Американката Моника Люински проговори за аферата си с 42-рия президент на САЩ Бил Клинтън, връзката ѝ с когото стана публично достояние.
В подкаста „Как да се провалиш“ на Елизабет Дей, жената призна, че наистина е обичала политика. Тя обаче ясно подчерта, че тази връзка е била злоупотреба с власт.
„Това беше любов на млада жена, 22-24 години. Мисля, че имаше известна игривост и всякакви други неща, но така го виждах по онова време. Мисля, че това също така беше злоупотреба с власт“, казва Моника Люински.
Бившата стажантка в Белия дом отбелязва, че е била принудена да играе ролята на наивно момиче на висока позиция, въпреки че всъщност вече е имала сериозен професионален опит още преди връзката с Клинтън.
„Първата ми работа след колежа беше в Белия дом. Не мисля, че това е траекторията, по която някой си мисли, че след 10 или 12 години този човек няма да може да си намери работа. След това работех и в Пентагона и пътувах по света с шефа си, който е прессекретар на Пентагона, и пътувахме с министъра на отбраната.
- В никакъв случай не съм гений, в никакъв случай няма да бъда най-добрата, но не бях глупава. Не бях тъпо момиче. Така бях изобразявана и това беше голяма борба за мен да се справя с това“, отбелязва Моника.
Жената добавя още, че наративът за нейната „нелепост“ е бил наложен не само от мъже, но и от други жени, особено под влияние на публичната линия на администрацията на Белия дом.
Коя е Моника Люински
Моника Люински е американска обществена фигура, писателка и активистка, най-известна със скандалната си афера с президента на САЩ Бил Клинтън в средата на 90-те години на миналия век.
Тя е била стажант в Белия дом през 1995-1996 г., където започва връзка с Клинтън. Нейният образ се превръща в един от първите случаи на „дигитален линч“ - жената е преживяла груб тормоз, малтретиране, подигравки, дори мисли за самоубийство.
Моника се доверява на приятелката си Линди Трип и ѝ разказва за аферата си с президента на САЩ. След като тайно записва тези разговори, Трип дава записите на прокурора Кенет Стар, който вече разследва случаите около Клинтън.
След публични възражения, Клинтън бе принуден публично да признае, че е имал афера с Люински. В обръщение към нацията той призна, че е „подвел“ обществеността и семейството си.
През декември 1998 г. Камарата на представителите обвини Клинтън в импийчмънт за лъжесвидетелстване и възпрепятстване на правосъдието. Но Сенатът не го потвърди и той остана на поста си.
Превод и редакция: БЛИЦ
