Идеята, че Израел може да загуби конвенционална война сега изглежда смешна, но възникването на израелската ядрена програма се дължи на страха, че арабските държави ще постигнат решаващо военно предимство, което биха могли да използват, за да нанесат поражения на бойното поле. Това почти се случи по време на войната „Йом Кипур" през 1973 г., когато египетската армия превзема Суецкия канал, а сирийската арабска армия напредва в Голанските възвишения. Разкази за това, колко сериозно е воден разговорът с Израел относно използването на ядрени оръжия по време на тази война остава мрачен, но няма съмнение, че Израел би могъл да обмисли използването на най-мощните си оръжия, ако конвенционалният баланс решително се отклони от негова полза.
 
Израелският ядрен арсенал е най-лошата тайна в международните отношения. От 70-те години на миналия век насам Израел поддържа ядрен възпиращ фактор, за да поддържа благоприятния баланс на силите си със своите съседи. Освен някои тревожни моменти по време на войната „Йом Кипур”, израелското правителство никога не е обмисляло сериозно използването на тези оръжия.
 
Най-очевидният сценарий за Израел да използва ядрено оръжие ще бъде в отговор на чужда ядрена атака. Израелската противоракетна отбрана, въздушната защита и системите за доставка са прекалено сложни, за да си представим сценарий, в който всяка страна, различна от една от големите ядрени сили, може да управлява друга ядрена сила. Следователно всеки нападател ще е сигурен, че ще понесе тежки и бързи последствия. Целите на Израел ще бъдат унищожаването на военния капацитет на врага (да кажем условно Иран), също така да бъде изпратено послание, че всяка ядрена атака срещу Израел ще бъде посрещната с катастрофален отговор.
 
При какви все пак условия Израел би могъл да започне ядрена война?
 
Израел може да обмисли превантивна ядрена атака, ако враждебната страна (пак условно Иран) изглежда да е на ръба да осигури на ядрените устройства средства за тяхното пренасяне. В случая с Иран можем да си представим сценарии, в които израелските плановици вече няма да сметнат конвенционалните атаки за достатъчно смъртоносни при унищожаване или забавяне на иранската програма. При този сценарий и отсъствието на директна намеса от Съединените щати, Израел може да реши да предприеме ограничена ядрена атака срещу иранските съоръжения.
 
Като се има предвид, че Иран няма значителни защити против балистични ракети, Израел най-вероятно ще достави ядрените оръжия със своите балистични ракети с междинен обхват Jericho III. Вероятно ще ограничи атаките си и до цели, специално свързани с иранската ядрена програма, и достатъчно далеч от цивилните райони. Разбира се, тъй като така или иначе би било нарушаване на ядреното табу, Израел би могъл да се насочи към други военни съоръжения и бази за атака, но много вероятно е израелското правителство да се стреми да ограничи възможно най-много границите на прецедента за използване на ядрено оръжие.
 
Ядрените оръжия ще се справят със задачата с цената на повече щети, отколкото повечето конвенционални атаки, и също така ще предадат степен на сериозност. От друга страна, активното използване на ядрени оръжия от Израел вероятно ще засили интереса на всички в региона (и потенциално в целия свят) да разработят свои собствени ядрени арсенали.
 
Едно от най-големите притеснения на Израел е идеята, че е възможно Иран, Пакистан или Северна Корея да дадат или да продадат ядрено оръжие на неправителствена организация или групировка. „Хамас”, „Хизбула” или някоя друга терористична групировка ще бъде по-трудно да бъдат възпряни, отколкото традиционната национална държава.
 
Дори ако терористична организация не използва придобитото оръжие веднага срещу израелска мишена, тя би могла да извлече отстъпки, които Израел не желае да направи. При този сценарий Израел може да обмисли използването на ядрено оръжие, за да предотврати прехвърлянето или да унищожи вражеското ядрено устройство след доставката. Това ще зависи от достъпа на разузнаването до информация относно прехвърлянето на устройството, но е трудно дори за високотехнологичните и оперативно компетентни израелски разузнавателни служби да могат да предоставят такива данни.
 
Самите устройства и хората, които се занимават с устройствата, ще бъдат важни цели, а ядрената атака ще гарантира тяхното унищожаване по-ефективно, отколкото дори масирана конвенционална атака. Освен това ангажирането с най-крайните форми на използване на сила би могло да попречи както на НПО, така и на държавата, от която произхожда. Активното използване на ядрени оръжия срещу недържавен субект обаче може да потвърди отново интереса на източника на ядреното устройство и да причини повече проблеми на Израел.
 
Превод БЛИЦ от публикацията „The Worst-Kept Secret Military Secret on the Planet: Israel Has Nuclear Weapons” на Робърт Фърли в онлайн-изданието nationalinterest.org