Митове и истини за шведския експеримент с К-19 - чиста лудост!

В битката срещу коронавируса Швеция реши да се довери на населението си - и заложи на препоръките, вместо на забраните. В тази страна отношенията между граждани и държава са просто по-различни. Така започва коментар на Матиас Висува за "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг”. Материалът, озаглавен "Коронавирус: Швеция съвсем съзнателно избра различен път", бе цитиран от "Дойче Веле".

Жители на Стокхолм се наслаждават на хубавото време. Снимката е от края на април

В тези времена, в които света треска го тресе (и в буквалния, и в преносния смисъл), мнозина обръщат поглед към Швеция. И понякога виждат изненадващи неща. 

Говори се, че шведите я карали твърде небрежно, че дори си правели "експеримент" с населението, което било "чиста лудост".

Нещата обаче не са толкова прости. Често пъти даже не е съвсем ясно какво точно правят шведите. А е добре да се взрем много внимателно, защото тази страна съвсем съзнателно избра различен път - и изборът ѝ намира все повече привърженици.

Да, някои детайли на шведския модел подлежат на критика, но от скандинавската страна със сигурност има какво да се научи. Впрочем, в подхода си в борбата срещу коронавируса Германия и Швеция започват все повече да се приближават - само дето идват от различни посоки.

Митове и истини
Когато Швеция подхвана борбата срещу вируса, целта не беше много по-различна от тази в други страни: ръстът на заразяванията да бъде овладян в такава степен, че да не претовари медицинските капацитети. Най-обикновен мит е, че шведите били решили да оставят заразата да се разпространява, за да се постигне стаден имунитет.

Стратегията им беше съвсем друга: икономическият и социалният живот да се ограничават само колкото е необходимо, а свободата да бъде колкото е възможно по-голяма.

Ето защо в Швеция продължиха да работят редица институции и обекти, които в Германия бяха затворени: училищата (без горните класове), магазините и ресторантите (с някои ограничения). Въпреки това и в Швеция всекидневието доста се промени.

Много трудно е да се сравняват различните стратегии в борбата срещу коронавируса. Първо, не навсякъде инфекцията избухна по едно и също време. Второ, условията в отделните страни са съвсем различни. Трето, различни са и отношенията между граждани и държава.

Швеция е относително слабо населена страна, с по-младо население от германското и с много повече едночленни домакинства. Хората не само са свикнали да се доверяват на държавата - те разчитат на нея да им осигури сравнителна независимост откъм най-различни социални принуди.

Страната дължи много на успешната си експортна икономика, но и на факта, че майките и бащите равноправно участват в трудовия живот. Всички тези шведски специфики накараха правителството да избере курса, който страната следва: по-малко забрани, повече препоръки.

Правителството просто се довери на гражданите. Какво казва това за Германия, където беше заложено главно на забраните?

Тъй или иначе, засега едно нещо си остава сигурно: все още знаем твърде малко и непрекъснато се учим. Затова и шведските власти напоследък все по-настойчиво отправят към гражданите своите препоръки за спазване на изискванията. И затвориха например онези ресторанти, които не се придържаха към правилата.

Да, кривата на инфекциите тръгна нагоре, а положението в болниците на най-засегнатия стокхолмски регион стана напрегнато, но нито за миг нещата не бяха извън контрол, както стана в други страни. Коефициентът на репродукция в Швеция отдавна падна под критичната стойност 1,0.

За сметка на това обаче смъртността спрямо числеността на населението е сравнително висока. Разбира се, далеч не толкова висока, колкото в Италия или Испания, но значително по-висока в сравнение с Германия например. Голяма част от починалите са обитатели на домове за възрастни хора. Тоест, по отношение на грижата за възрастните шведският курс очевидно не постига целта си.

А ако се окаже, че шведите наистина са развили имунитет?
Ако се намирахме в края на пандемията, лесно щяхме да отхвърлим шведския модел - най-малкото заради високата смъртност. Но ние се намираме едва в самото ѝ начало. И още никой не може да каже къде ще бъдем след няколко месеца.

Навярно натискът върху обществото и икономиката в Швеция беше поотслабен поради факта, че решението детските градини и училищата да продължат да работят не оказа особено въздействие върху ръста на заразяванията.

Дали в Германия хората ще разхлабят дисциплината си, ако в дискусията за въвеждане на облекчения интересите на различните части от обществото продължат да се раздалечават? Ами ако дойде втора вълна и се окаже, че в Швеция действително повече хора имат имунитет?

Все още е прекалено рано за окончателни изводи. След първите седмици живот с вируса Германия се справя много добре. По-добре от Швеция. Но все още не се знае дали и в бъдеще ще бъде така.