Точно преди Гергьовден българският водолаз Иван Дойчев изпадна в привидно безнадеждна ситуация. Той се озовал сам сред вълните на мразовитото Северно море, далеч от шотландския бряг, влачен от силното течение със скорост 20 възела (37км/ч). Иван Дойчев обаче не се отчаял. Той ту плувал, ту си почивал по гръб, като се насочвал към издирващите го кратери и хеликоптери. От бедата го спасил отчаяният индиански вик, който издал по посока на минаващата покрай него ветроходка шхуна, пише в. Телеграф.

Обстоятелствата при които екипажът на корабчето „Феър Морн” и „изгубил” българския си водолаз, в момента се изясняват от британска инспекция по безопасност на труда. Както обаче Иван описа нещата става въпрос за струпване на случайности. 

Един от колегите му имал проблем с ливара (торбата с мидите) и му се наложило да я остави. Той пуснал сигнал до повърхността и корабчето отишло да го прибере. За зла беда по същото време на Иван му се случил същият проблем. Наложило му се да отреже меркерите си. когато корабчето се върнало да го прибере от мястото, където го оставило, Иван вече го нямало. Течението го отнесло надалече. 

Първоначално нашият водолаз не се впечатлил особено. Течението в залива, в който работили през деня, било нормално. Когато обаче излязал зад завоя на пролива Пентланд Фърт, скоростта нарастнала в пъти и стигнала до 20 възела. Течението тласнало варненеца към един риф край о-в Южен Роналдски, където дълбочина от 40 метра ставала едва 3-4 метра. Ако „Феър Морн” го бе последвал, за да го спаси, сигурно е щял да се разбие, и тогава всички на борда щели да изпаднат в бедствено положение. 

Междувременно колегите му сигнализирали в местната спасителна служба. От там изпратили два хеликоптера и три бързоходни кратера, но докато стигнали до мястото на инцидента, в района се стъмнило. Освен това, кой знае защо, ръководителите на операцията изпратили машините на запад, докато течението отнасяло Иван на изток. 

За 11-те часа в открито море българинът успял да навърти доста мили, макар да не е участвал в плувен маратон. Температурата на морската вода била 8 градуса, но за щастие той носил качествен неопренов костюм, а и гледал винаги да се поддържа в добра физическа форма. 

Малко преди зазоряване късметът на варненецът проработил. В непрогледния мрак край него минал ветроходен кораб, който също се движил по течението. Когато Иван го доближил, надал нещо като индиански вик, за да привлече вниманието на екипажа. Нашенецът преценил, че ако извика „Help!” („Помощ!” на английски език – б. р.), може и да не го чуят, тъй като децибелите ще бъдат по-ниски. Отчаяният му вик обаче бил чут от курсантите на палубата на руския учебен ветроходен кораб „Юний балтиец”. Те набързо извадили българина от водата и го сгрели с огромни дози чай. 

След около час престой при гостоприемните руснаци Иван Дойчев бил предаден на бреговата охрана. Нейният катер откарал българскяи водолаз в шотландското пристанище Уик. Посрещнали го прамедици, които му направили бърз преглед и го откарали в метната болница. Още същият ден обаче нашенецът бил изписан, тъй като се оказало, че няма никакви физически проблеми.