На 26 септември 1983 г. светът е на косъм от ядрена война, но един съветски учен я предотвратява, поемайки огромен риск за себе си. На тази дата Станислав Евграфович Петров (1939-2017 г.) е оперативен дежурен в команден пункт Серпухов-15, намиращ се недалеч от Москва. В това време Студената война е в своя пик - три и половина седмици преди това във въздушното пространство на СССР е свален южнокорейски Боинг 747 с екипажа и пътниците. 

В командния пункт постъпва съобщение за ракетно нападение от страна на САЩ. То идва от приетата на въоръжение преди една година космическа система за ранно предупреждение. Инструкциите са ясни - в случай на нападение незабавно трябвало да се уведоми ръководството на страната и да се вземе решение за ответен удар. Все пак анализирайки информацията - съобщението давало информация за няколко пуска на ракети от една точка, подполковник Петров взема решение, че това е лъжливо сработване на системата, и не уведомява никого. Така не се стига до атака на СССР, което неминуемо би се случило, ако съобщението беше доведено до знанието на Кремъл. 

Последвалото разследване установило, че спътниковата система е била повредена, а причина за задействането на датчиците е слънчева светлина, отразила се в облаците. По-късно в космическата система се правят промени, позволяващи да се изключи тази ситуация.

Заради военната тайна и по политически съображения действията на подполковник Петров стават известни на широката общественост едва през 1998 година. На 19 януари 2006 г. в щабквартирата на ООН в Ню Йорк на Станислав Петров е връчена специална награда на международната обществена организация „Асоциация на гражданите на света“. Наградата представлява кристална статуетка „Ръка, държаща земното кълбо“ с надпис „На човека, който предотврати ядрената война“.