Днес се навършват 12 години от смъртта на папа Йоан-Павел Втори, който остави незаличим отпечатък върху историята на XX век. Приживе той беше известен като папата, спомогнал за рухването на комунизма, папата - който непрекъснато пътуваше, папата - любимец на младите по света. През последните години от живота му, когато вече бе много болен, милиони по света съпреживяваха болката заедно с него. Още повече плакаха при вестта за смъртта му - 2 април 2005 година , а площад "Св. Петър" се оказа тесен да побере огромното множество на погребението му. Още тогава присъстващите на площада поискаха папата да бъде обявен веднага за светец, припомня Марица.

Папата бе обявен за светец през 2016 година.

Като глава на Римокатолическата църква Йоан Павел Втори има над 100 официални посещения по света. Той е първият папа, посетил синагога, джамия и протестантска църква, с което изпраща важно послание към хората за необходимостта от толерантност и търпимост както между религиите, така и в междудържавните отношения.

Посещението му в България през май 2002 година е събитие от изключителна важност за страната ни, чийто образ, особено в католическия свят, бе сериозно накърнен заради една провокация по време на Студената война. Тя забърка българи и България като цяло в чудовищно престъпление – опита за убийство на Йоан Павел Втори на 13 май 1981 г., когато на площад „Св. Петър“ във Ватикана той е прострелян и ранен от Мехмет Али Агджа, член на турската националистическа организация „Сивите вълци“.

Затова и след възстановяването на дипломатическите отношения между България и Светия престол през 1991 година, една от основните цели на външната ни политика е папа Йоан Павел Втори да приеме поканата за посещение у нас. През 2001 година общонароден комитет организира национална кампания, в която събира над двадесет хиляди покани от българи, които са изпратени до папата. На 12 май 2002 г., в рамките на посещението на тогавашния ни външен министър Соломон Паси в Светия престол, българите чуват така дълго чаканото от тях изявление на папата: Моето посещение във вашата страна ще има за цел да насърчи католическите братя и сестри във вярата им и отговаря на най-съкровеното ми желание да бъдат укрепени връзките между католическата църква и Българската православна църква.

Официално, посещението се осъществява по покана на Католическата църква в България и на българската държава. На 23 май, в навечерието на най-светлия ни празник, посветен на светите равноапостоли Кирил и Методий, папа Йоан Павел Втори стъпва на българска земя.

Папа Йоан Павел ІІ, със светско име Карол Войтила, е роден във Вадовице, Полша, на 18 май 1920 г.

На 4 юли 1958 г. папа Пий ХІІ го назначава за помощник-епископ. Архиепископ Базияк го ръкополага на 28 септември същата година във Вавелската катедрала в Краков.

На 13 януари 1964 г., папа Павел VІ го номинира за архиепископ на Краков, а на 26 юни 1967 г. той става кардинал.

Избран е за папа на 16 октомври 1978 г., като е първият неиталианец на този пост от 455 години насам.

Направил е 95 папски посещения извън Италия и 141 в Италия. Като епископ на Рим е посетил 301 от всичките 334 епархии. В България папа Йоан Павел II дойде през май 2002 г.

Папа Йоан Павел II е издал 13 енциклики, написал е 13 апостолически проповеди, 11 апостолически конституции и 41 апостолически писма. Публикувал е две книги - “Прекрачване на прага на надеждата” (1994) и “Дар и мистика: 50-та годишнина от ръкополагането ми за свещеник” (1996)

Представяме ви цитати от папа Йоан Павел ІІ за нещата от живота:

"Аз не съм против аплодисментите, защото така един папа може да си почине малко."

"Чувствах се добре с вас и се надявам да мога да ви срещна и друг път. Вярно е, че има много и различни ангажименти в живота на един папа. Но може би някой ден Исус ще попита папата: "Ти си говорил с министри, с президенти, също с кардинали, с епископи. Не намери ли време да се срещнеш с бедните, с нуждаещите се?" И тогава срещата с вас ще бъде по-важна от всички други."

"Понякога хората ме питат: "С какво толкова ви харесват младите? Защо толкова често се срещате с тях?" Отговорът ми е много прост. Имам доверие в младите. Виждам в тях бъдещето на света, бъдещето на Църквата. Вярвам, че днешните млади хора искат да изградят един свят на справедливост, истина и любов; и с помощта на Бог ще могат да го направят."

"Моите очи виждат твоето спасение. Виждат в теб спасението на човека и на света, Иисусе Христе, роден във Витлеем, спасител на човека и на света! Ти си цялата надежда на моя живот, така, както си бил надеждата на поколенията на Израел. За теб живях досега и за теб искам да живея отсега нататък. Ти си вярата, надеждата и любовта на моето сърце, на всички мои дела, стремежи и желания."

"Компютърът промени малко света и със сигурност и моя живот."

"В името на Христос аз ви казвам, че любовта все още е възможна. Това е цял проект на Бога за семейното огнище. Проектът за брачна любов, ако това е вашето призвание, е много красив: той отговаря на призива на Бог, който е създал човешкото същество като "мъж и жена". Но брачната любов се научава ден след ден. И в това вие имате вашата отговорност... Времето на приятелството, на годежа е време на стажуване. Не го пропилявайте. Постарайте се отсега да се подготвите за такъв ангажимент. Не бъркайте преждевременния опит за удовлетворяване на страстта с ясното себеотдаване в любов завинаги. Пожелавам ви голямото щастие да създадете пред Бога, посредством светото тайнство на брака, една двойка, в която всеки съпруг и съпруга се стреми към щастието и доброто на другия и не се бои, заедно с другия, да даде живот според плана на Бога. Точно от такива семейства ще се реформира тъканта на обществото, новият свят, към който се стремим."

"Ще се запитате, скъпи младежи, защо в своите речи папата винаги има специални думи за вас? Отговорът е прост: той има неотменимото задължение да доближи, колкото е възможно повече, човечеството до Иисус, който, бидейки Бог, възсъздаден като човек, е вечно млад и подбудител на все по-благородни инициативи и на нови програми за живот."

"Видях, че някои от вас целуват пръстена ми. Пръстенът е знак за вярност: вашите родители носят пръстена като знак за вярност в брака. Папата и епископите го носят, защото са женени за Църквата и носейки този пръстен, аз трябва да бъда верен на моята Църква. Гледайки го, аз винаги трябва да се питам дали съм верен, дали правя всичко за тази моя Църква-съпруга, за всички вярващи, за всички енории, за всички старци, болни, млади, новородени."

"Като човек, който дълги години е бил университетски преподавател, никога няма да се изморя да изтъквам водещата роля на университета, която е да образова, но също да се грижи за научните изследвания. И в двете области неговата дейност е тясно свързана с най-дълбокия и най-благородния стремеж на личността: желанието да познае истината."