Има всички основания да се предполага, че външнополитическите инициативи на новата администрация на САЩ ще се натъкнат на ожесточена съпротива от страна на американския елит, убеден, че Щатите трябва да останат единствен „център на сила” в съвременния свят. Затова на новия президент и бъдещ държавен секретар на САЩ най-напред ще им се наложи да „влязат в схватка” със своите дипломати и съветници, считат коментаторите на The National Interest Аарон Дейвид Милер и Ричард Соколски.
Ролята на „световен полицай” изтощи Америка и измори американците, считат авторите на публикацията. Представителите на новата администрация го разбират прекрасно, обаче „гласът на народа” не е достатъчен за промяна на баланса в полза на вътрешната политика. Според Милер и Соколски, политическата върхушка, включително опитни дипломати от кариерата, ще бъдат против новото разместване на приоритетите.
 

Представителите на политическия елит на САЩ са убедени: не бива да се седи на едно място, трябва да се прави нещо. Подобен „подтик към действие” често влече катастрофални последствия.
 
„Стремежът на Америка да решава проблемите навсякъде, където и да възникват, вдъхновява, а понякога намесата на САЩ дори променя ситуация към добро. В последно време обаче излишната активност на Вашингтон все по-често има катастрофални последствия. Преди всичко това засяга Близкия Изток” – пишат експертите.
 
В статията се казва, че причина за подобна „хиперактивност” е убедеността на американските политици, че САЩ са достатъчно силни „навсякъде да намират чудовища и да ги побеждават”. Както показа обаче опитът от Афганистан и Ирак, потенциалът на САЩ е твърде ограничен.
 
Освен това американците простодушно считат, че тяхното възприятие на света е „най-правилното”. „Ние се стараем да направим нещо, защото ни се струва, че разбираме този свят, макар това да не е така” – се казва в статията. Авторите считат, че Америка не трябва да чете на египетското ръководство лекция по „правата на човека” или да моли Израел да признае Палестина. Упреците по адрес на Русия също са свидетелство за наивен светоглед, свойствен на Вашингтон.
 
Митът за изключителността, за незаменимата нация, наред с американската „нагласа за лидерство”, също тласка САЩ да увеличават своето присъствие дори в най-затънтените ъгълчета на планетата и да предлагат услугите си там, където никой не е искал помощ. Постепенното обаче отстраняване на Вашингтон от мирното уреждане на ситуацията в Сирия, загубата на влияние в Близкия Изток  в Азия показват, че „търсенето” на американското лидерство пада.
 
Милер и Соколски предпазват новата администрация от „високомерието на властниците”. „Много лесно е да се сгреши силата с истинските добродетели, а обикновената отговорност да се изведе в ранг на изключителна мисия на народа” – обобщава The National Interest.
 
Превод и редакция: БЛИЦ