Украйна се опитваше да поддържа нормален живот за цивилното население през четирите години на войната, но атаките срещу украинската енергийна инфраструктура направиха това невъзможно, пише М. Гесен в колонка за The New York Times (NYT).
Авторът твърди, че в Украйна не е останало място или човек, който да може да забрави войната дори за няколко минути. Въпреки това, цивилното население все още се опитва да продължи да живее по най-добрия възможен начин.
„24 февруари отбелязва четвъртата годишнина от пълномащабното нахлуване. Четири години са особено важен етап за хора, които, подобно на мен, са израснали в Съветския съюз, във вечната сянка на Втората световна война, защото борбата срещу нацистите продължи четири години.
Това число е запечатано в паметта ни. Четири години смърт, изгнание, десетки милиони хора, призовани да се жертват за военните усилия на страната си. Лозунгът на тези години беше „Всичко за победата“, пише авторът.
През декември изглеждаше, че Русия ускорява офанзивата си на фронта. През февруари обаче Украйна проведе най-успешната си контраофанзивна операция през последните две години, като си върна територията.
Въпреки това цялата фронтова линия остана практически непроменена повече от три години.
Въпреки превъзхождащата си човешка сила и военни ресурси, Русия не постигна бърза победа. Но решителността на украинския народ и западната помощ не бяха достатъчни, за да спрат руската агресия.
„Каквото и да предстои, изглежда сякаш ще продължи вечно. Украинците са организирали живота си съответно. Те живеят тази война в работата си, в социалния си живот, в часовете си за бодърстване и сън.
Тази фундаментална ориентация на времето, ценностите и социалните отношения ще оформи живота на много бъдещи поколения украинци“, добавя авторът, цитиран от УНИАН.
Той отбелязва, че Украйна се е превърнала в различна страна, отколкото беше преди четири години. Докато населението на страната е било приблизително 36 милиона преди избухването на мащабна война, според неговите данни оттогава насам от страната са избягали приблизително четири милиона души, предимно жени и деца.
„Когато хората бягаха от руското настъпление през зимата на 2022 г., натъпкани в препълнени вагони, насочващи се на запад, малцина си представяха, че войната ще продължи толкова дълго.
Изглеждаше, че или огромната военна мощ на Русия, или твърдата решителност на Запада ще доведат до бързо разрешаване на конфликта. Но четири години по-късно – и 13 месеца след като Доналд Тръмп встъпи в длъжност – украинските бежанци от войната нямат безопасен дом, в който да се завърнат.
„И има все по-малко причини дори да се мисли за това: тези, които останаха в Западна Европа, са се адаптирали към новите си домове и към раздялата с тези, които са оставили зад гърба си“, отбелязва авторът.
Той цитира примера с Тарас Вязовченко, който извел жена си и двете си деца от Ирпин през 2022 г. Сега те живеят в Швейцария и той ги е посетил само веднъж.
„Какви отношения можем да имаме, когато те са там, а аз съм тук?“ „Тя изгради живота си там.“ „Децата говорят френски помежду си, но аз не разбирам“, каза Вязовченко.
Той, както много други украинци, останали в страната, е живял няколко различни живота през последните четири години – живот, който е споделял с родителите си и някои приятели, но не и със съпругата и децата си.
Миналата година той се присъедини към украинските въоръжени сили и вярва, че всички трябва да правят същото. Не всички в Украйна обаче са съгласни. Авторът отбелязва, че след първата вълна от доброволци в началото на пълномащабното нахлуване, украинските въоръжени сили започнаха да имат проблеми с набирането на достатъчно хора.
Тези, които са се мобилизирали тогава, все още не могат да напуснат местата си на служба. Междувременно, TCC провежда ежедневни акции в украински градове, задържайки потенциални наборници и транспортирайки ги до военни бази.
Превод и редакция: БЛИЦ
ОЧАКВАЙТЕ ПОДРОБНОСТИ В БЛИЦ!
