Когато говорим за екстремни ветрове, обикновено си представяме мощни урагани, торнада или тайфуни.
Оказва се обаче, че най-бързите ветрове на Земята не се наблюдават близо до повърхността, а високо в атмосферата над Гренландия и Северния Атлантик.
Според специалисти по атмосферна физика именно в този регион се формират едни от най-мощните въздушни течения на планетата, пише Meteo Balkans.
На височина между 9 и 12 километра, в долната част на стратосферата и горната тропосфера, скоростта на въздушните потоци може да достигне впечатляващите 350–400 км/ч. Тези ветрове са част от т.нар. струйни течения (jet streams), които оказват съществено влияние върху времето и климата в Северното полукълбо.
Основната причина за формирането на тези екстремни скорости е контрастът между студения арктически въздух и по-топлите въздушни маси, които се пренасят от Северния Атлантик под влиянието на Гълфстрийм.
Колкото по-голяма е температурната разлика между двете въздушни маси, толкова по-силен става въздушният поток. Над Гренландия този контраст често достига максимални стойности, което превръща района в една от най-динамичните атмосферни зони на Земята.
Интересно е, че макар тези ветрове да са най-бързите устойчиви въздушни течения в атмосферата, рекордите за скорост на вятъра близо до земната повърхност все още принадлежат на мощни торнада и тропически циклони. Въпреки това струйните течения над Гренландия играят ключова роля за глобалната циркулация на атмосферата и често влияят върху развитието на циклони, студени нахлувания и други значими метеорологични процеси.
Любопитен факт е, че пилотите на междуконтинентални полети често използват тези мощни въздушни течения, за да намалят разхода на гориво и времето за полет при маршрути над Северния Атлантик.
В мащабите на Слънчевата система обаче Земята далеч не държи рекорда. На Нептун са измервани ветрове със скорост около 2000 км/ч, което го превръща в планетата с най-бурната атмосфера сред всички планети около Слънцето.