Има една пресконференция в САЩ, която ще остане завинаги в историята. Като най-кървавата. На 22 януари 1987 година държавният ковчежник на щата Пенсилвания Робърт Бъд Дуайър (известен като Бъд Дуайър) се застрелва публично пред журналистите и своя екип, който няма представа какви са намеренията му. Камери заснемат жестокото самоубийство. Повечето телевизии не излъчват кадрите, но една все пак го прави и те са в интернет и до днес. Дуайър умира на 47 години, оставайки съпругата и двете си деца. Събитията припомнят от Dir.bg.

Причината да сложи край на живота си е обвинението срещу него за получаване на подкуп от 300 000 долара от частна фирма, на която осигурил държавен договор на стойност 4 млн. долара. Той е признат за виновен и в деня преди трагедията съдът трябва да произнесе присъдата, която се очаква да включва глоба от 350 000 долара и до... 55 години затвор. Ковчежникът обаче категорично отрича да е взел рушвет и обвинява държавната система.


През 1984 година Дуайър полага клетва като държавен ковчежник за втори мандат
Снимка: Wikipedia


Бъд Дуайър е член на Републиканската партия в Камарата на представителите от 1965 г. до 1970 г. От 1971 г. до 1981 г. той е сенатор, а след това става 30-ият щатски ковчежник на Пенсилвания в два мандата до деня, в който се самоубива.

На 18 декември 1986 г. Дуайър е признат за виновен по 11 обвинения, сред които освен за получаване на подкуп и за конспирация и измама. По време на съдебния процес Дуайър отказва да застане пред съда, заради което се смята, че е искал да избегне разпит за схемата, в която е обвинен. В същото време и адвокатът му не представя свидетели на защитата.

Дуайър обаче продължава да настоява, че е невинен и дори пише писмо до президента Роналд Рейгън с молба да бъде помилван. 
На 22 януари 1987 г. ковчежникът свика пресконференция в столицата на щата - Хенрисбърг. Медиите очакват той да подаде оставка заради очакваната присъда. Сътрудниците му също смятат, че поводът е такъв. Те не знаят, че предишната нощ той е написал следната бележка:

"Ако можеш да бъда с Джо (съпругата му Джоана - б.р.) и през следващите 20 години, би било прекрасно. Утре ще бъде толкова трудно и се надявам, че ще успея да го направя".


Дуайър с президента Джералд Форд през 1970 г.
Снимка: Wikipedia

На другата сутрин Дуайър отива на пресконференцията нервен и притеснен и започва да чете дълъг предварително подготвен текст, в който обвинява агентите на ФБР, прокурора и съдията, работили по делото срещу него, че съсипват съдебната система. Речта му продължава 30 минути и това изнервя журналистите, които не чуват новина. Някои от тях започват да се приготвят да си тръгнат. Ковчежникът забелязва това и казва:
"Онези от вас, които си прибират камерите, мисля, че трябва да останете, защото все още не сме приключили".

След това той заявява:

"Благодаря на добрия Господ, че ми даде 47 години вълнуващи предизвикателства и преживявания, много щастливи поводи и най-вече най-добрата жена и деца, които всеки би искал. Сега животът ми се промени без видима причина. Много хора знаят, че съм невинен, но не могат да ми помогнат да не бъда наказан за престъпление, което не съм извършил. Съдията е известен и със своите средновековни присъди, той каза пред пресата, че се чувства "въодушевен", когато бях признат за виновен и че възнамерява да ме хвърли в затвора като "превенция" за други държавни служители. Но това няма да бъде пречка, защото всеки държавен служител, който ме познава, знае, че съм невинен. Това не би било легитимно наказание, защото не съм направил нищо лошо. Тъй като съм жертва на политическо преследване, затворът ми просто ще бъде американски Гулаг.

Моля, онези, които вярват в мен, да продължат с молитвите си за моето семейство, да работят неуморно за създаването на истинска съдебна система в Съединените щати и да продължават усилията моето семейство да не бъде опетнено от тази несправедливост".
 


Ковчежникът със семейството си в годините преди обвинението
Снимка: Wikipedia

В този момент Дуайър спира да чете от подготвените си бележки и заявява:
"Многократно съм казвал, че няма да подам оставка като държавен ковчежник. След дълги часове размисъл взех решение, което не би трябвало да бъде пример за никого, защото е уникално за моята ситуация. Аз ще умра в кабинета си. Моля, покажете моята история по всяка радиостанция, телевизия, вестник и списание в САЩ. Моля, напуснете незабавно, ако имате слаб стомах или нерви, тъй като не искам да причинявам физическо или умствено страдание. Джоан, Роб, Диди, обичам ви! Благодаря ви, че направихте живота ми толкова щастлив. Сбогом на всички вас. Моля, уверете се, че моето жертвоприношение не е било напразно".

След това той оставя три писма за съпругата и децата си и взема плик, от който вади револвер Smith & Wesson. В този миг присъстващите ахват от изненада. Дауйър отново призовава, който иска, да напусне. Някои хукват за помощ, други го призовават да даде пистолета си, дори се опитват за го вземат. 

"Не, не, не, това ще нарани някого", отдръпва се той.

И миг по-късно стреля в устата си. Мигновено се срива мъртъв на пода. Пет камери записват невижданото събитие. По-късно се оказва, че една от тях остава фокусирана върху Дуайър и снима в близък план как кръвта шурти от изходната рана в задната част на главата му, както и от ноздрите и устата му.
В този момент медийният съветник на ковчежника призовава медиите да напуснат, а някой да се обади за медицинска помощ и на полицията.
 

Smith & Wesson Model 27 .357 Magnum - с такъв револвер се застрелва Дуайър
Снимка: Wikipedia

В часовете след самоубийството му редакторите на новини трескаво решават каква част от кадрите да излъчат. Много телевизионни станции в Пенсилвания показват замъглени кадри от самоубийството му. Някои дават само как той дърпа спусъка и пада назад, други спират излъчването точно преди изстрела, трети оставят да се чува само звук. Една единствена телевизия - WPVI във Филаделфия, излъчва кадрите без предупреждение за зрителите. Друга - WPXI в Питсбърг съобщава чрез Associated Press, че ще излъчи нецензурирани кадри в ранните си новини. Оперативният мениджър на медията обяснява това решение с думите:

"Това е важно събитие за важен човек".

Той обаче подчертава, че кадрите няма да бъдат показани във вечерните новини, когато децата не са на училище.
Междувременно Тони Ромео - радиорепортер, който стои на няколко крачки от Дуайър по време кървавия му край, развива депресия и се отказва от журналистиката.

След публичното самоубийство Националната асоциация на държавните ковчежници призова обвиненията срещу Дуайър да бъдат проверени от Министерството на правосъдието. ФБР също извършва проверка на твърденията му, че е невинен. Заключението обаче не променя нищо - той е виновен.
След смъртта на Дуайър неговата вдовица успява да получи пълни обезщетения, възлизащи на над 1,28 милиона долара, което по това време е най-голямата подобна сума, плащана някога от държавата. Ако Дуайър беше осъден, закон би забранил изплащането на пенсионните му осигуровки. Затова се смята, че той се е самоубил, за да осигури семейството си, чиито финанси са били почти привършени заради хонорарите, които той плаща за адвокат по време на делото.

Години по-късно главният свидетел на прокуратурата - Уилям Трикет Смит, казва в документалния филм "Честен човек": "Животът на Р. Бъд Дуайър", че е предложил на ковчежника подкуп и той го е приел. Смит изразява съжаление, че по този начин е изиграл роля за смъртта му.