна скорост и височина, но и в необходимия завой от 180?.

Разчетът на действията ми трябваше да бъде дотолкова точен, че краят на завоя да съвпадне със самото преминаване, като в нужния момент самолетът се окаже точно между дъгата на моста и повърхността на водата. Когато след няколко дни се прибрах в Казанлък, взех един ДАР-1А и излетях. Кацнах само в Горна Оряховица, за да заредя самолета с гориво и продължих за Търново, където направо пристъпих към своя замисъл".

Всъщност, този полет не е единственото щуро изпълнение на Попганчев. Той има много шокиращи случаи, в които със своеволна дързост демонстрира невероятното си майсторство във въздуха. От 1925 г. до 1927 г. той каца три пъти на своя глава със самолет в двора на Военното училище днес Военна академия "Г. С. Раковски" в София. Друг път се приземява със своя лек учебно-тренировъчен самолет на една малка полянка в местността Узана в Габровския Балкан и успешно излита пред смаяните погледи на туристите там.

Своите летателни демонстрации той прави и в чужбина. Пребазирайки изтребител от Германия в България, Попганчев отклонява самолета от трасето му над югославска територия и полита над кралския дворец в Белград, където извършва невероятна демонстрация с всички фигури от висшия пилотаж. Това предизвиква дипломатически скандал, но очарованият сръбски принц Павел отменя наказанието му...

Не случайно през 1959 г. Попганчев става първият републикански шампион по висш пилотаж и фигурно летене с моторен самолет, а от 1964 г. е носител на званието "Заслужил майстор на спорта по моторно летене".

През 1968 г. получава и диплом "Пол Тисандие" - най-високото отличие на Международната федерация по въздухоплаване. 

Що се отнася до Стамболовия мост, днес той се нуждае от спешна реконструкция. Парапетите му са ръждясали. Предстои ремонтът им, уверява зам.-кметът на града.

Но докато това се случи, търновци възкресяват легендата за любовта на летеца. Слагат катинари по перилата - досущ като на Моста на изкуствата в Париж. С тях заключват любовта си към своите половинки и хвърлят ключа във водата за да не може никога никой да ги раздели. 

"Ще се опитаме да измислим нещо за влюбените. Място, където да ги закачат, защото това е едно от най-красивите места в града", заяви Генчев. И съобщи, че общината иска са го превърне в нещо като Монмартър - улица на занаятите. Такъв проект вече е изготвен.