След военните операции в Сирия, опита за шантажиране на ЕС чрез бежанците, въвличането в гражданската война в Либия и самоволното поведение в НАТО, Турция отново предизвика ескалация на напрежението в Средиземно море.

Повод за това стана публикуваната от турската държавна нефтена компания Turkish Petroleum заявка за лиценз за проучване и добив на въглеводороди в райони на Средиземно море, пише "Труд".


Разчертаните блокове за проучване са в непосредствена близост с гръцките острови. Атина твърди, че според международното право блоковете са притежание на Гърция. Но Анкара демонстрира готовността си да започне сондажите там, включително със сила.

В Средиземно море отдавна се води и спор между Гърция и Турция за морската акватория около водите на о. Кипър. Турция изпрати няколко сондажни кораба за проучвания край острова и на това реагираха гневно Република Кипър и Гърция. Сондажите обаче продължиха, като Анкара настоява, че признаваната само от нея Севернокипърска турска република (СКТР) също има право на достъп до енергийните ресурси в района, а не получава такъв.

Следствие на тази политика, Турция си навлече санкции от страна на ЕС, нещо на което някои, включително в България не вярваха, но прогнозите им се оказаха грешни. ЕК намали значително предприсъединителната помощ за Турция през тази година заради газовия спор в Средиземноморието.

Така Турция ще получи само 168 милиона евро финансиране по Инструмента за предприсъединителна помощ, което е намаление от 75%. В потвърждение на твърдата позиция на ЕС санкциите бяха разширени, като през м. февруари 2020 г. същите бяха наложени на вицепрезидента и ръководителя на отдела за геоложко-проучвателни работи на турската държавна петролна компания TPAO (Turkish Petroleum Corporation) Мехмет Ферух Акалин, както и на неговия заместник Али Коскун Намоглу.

Нов сериозен конфликт се очерта след подписаното от Анкара споразумение с правителството на Файез ас Сарадж в Триполи за новата граница на икономическите зони на страните, която минава съвсем близо до остров Крит. По този начин Турция напълно изолира възможностите за самостоятелен добив на ресурсите и прокарване на новия газопровод за Европа от страна на Гърция и Кипър.

В защита на новия си либийски партньор, турският Меджлис гласува изпращането на военен контингент в Либия. Към вече прехвърляните от частната турска военна компания SADAT основно рекрутирани бойци от Сирия, провинция Идлиб, но и от Босна, както и китайски уйгури, официално се присъединиха и хиляди турски военни съветници, турска бойна техника като танкове М-60, бронетранспортьори, противозенитни ракетни комплекси „Хоук“, реактивни артилерийски установки, безпилотните дронове „Bayraktar“ и „ANKA“, които взеха активно участие в боевете в западната част на страната миналия месец.

Една от двете турски бойни фрегати, разположени около Либия, директно обстрелва с ракети либийското летище Ал-Ватия. Във водите около Либия турските подводници охраняват конвоите с военна помощ. Съвсем естествено е, че тази морска групировка ще поеме и охраната на сондажните кораби.

Такова развитие на ситуацията сериозно обезпокои Гърция. Миналата седмица гръцкият външен министър Никос Дендиас обвини Турция в опит да завземе суверенната икономическа зона на Гърция.

Турският посланик беше повикан в гръцкото външно министерство. В сряда самият премиер Кириакос Мицотакис изпрати възмутено писмо до ръководството на Европейския съюз във връзка с „турските провокации“. Той предупреди, че евентуална ескалация няма да доведе само до гръцко-турска криза, а до криза между Турция и целия Европейски съюз.

В опит за разширяване на подкрепата Гърция успя да предизвика обща декларация и от южните си европейски партньори. Седемте държави с излаз на Средиземно море в Европейския съюз, известни като EuroMed7, отправиха предупреждение, фактически насочено към Анкара.

В документа се призовават всички страни в региона да уважават международното право, включително морското, и в частност суверенните права на държавите членки. Декларацията е изготвена след среща на групата, в която са Франция, Италия, Малта, Португалия, Испания, Гърция и Кипър.

На изричното назоваване на Турция в документа единствено попречи факта, че някои от държавите в групата са на различна страна в либийския конфликт. Франция подкрепя Халифа Хафтар, докато Италия е за Файез Сарадж, подкрепян и от президента Ердоган.

Най-острото изказване направи гръцкият министър на отбраната Никос Панайотопулос който заяви, че страната му е готова да влезе във въоръжен конфликт с Турция, за да защити суверенитета си. Според него Министерството на отбраната отбелязва увеличаване на броя на турските провокации и на подобен фон Атина е готова за всичко, включително военни действия.

Дори бегъл поглед на въоръжените сили на страните веднага показва превес в полза на Турция. Турската армия в блока на НАТО е втората по големина - 510 хиляди души. Последният успешен боен опит, натрупан в Либия и Сирия, говори в полза на турската армия, като въпреки някои загуби, Турция постига резултати там. Гърция, за разлика от Турция, отдавна не е участвала във военни действия.

В класацията на европейските армии Гърция заема десета позиция. Гръцката армия има 160 хиляди души, а военният бюджет е половината от този на Турция и възлиза на около 6 милиарда долара. Броят на бронираните бойни машини е около 4 хиляди и 390 единици самолети. Турция разполага с 8,6 хиляди бронирани машини, включително танкове и 470 самолета.

Прави впечатление, че Гърция отдава голямо значение на бойната си авиация. Независимо, че турските военновъздушни сили превъзхождат като бройка гръцките, от гледна точка на техническото оборудване те са приблизително еднакви, тъй като и двете страни използват американски самолети F-16.

В това отношение гръцката изтребителна авиация и подготовката на бойните пилоти постигат паритет. Турският флот е достатъчно силен и в състава си има подводници, ракетни катери и ракетни фрегати. Гръцкият флот е значително по-слаб, три пъти по-малко на брой в подводниците. Страните са приблизително сравними по състав на ракетни катери, но по отношение на бойните фрегати турският флот значително превъзхожда гръцкия.

На какво тогава разчита Гърция?! На военните си съюзи. И ако НАТО е доказало неефективността си в спора между Гърция и Турция за Кипър през 1974 г., то Атина има сериозен друг коз. Това е членството на страната в ЕС и неслучайното изказване на Кириякос Мицотакис за това, че конфликтът може да прерасне в такъв между Турция и ЕС.

Малко използван (само при атентатите в Париж от Франция), но сериозно обвързващ е чл. 42, т. 7 от Лисабонския договор за ЕС (ДЕС) - „В случай, когато държава-членка стане обект на въоръжено нападение на нейната територия, другите държави-членки са задължени да u окажат помощ и съдействие с всички средства, с които разполагат, в съответствие с член 51 от Устава на Организацията на обединените нации.“

Това повтаря директно чл. 5 от договора за НАТО, като при това положение Турция не може да налага „вето“ на решенията на ЕС, така както в НАТО, защото не е член на ЕС.

Разбира се, че на настоящия етап нещата няма да стигнат до такова ескалиране, но е показателно как гръцките ни партньори използват активно своето европейско членство за отстояване на позициите си и не се притесняват или още по-малко оставят на благоволението на решенията на президента Ердоган националните си интереси.