„Пържа се на дюнерите, не е лесно, ама няма как. Успявам да спестя по 1000 евро на месец. Всички тези пари отиват за семейството у дома.“, пише rodopi24.blogspot.com.
С тези думи българин, работещ в Брюксел, описва реалността на хиляди наши сънародници, избрали гурбета в чужбина като начин да осигурят по-добър живот за близките си.
Мъжът живее и работи в белгийската столица, докато съпругата му и двете им деца остават в България. Историята му не е изключение, а част от ежедневието в региони като Кърджали и Смолян, които от години носят определението „регион на гурбетчиите“.
„Имаме жилище, всяко лято правя ремонти и подобрения. Две коли, жената работи за малко пари в търговски обект у дома, а аз съм в Белгия. Споделям квартира с друг човек, защото това е огромен разход. Една стая е между 800 и 1100 евро“, разказва той пред „Родопи voice“.
Според българите в Белгия средният чист доход е около 2000 евро месечно. При максимално икономичен начин на живот могат да бъдат заделени около 1000 евро. Ако човек живее сам и плаща всички разходи самостоятелно, спестените средства често падат под 500 евро.
Все повече семейства обаче избират друг вариант – окончателно преместване в чужбина.
Такъв е случаят с друг българин от Кърджалийско, който вече е закупил жилище за 250 000 евро в Антверпен. Децата му учат в белгийската образователна система, владеят няколко езика и според него едва ли някога ще се върнат да живеят в България.
„Там има повече възможности, по-добро образование и по-достъпни кредити“, коментира той.
Въпреки финансовите предимства животът в Белгия далеч не изглежда безоблачен.
„Засега няма да местим цялото семейство. Навсякъде е несигурно. В Белгия е пълно с емигранти, постоянно се чуват полицейски сирени. У дома парите са по-малко, но поне е по-спокойно. Само че не може вечно да живеем разделени“, признава гурбетчията.
Именно в тази дилема са хиляди български семейства – между по-добрите доходи в чужбина и цената, която плащат с отсъствието, самотата и пропуснатите моменти с най-близките си хора.
