В знак на траур за покойника роднините започват да носят черни дрехи от деня на смъртта. В миналото жените са носели черна забрадка, а мъжете – черна риза или траурна лента (флор). Това се носи в продължение на една година, като през това време близките не участват в празненства, не танцуват и не пеят.
Днес обаче се допуска чернината задължително да се носи до 40 дни, а по желание – половин или една година.
В рамките на една година след кончината в къщата не трябва да се организират веселия, сватби, партита и танци. Във всички тези случаи, както и за всичко, свързано с погребалните обичаи, е добре да се посъветвате със свещеник, тъй като традициите се различават в отделните региони.
Според християнското учение смъртта е наказание за греха – наказание за греха на Адам спрямо Бога. Според първоначалния Божи план преходът на човека от земния живот към вечността е трябвало да бъде безболезнен.
Всеки погребален ритуал в Сърбия е съпроводен от различни народни обичаи. Причината за това се крие във факта, че всеки край има свои характерни навици и ритуали.
В миналото хората най-често са умирали в домовете си, поради което са възникнали вярвания, свързани непосредствено с кончината на близкия.
Така например в някои населени места всички членове на семейството трябва да бъдат будни, когато настъпи смъртта. Вярвало се е, че покойникът може да се „срещне“ със спящ човек и този човек да бъде следващият, който ще умре.
Ако човек почине с отворени очи, този, който го погледне пръв, умира след него. Смятало се е също, че покойник, в чийто джоб са намерени кибрит или запалителни средства, със сигурност ще се превърне във вампир.
От това вярване е произлязъл и обичаят починалият да се боцка с игла, за да не се върне като вампир.
Веднага след настъпването на смъртта всички огледала в къщата се покриват, тъй като се вярва, че духът на покойника може да влезе в огледалото и да остане сред живите. В района на Валево се отварят прозорците и вратите, а всички мебели и съдове се обръщат наопаки.
Водата, с която е изкъпан починалият, се смята за нечиста и се вярва, че може да донесе зло на този, пред чиято къща бъде излята. Самото мъртво тяло също се е смятало за вредно за животните и растенията.
Поради тази причина погребалното шествие не е трябвало да преминава през ниви, ливади или пред стада. От друга страна, хората са изнасяли болни деца пред шествието, за да може болестта да премине върху покойника.
В някои селски райони се е вярвало, че роднините, родени в един и същи месец, споделят обща съдба, затова при смъртта на единия скоро настъпва и кончината на другия. За да се предотврати това, се е извършвало символично „откупуване“ на мъртвеца.
В района на Зайчар роднините и приятелите се замерят с буци пръст на гробищата. Вярвало се е, че този, който бъде уцелен, няма да бъде следващият починал.
В други краища по време на погребението се стреля със стрела, а този, който улучи мишената, получава имуществото на покойника.
Според поверието от гробищата не се преминава по същия път навръщане, за да не може душата на покойника да намери пътя обратно до дома.
Традиционен ритуал е и изработването на кукла с лика на починалия. Жените от най-близкото семейство я перат и обличат всеки ден, а след определен период куклата се занася на гроба, пише „Курир“.
Съществуват и обичаи, свързани с помените, особено във влашкия край. Хората на масата не трябва да стават, докато най-възрастният човек не приключи с обяда, за да се предпазят по-младите от преждевременна смърт.
