За никого не е тайна, че в момента всички европейски държави изпитват определени трудности във връзка с огромния наплив от мигранти от Африка. Онези, които живеят северно от Сахара, бягат в Европа от глад, разруха и пълна липса на перспективи.

Ако по-рано маршрутите на мигрантите пресичаха всички държави, разположени южно от брега на Средиземно море, то след "арабската пролет"  през 2011 година и убийството на Муамар Кадафи ключов пункт стана Либия. 

Едва след смъртта на своя лидер Либия като държава също престана да съществува. Вече шест години там бушува непрестанна гражданска война, цялата страна е поделена между противопоставящи се бандитски групировки, различни радикални лидери и мафията. Всичко това даде и солиден тласък за развитието на търговията с роби в страната.  


Наскоро бе публикувано видео, което показва процеса по продажба на роби. Контрабандистите и обикновените бандити печелят доста добри пари от това, което предлагат на мигрантите по пътя им към Европа, после ги закарват при търговците на роби. Цената на един роб е между 200 и 500 долара.   

Става дума за робство в 21-и век. При това само на 400 километра от Европа. Звучи варварско, нали? Тук се виждат и двете страни на тоягата. От една страна, това, което се случва в Либия, дава отлични шансове на нелегалните мигранти да попаднат в Европа, все пак да се пресече либийската граница е доста по-лесно, отколкото тази на Алжир или Мароко.  


 

От друга страна, границата все пак частично се контролира, но не от държавата, а от бандитски групировки. Фактически в момента в Либия дори всяко село се намира под нечий контрол. например, либийският град Сабха се управлява от военизирано формирование и там е разположено "гетото на Али" - един от най-големите центрове за търговия с роби.  


Освен това, появата на този феномен, като робството, показва отношението на арабите към чернокожите. По време на управлението на Кадафи в страната бяха провеждани урбанизация и индустриализация, което намали остротата на междурасовите проблеми. Но след неговото убийство всичките постижения бяха изгубени и Либия се върна с над 50 години назад в миналото.  


Масовият приток на мигранти предизвиква сериозна реакция сред местното население, което и без това живее под прага на бедността. Освен това, миграцията става и причина за повишаване на престъпността и възможността за епидемии. Затова либийците не са много притеснени за съдбата на пришълците.  


Естествено, че при такъв хаос мнозина успяват да избягат. Един от тези щастливци е 18-годишният жител на Гамбия Абу Бакар. Той е дал почти 400 евро на трафикант, но шофьорът го закарал не по местоназначение, а директно на пазара за роби в Сабха.  


"Това обаче никой не го интересува, защото Либия е самият ад. Всички ходят въоръжени Дори децата носят пистолети. Никой не се интересува от това, кое е добро и кое зло", разказва той за "гетото на Али".  


Абу прекарва в плен около два месеца Всеки ден му давали бутилка вода и хляб. Всеки ден либийци идвали и взимали най-силните. В крайна сметка и той бил продаден, но е успял да избяга. 


"Онези, които умираха, другите трябваше да изхвърлят на улицата и да изгарят телата им", разказва още Абу.  


Според оценка  на Международната комисия за миграцията, в момента в Либия се намират около 330 000 мигранти. Специално внимание се обръща на това, че хората се отвличат не за откуп, а именно за класическо робство. Те са принудени да вършат тежка физическа работа за собственика си в замяна само на покрив и храна.  


По думите на експертите, да се сложи край на тази ситуация в страната на практика е невъзможно, защото раздробяването на малки феодални владения е почти абсолютно. 

Превод и редакция: БЛИЦ