Природата е повече от невероятна. Светът е пълен с животински видове, за които не сме чували изобщо. Те се срещат изключително рядко и само на определени кътчета.

Вижте едни от най-интересните създания на природата, които едва ли подозирате, че съществуват.

Ай-ай

Ай-ай наричан още мадагаскарска ръконожка, е полумаймуна единствен съвременен представител на инфраразред Ръконожкоподобни и монотипичното семейство Ръконожки.

Ай- ай има много здрави зъби, на които не може да устои дори кората на кокосовите орехи. Ай-ай улавя ларвите със средния си пръст, който е много дълъг, много тънък и има изключително дълъг нокът.

Маймуната вмъква пръста си в дупчица в кората на дървото, изстъргва оттам ларвите, внимателно и предпазливо ги опитва и след това старателно облизва пръста си. Коренните жители на Мадагаскар смятат, че Ай-ай носи нещастие, затова щом я срещнат, незабавно я убиват.

Риба-капка

Риба-капка е дълбоководна риба, обитаваща водите край Австралия и Тасмания.

Тя живее на 600 – 1200 метра дълбочина и затова тялото й е изградено от желеподобна маса с плътност по-малка от тази на водата, което й позволява да се движи на такава дълбочина без да изразходва много енергия. Заради дълбоководния риболов, рибата-капка е застрашена от изчезване.

Въпреки, че не става за ядене, тя често попада в мрежите на рибарите, тъй като съжителства с други морски видове като раци и омари.

Едно от любопитните неща за тази е, че тя отглежда потомството си в нещо като детска градина. Родителите се организират в групи с други себеподобни и заедно защитават малките си.

Гривест вълк

Гривестият вълк често е описван като "Червена лисица на кокили".

Възрастните екземпляри са високи около един метър, тежат 20 до 25 кг. Това го прави най-високият вид включен в семейство Кучеви. Дългите крака са вероятно за приспособяване към пасищата с висока тревиста растителност в ареала му на местообитание.

Козината на гривестия вълк е червеникавокафява до златисто-оранжева. Краката са дълги и черни.

Отгоре на врата се образува характерна черна грива. Има белезникав връх на опашката и бяло петно под гърлото.

В случай на опасност гривата на вълка настръхва и така му придава внушителен вид. Тя притежава и характерна неприятна миризма, поради което гривестия вълк е придобил прозвището си „Вълчи скункс“.

Качулат Елен

Качулатият елен (Elaphodus cephalophus) е единствен представител на род Elaphodus – примитивни елени, близкородствени с мунтжаките (Muntiacus). Макар и по-едър от тях със своите 50-70 cm височина, той е сравнително дребен вид елен.

Качулат се нарича заради черен кичур козина на тила, който достига до 17 cm дължина.

Окраската му е тъмна, с бяло под опашката, на върха на ушите, муцуната, а някои индивиди имат и бяла ивица около очите, която продължава назад към ушите.

Мъжките имат малки рогца без разклонения и характерните за примитивните елени къси бивни зъби.


Звездоносна къртица

Звездоносата къртица е насекомояден бозайник. Обитава северните части на САЩ и Южна Канада. За разлика от обикновената къртица, освен под земята живее и във водата. Има голям звездовиден нос с 22 месести израстъци, покрити със сензори (няколко хиляди на брой). Звездоносите къртици използват месестите си звездовидни носове за ловуване. По тях имат 100 000 нервни влакна, които се свързват с мозъка. Това е почти шест пъти повече от тактилните рецептори по човешката ръка. водолюбивата звездоноса къртица се храни и с малки рибки.

Дюгонът е вид едър морски бозайник, който, наред с ламантините, е един от четирите вида съществуващи днес представители на разред Сирени . Те са единственият оцелял представитела на разнообразното в миналото семейство Морски крави . Най-близкият им съвременен родственик, стелеровата морска крава, е изтребен поради прекален улов през 18 век. Размерите на това животно достига до 3 метра дължина и теглo между 200 и 500 кг.В природата живее около 70 години. Дюгоните могат да издържат до 6 минути преди да се покажат над водата за въздух.Понякога те сядат на опашките си и оставят главата си над водата за да дишат.

Иравадииски делфин
Иравадийският делфин още орцела е вид бозайник от семейство Делфинови. Този вид делфин не се различава много от популярния си събрат, но изглежда необичайно заради отсъствието на клюноподобната муцунка и заради гъвкавата си шия. По време на изследванията си, учените забелязали как делфинът се надига на повърхността на водата и си протяга шията, за да огледа наоколо. Видът е уязвим и сериозно застрашен от изчезване. На дължина достигат до 2,5 m, а теглото им е около 190 kg. Продължителността им на живот е около 30 години.

Геренук
Геренук, наричан още Жирафова газела, е африканска антилопа, която може дълго време да живее без да пие вода. Храни се с листа и подобно на неродствените жирафи е успяла да придобе еволюционни изменения, които й позволяват да достигат възможно най-високо. Отново подобно но жирафите притежава дълъг език и нечуствителни устни, с помощта на които може да обхване листата сред бодливите клонки на дърветата. За да достигне максимална височина геренукът се изправя вертикално на задните си крайници като по този начин се изпъва максимално нависоко. Смята се, че днес на Земята се срещат около 70 хиляди индивида. Видът е вписан в Международната Червена книга.

Превъзходна райска птица
Превъзходната райска птица е вид пернато, при което мъжките екземпляри се характеризират с ефектно оперение. Превъзходните райски птици се характеризират и с необичайно ниска популация на женските, което води до силно ожесточена конкуренция сред мъжкарите. Именно заради това при тях се прилагат едни от най-странните и сложни ритуали по ухажване в птичия свят. След внимателно и прецизно приготвяне на "дансинга", което включва дори и почистване на замърсявания, мъжкият първо привлича женската със силен крясък.Смята се, че женската райска птица отхвърля 15-20 потенциални кандидати, преди да си избере партньор за чифтосването.

Патагонска мара
Това е едър южноамерикански гризач от род Мари. Видът е разпространен в патагонската част на Аржентина. Поради визуалната прилика със зайците често е наричан и с името Патагонски заек. Има сравнително дълги уши и крайници. Задните крайници са по-дълги и замускулени от предните. Предните крайници са въоръжени с четири пръста, а задните с по три. Мъжките представители отделят повече време в патрулиране на територията от хищници. Основните неприятели са котки, лисици и хищни птици. Патагонските мари предпочитат местности с песъчлива почва и ниска храстовидна растителност. Добре са пригодени за бягане в откритите равнини и степи. Имат уникална социална организация представена от моногамни двойки живеещи в колония.



Източник:Vesti.bg.