Авторитетното американско издание National Interest публикува изключително интересния материал на Стивън Брайън под заглавие „Russia's S-400 Is a Game Changer in the Middle East (and America Should Worry)”, който БЛИЦ предлага без коментар и редакторска намеса.
Решението на Саудитска Арабия да закупи от Русия ЗРК С-400 „Триумф” стана мощен удар по САЩ и по техните европейски съюзници. Преди това Турция подписа с Русия споразумение за 2,5 млрд долара за същите С-400. А сега Москва води преговори с Египет за предоставяне на данни за системата.
 
Египет вече има ЗРК С-300ВМ, известен като „Антей-2500”, който се използва за поразяване на балистични цели на малка и средна далечина, крилати ракети, високоточни оръжия, самолети от стратегическата и тактическата авиация, а също така самолети за ДРЛО и РЕБ (отначало С-400 се наричаше С-300ПМУ-3).
 
Комплекси С-300 има и Гърция, която е член на НАТО. Получи ги от Кипър, когато турците го заплашиха с война.
 
И други страни притежават такива комплекси, сред тях са Китай, Индия, Украйна, Венецуела, България и много други.
 
С-400 обаче коренно променя положението. Причината е, че този комплекс може да изстрелва четири типа ракети-прехващачи: ракета със свръхголяма далечина 40Н6Е (400 км), ракета с голяма далечина 48Н6 (250 км), ракетата със средна далечина 9М96Е2 (120 км) и ракета с малка далечина 9М96Е (40 км).
 
Но и това не е всичко. Ракетата 9М96Е2 е главното достойнство на комплекса С-400. Тя лети със скорост 15М (примерно 5 км/сек или 18 000 км/час и дори може да поразява цели на височина само 5 метра над земната повърхност. Освен това по време на маневрирането нейното радиално претоварване може да достигне до колосалните 20g. Ракетата е предназначена да поразява самолети и ракети на противника, летящи непосредствено над повърхността на земята, а също така за унищожаване на крилати ракети.
 
Един от водещите световни експерти в авиокосмическия отрасъл докторът на науките Карло Коп (Carlo Kopp) твърди, че С-200 може да бъде снабдена с РЛС за откриване и захват на цели, предназначени за унищожаване на съвременни „невидими” самолети като F-22 и F-35. Те работят в широк честотен диапазон, включително на високи и свръхвисоки честоти, което им позволява да откриват изтребители, направени по технологията „стелт”.
 
В основата на тази технология лежи принципът за малка забележимост от радарите в Х-диапазона, които преди всичко се използват в армията и в гражданските организации.
 
На самолетите F-35 средствата за осигуряване на малка забележимост основно са разположени в носовата част, а това значи, че когато машината се отклонява от целта, тя става уязвима.
 
С времето цялата система за ПРО на САЩ и техните съюзници, работеща основно в Х-диапазон, остарява и затова Китай и Русия активно развиват технологията за малка забележимост при създаване на нови самолети и ракети.
 
Наред със съвременните РЛС Русия има мощна комплексна система за ПВО, макар да притежава много по-малко съвременни самолети, отколкото САЩ и НАТО. Русия пропусна цяло десетилетие в оръжейната надпревара, когато нямаше пари за разработка и построяване на нови самолети. Пък и сега нейната икономика трудно произвежда ново оборудване в достатъчни количества.
 
Трябва да се каже, че една от причините, заради която Русия развива своята ПВО и създава средства за противодействие на американските „невидими” самолети и крилати ракети, е фактът, че тя няма средства за формиране на голям парк от съвременна изтребителна авиация.
 
Едно от достойнствата на свръхдалечната ракета 40Н6Е обаче е, че тя е способна да поразява цели извън зоната на действие на активните средства за ПВО, например въздушни командни пунктове и самолети за ДРПО Е-3 Sentry от системата АУАКС.
 
Тези самолети на САЩ са базирани в Япония на авиобазата Кадена и в ОАЕ в Ал-Дафре. Те станаха уязвими за ракетите на С-400 и затова загубиха своето преимущество да са недосегаеми за средствата на ПВО на противника. Изглежда, че потенциалът на самолетите АУАКС, създадени през 1960-те години, сега вече е изчерпан.
 
С-400 също така могат да се използват против балистични ракети, което изглежда е заинтересувало Саудитска Арабия. Не е известно обаче доколко са добри да изпълняват такива задачи.
 
Руснаците определено извършиха пробив, доставяйки оръжие на някои страни от НАТО, които имат твърде неопределено бъдеще в този блок (например Гърция и Турция), както и на верни сателити на САЩ като Саудитска Арабия и други държави от Персийския залив, например ОАЕ. Съвсем неотдавна се появи съобщение, че ОАЕ след няколко месеца ще закупят заплашителния многоцелеви изтребител Су-35, явяващ се сега най-големият брилянт в короната на руските ВВС.
 
Руският пробив е важен и в техническо отношение. САЩ нямат реален конкурент на системата С-400 и видимо не изпитват особена тревога, докато наблюдават как тези комплекси се пръскат по света. Много жалко, но сега вече е много късно нещо да предприемат.
 
Превод и редакция: БЛИЦ