Съвременното общество в Индия продължава да е разделено на касти. Има висши и низши прослойки на населението. Всяко ниво си има свои права, което е доста странно във времената на борбата за равноправие. Тази страна продължава да се подчинява на остарели хилядолетни традиции. Кастовата принадлежност на човек предопределя избора и на неговата бъдеща съпруга, професия и място на живеене. 

Кастата, наричана "неприкосновени" или далитите са в дъното на обществената йерархия. Те винаги са подложени на дискриминация. За тях в индийското общество има много забрани. Понякога несправедливостта по отношение на тези хора се намира на границата между живота и смъртта.
 

Кастова дискриминация в съвременното индийско общество

Доста неприятна ситуация се случи в една индийска провинция със семейството на Балурао Тайне. Веднъж жена му тръгнала за вода към кладенеца, чийто собственик бил човек от по-горна каста. Естествено, той не дал вода на жената. Още повече, той я прокудил и напсувал, давайки ѝ да разбере, че представители на по-низшите съсловия нямат право да се приближават до кладенеца. Мъжът силно се разстроил от това събитие. Затова той решил, че вече не може да се лишава от най-необходимото заради класовите разногласия.  
 



Решение, което променило живота на цялото село 

Решението му било да изкопае свой кладенец. Кладенецът, който да е собственост на неговото семейство и на останалите далити. Благородното му дело обаче не получило подкрепа от близки и роднини, както и съседи. Семейството му и съседите решили, че той е полудял. Да се търси вода так, където вече три кладенеца били пресъхнали, наистина било безумство. Още повече, че за създаването на кладенец са необходими най-малко четирима души, ако не и петима. 
 


Бапурао обаче решил да не се отказва. Макар и да нямал никакъв опит по въпроса, той не спирал да копае. Всеки ден той се молил на Господ и се надявал, че интуицията няма да го подведе. В крайна сметка се оказало, че той копае на правилното място.  

Нищо не било в сила да откаже мъжа от идеята му. Като допълнение към 8-часовия работен ден Бапурао се трудил по кладенеца още 6 часа ежедневно - 4 часа преди работа и 2 часа след. 

Радностно събитие 

Няма думи, способни да опишат радостта му, когато след 40 дни копаене Бапурао все пак се натъкнал на вода. Кладенецът с дълбочина 4.5 метра станал единственият източник на вода за селото. Всичките жители били безкрайно благодарни на Бапурао за това значимо събитие в живота им.
 



Бапурао Тайне не е борец за свобода, не е Махатма Ганди, но благодарение на желанието му да пие вода, той успя да постигне малко справедливост за своето семейство и своите съселяни. 

Превод и редакция: БЛИЦ