„Ню Йоркър”: Една четвърт от ядрените оръжия на НАТО са в "Инджирлик"
В комплекса се пазят 50 термоядрени авиобомби B-61
Така или иначе, турските власти дадоха да се разбере, че могат много лесно да стигнат до ядрените оръжия, ако поискат. Нещо, което в САЩ би трябвало да знаят от 50 години, пише „Ню Йоркър”.
База „Инджирлик” се превръща в основна за НАТО след присъединяването на Турция през 1952 г. и много бързо в нея са разположени стотици американски ядрени оръжия. Технически, те са зачислени на американски офицери, но де факто в цяла Западна Европа и на Балканите местните въоръжени сили имат пълен контрол над тях.
През 1960 г. американски сенатори с изненада откриват, че самолети на ФРГ с германски пилоти носят атомни бомби, а италиански разчети оперират с ракети с бойни глави. Две години по-късно, по време на Кубинската криза, анализаторите във Вашингтон стигат до притеснителния извод, че Турция може да използва част от намиращия се на нейна територия натовски ядрен арсенал по СССР и страните от Варшавския договор (да се чете: България-б.р.).
На атомните бомби са поставени специални кодирани механизми, които не позволяват неоторизиран достъп. За всички обаче е очевидно, че преодоляването им е въпрос на време. Затова и в навечерието на инвазията в Кипър през 1974 г. НАТО изтегля неконвенционалните си оръжия от Гърция, а тези в Турция са саботирани.
В наши дни няма нужда от атомни бомби – балистичните ракети са много по-ефективни, но B-61 остават в Инджирлик като политически жест на НАТО към Турция. Даже и да бъдат повредени, те могат да се използват за радиоактивно заразяване на огромен периметър.
Това е във възможностите не само на хората на Ердоган или на превратаджиите – базата е на стотина километра от сирийската граница, а атентатите на ИДИЛ на турска територия показват, че джихадистите са в състояние да нанесат тежък удар в страната.
Днес „Инджирлик” има ток, излитат и самолети. Не е ясно обаче кога ядрената опасност ще напусне базата в южната ни съседка.
Последвайте ни
0 Коментара: