Сега САЩ навлизат в нова студена война, този път с Китай, така че Вашингтон трябва да помисли как да победи Пекин. Както пише обаче авторът на The New York Times, секретното оръжие би трябвало да се търси не в очевидните предимства, като санкциите или военноморска мощ на Америка, а във вътрешните слабости на Китай, от които режимът не може да се отърве.

По време на Студената война САЩ и техните съюзници разполагаха с тайно оръжие срещу Съветския съюз и неговите сателити. Според автора на The New York Times, Брет Стивънс, то не е създадено от ЦРУ, Агенцията за переспективни изследователски проекти на Министерството на отбраната на САЩ или от оръжейните лаборатории в Лос Аламос, тъй като това оръжиебеще самият комунизъм.

Както отбелязва авторът на материала, комунизмът е помогнал на Запада, защото е натоварил империалистическата руска държава с неефективна и непопулярна икономическа система, която не може да се справи с конкурентите си на свободния пазар. Според него руската шега "те се правят, че ни плащат, а ние се правим, че работим" много добре обяснява защо режимът с десетки хиляди ядрени бойни глави просто се изчерпа.

Днес обаче, пише Стивънс, след срещата на върха между САЩ и Китай в Анкоридж, на която и двете страни ясно заявиха, че имат не само противоречащи си интереси, но и несъвместими ценности, става ясно: САЩ влизат във Втора студена война, този път с Китай.

Въпреки че можете да вярвате, че нещата ще се получат, глупаво е да разчитате на това и да осъзнаете, че помирителното поведение на администрацията на Байдън няма да направи нищо друго, освен да развесели Пекин. Затова Вашингтон трябва да помисли какво може да бъде тайното му оръжие този път.

Трябва обаче да разберете, че това оръжие няма смисъл да се търси в очевидните предимства, като санкциите или военноморската мощ на Америка, а по-скоро във вътрешните слабости на Китай, от които режимът не може да се отърве.

Според автора на материала едновременно изникват три подходящи варианта – кандидати за тайно оръжие и първият от тях е национализмът. Именно той обяснява агресивността на Пекин по отношение на морските и териториалните претенции към съседите и масовото му натрупване на оръжие.

„Вашингтон няма нужда да насърчава национализма, за да се възползва от него. Но най-доброто, което администрацията би могла да направи, за да укрепи това спокойно ограничаване, е да влезе отново в търговската сделка за Транстихоокеанското партньорство, която администрацията на Тръмп толкова безразсъдно превърна в купчина развалини, пише авторът.

Второто, според него,оръжие срещу Пекин може да бъде политиката на култа към личността. Си Дзинпин консолидира властта като никой друг лидер след Мао Цзедун, но колкото повече власт има един човек, толкова по-уязвим е целият режим към неговите погрешни решения.

Колкото повече се опитва да проектира образа на непогрешимост и непобедимост, толкова по-вероятно е да се огради от неприятна, но необходима информация. В резултат на това, Си Дзинпин сам ще си създаде критиците и враговете, които един ден биха могли да унищожат режима.

Също така, пише авторът на The New York Times, Америка трябва да обърне внимание на китайската кампания за регулиране, контрол и самоконтрол, която непрекъснато се разширява. Китайските лидери, включително предполагаемо по-либералните, винаги са били брутални в своето потискане на духовни и религиозни движения, защото религията възпитава морална съвест, свободна от политически контрол.

Но моралната съвест не е нещо, което всяко правителство в историята е успяло да покори, така че Джо Байдън трябва да кани Далай Лама и други китайски религиозни лидери в Белия дом при всяка възможност, за да покаже защо Западът е мъдър. принцип на религиозната свобода.

Разбира се, заключава авторът на статията, използването на посочените оръжия не означава, че сдържането на Пекин няма също така да изисква активно изграждане на съюзи, икономически натиск и поддържане на мощно военно възпиране.

Само че ако си представим как Втората студена война може да бъде доведена до мирен край, следва да поразсъждаваме върху това как китайският режим може сам да си помогне за собствената си гибел.