Петък, 13 май, бе денят, който американците избраха за начало на процеса на превръщането на Полша в мишена за ракетен удар от страна на Русия. Такъв удар по базата за противоракетна отбрана (ПРО), чието изграждане започна на полска земя, неизбежно ще последва в случай на мащабен конфликт между Русия и НАТО. Такова мнение изказват политолози и военни експерти, анализирайки последиците от създаването на американски бази за ПРО близо до границите на Русия. Дори президентът на Русия Владимир Путин заяви в петък, че „Москва ще бъде принудена да помисли как да парира възникналата заплаха за Русия“, защото „установките на ПРО в Полша лесно могат да бъдат използвани за ракети с малък и среден обсег“.
Да припомним, че ден преди началото на изграждането на базата в Полша тържествено бе отрязана лентата при въвеждането в действие на такъв център и в Румъния. Това „предизвиква съжаление“, защото всичко се прави едностранно, без да се взема предвид загрижеността на Русия, каза по този повод руският президент. Според Путин системата за ПРО не е отбранителна, а част от ядрения потенциал на САЩ, изнесена в периферията, в Източна Европа.

Вашингтон пък усилено твърди, че американската ПРО в Европа не може да се използва за изстрелването на крилати ракети с наземно базиране и поради това разполагането не нарушава договора, сключен с Москва, за ограничаване на ракетите със среден и малък обсег.

В Русия никой не вярва на това, отговаря известният военен експерт Виктор Литовкин. „Ясно е, че всичко това е направено срещу Русия. Русия просто я ограждат с противоракетна ограда – и по земя, и по море“, заяви той. Главният проблем, по думите му, е в това, че пусковите установки за противоракетите МК-41, с които се оборудват американските бази за ПРО в Румъния и Полша, се явяват едновременно и пускови установки за крилати ракети с голям обсег от типа „Томахоук“. При радиус на действие от 2500 километра те могат да бъдат сериозна заплаха за военно-стратегическата инфраструктура на Русия в европейската част на страната.

Знаков е фактът, че недоверие към американските аргументи проявява дори обикновено крайно лоялната към САЩ медийна корпорация Би Би Си (ВВС). „Все пак изглежда странно да се засилва натискът върху Иран толкова скоро, след като той прие да направи отстъпки пред Запада. А що се отнася до други „заплахи от Близкия Изток“, то всичко това е твърде мъгляво“, се посочва в един от материалите, посветени на пускането в действие на румънската база за ПРО. „В областта на противоракетната отбрана НАТО и САЩ вероятно също рискуват да бъдат обвинени в това, че не казват цялата истина“.

В действията на САЩ обаче има не само военен, но и геополитически замисъл, а дори и политико-психологически, посочва директорът на Руския институт за стратегически изследвания (РИСИ) Леонид Решетников. „Американците, особено напоследък, на практика не крият курса си към ограничаване на възможностите на Русия да заеме позиция на една от водещите страни в света, на един от полюсите на световната политика. В името на това те предприемат всички възможни мерки, за да спрат развитието на Русия, движението ѝ към нейното естествено място на една от водещите държави в света, на една от решаващите цивилизационни сили“, отбелязва той.

Те преследват тази цел с различни методи, включително и с чисто военни, отбеляза директорът на РИСИ: „За нас е очевидно, че структурата на НАТО през последните години просто се настани на нашите граници и тихомълком набира сили“.

„Плюс това те настройват срещу Русия най-близките си марионетки като балтийските страни, Полша и Румъния, разпространявайки там русофобски идеи“, допълни Решетников. „Макар че трябва да кажа, че в Европа буквално през последната половин година се засилиха настроенията за сътрудничество с Русия. Това се проявява в много страни. А разполагането на бази за ПРО е и опит да се използва този инструмент тъкмо за разрушаване на нашите отношения с Европа“.

Да, като цяло, когато срещу теб са насочени ракети (та макар и като ответна реакция), това не предразполага особено към добросъседство и взаимно разбирателство между народите. „Затова сега ние сме длъжни да възприемаме САЩ като държава, която е решила, че една от приоритетните ѝ цели е да не допусне израстването на Русия като световна държава, да я ограничава, а в перспектива и да я разруши“, заключава Леонид Решетников.

По този повод в Русия все по-често се чуват гласове, че трябва да намерим достатъчно асиметричен отговор на поредното предизвикателство на Америка. Такъв, който ще обезсмисли всички усилия на САЩ по създаването на глобална система за ПРО. Един от хората, които най-ярко формулираха тази задача, бе президентът на Академията по геополитически проблеми Константин Сивков. Той така и го каза: „Отговорът трябва да бъде асиметричен. На развитието на американската ПРО трябва да се отговори със създаването на средства за гарантирано унищожение на САЩ“.

Истината е, че след това той призова и към създаването на оръжие, способно да предизвика „геофизически изменения на територията на Съединените щати“, например „ядрени боеприпаси със свръхголям калибър, които са в състояние да предизвикат изригване на Йелоустонския вулкан или мощни вълни цунами при взривяване на големи дълбочини".

Може обаче спокойно да минем и без подобен екстремизъм, заявиха в ефира на телевизионния канал „Царград“ („Царьград“) военни експерти, които наблюдават създаването на стратегическата ракета от ново поколение „Сармат“. Защото този процес неизбежно ще доведе до изпълнението на по-реалистичния постулат на Сивков: „Мощните ракети, създадени в края на 60-те години на миналия век, тогава накараха САЩ да се откажат от проекта за ПРО и да седнат на масата за преговори. Това е единственият реален начин: американците разбират само от сила, и ако няма сила, то никакви разговори няма да ги убедят“.

Тези експерти посочват, че Русия има оръжие, което е в състояние с хиперзвукова скорост да извършва маневри, а това позволява да се реши задачата за гарантирано преодоляване на каквато и да било перспективна система за ПРО. Хиперзвуковата скорост е способността на някакъв материален обект да маневрира в атмосферата със скорост, която превишава скоростта на звука не по-малко от пет пъти.

Нещо повече, през април беше тестван новият боен блок за ракетата МБР РС-18 („Стилет“) на полигона Домбаровски в Оренбургска област. Именно този блок бе новото аеробалистично свръхзвуково бойно допълнение за перспективната междуконтинентална балистична ракета „Сармат“. А тя на свой ред в скоро време трябва да смени най-мощната руска МБР РС-20 „Воевода“ (според класификацията на НАТО – „Сатана“).

„Успешното изпитание на хиперзвуковия боен блок означава край на американската ПРО“, коментира един от експертите. „Оръжие, което е в състояние да маневрира с хиперзвукова скорост, може да преодолява всяка съвременна и перспективна противоракетна отбрана“, допълни той. Това става така, разкри някои подробности друг специалист, защото такъв блок лети в плазма, създавана от него самия: „Ефектът е същият като при кавитационните торпеда, при които се създава слой от пара. При това плазмата на практика изобщо не пропуска електромагнитни вълни, а това означава, че вероятният противник напълно е лишен от възможността да наблюдава, а това пък означава и да прехване боеприпаса при доближаването му до целта“.

Още една много важна характеристика е вероятното кръгово отклонение. Това е радиусът на кръга от центъра на целта, в който блокът попада с вероятност 50%. За съвременните бойни блокове той е равен на 220-250 метра, а маневриращата бойна глава на „Сармат“ гарантирано може да бъде насочена към целта с точност до няколко метра.

Много силни бойни възможности има и най-тежката междуконтинентална балистична ракета (МБР) РС-28 „Сармат“ (тя е и ракетата 15А28 - SS-X-30). Ако можем да се изразим по този начин, тя е „всеазимутна“. С други думи, може да лети до целта по каквато и да е траектория, та дори и през Южния полюс. А това означава, че може да влезе в сферата на противоракетната отбрана на САЩ през незащитената южна „пролука“. Така наричаната плоска траектория (за поразяване на вертикални цели – бел. прев.), която увеличава дължината на управляемия полет на бойните блокове, тоест гарантира „шизофрения“ на следящите системи заради увеличаването на площта на зоната за разгръщане на бойните глави – разстоянието между целите, които могат да атакуват разделящите блокове на една ракета.

Президентът Путин честно предупреди, че се прави такава разработка още през 2004 година: „Скоро руските въоръжени сили ще получат бойни комплекси, които ще бъдат в състояние да действат на междуконтинентални разстояния със хиперзвукова скорост, с голяма точност, с голяма маневра във височина и насочване на удара. Тези комплекси ще направят безперспективни всякакви образци на противоракетната отбрана – съществуващи или перспективни“.

Американците, съдейки по всичко, не са повярвали. Днес обаче (по-точно след три-четири години) ще им се наложи да се съобразят с невъзможността да окажат каквато и да била ефективна съпротива на „Сармат“. Дори при условие, че те създадат такава ПРО, която при вероятно развитие на конфликт до краен предел, ще свали повечето руски ракети, ще се окаже, че е достатъчна само една „Сармат“ с нейните бойни глави, които не могат да бъдат прехванати, за да бъде нанесена унищожителна щета на противника. Какво ще стане например, ако няколко специални боеприпаса паднат в района на Бостън – Вашингтон или Чикаго – Питсбърг? Или пък в Калифорния?

В тези центрове се произвежда над половината от американския брутен вътрешен продукт и живее една трета от населението. Ако в тези райони се случи нещо, подобно на събитията от сюжета на филма The Day After Tomorrow („След утрешния ден“), то в останалата част на Америка със сигурност ще се случат събитията от Mad Max („Лудия Макс“)...

Източник: Руски дневник