Една четвърт от всички ядрени оръжия на НАТО се съхраняват в базата „Инджирлик” в Турция. Около 50 термоядрени авиобомби B-61 се пазят в комплекса, който беше блокиран от верните на Реджеп Ердоган сили след потушаването на опита за преврат.
Командващият на базата беше арестуван, токът – спрян, влизането и излизането на хора и автомобили – забранено. Не кацаха и самолети. Появиха се различни обяснения за случилото се – че американските военни в „Инджирлик” не са разрешили излитането на изтребители, които да помогнат на правителството; че така се изнудва Вашингтон да предаде опозиционния духовник Гюлен.
 
Така или иначе, турските власти дадоха да се разбере, че могат много лесно да стигнат до ядрените оръжия, ако поискат. Нещо, което в САЩ би трябвало да знаят от 50 години, пише „Ню Йоркър”.
 
База „Инджирлик” се превръща в основна за НАТО след присъединяването на Турция през 1952 г. и много бързо в нея са разположени стотици американски ядрени оръжия. Технически, те са зачислени на американски офицери, но де факто в цяла Западна Европа и на Балканите местните въоръжени сили имат пълен контрол над тях.
 
През 1960 г. американски сенатори с изненада откриват, че самолети на ФРГ с германски пилоти носят атомни бомби, а италиански разчети оперират с ракети с бойни глави. Две години по-късно, по време на Кубинската криза, анализаторите във Вашингтон стигат до притеснителния извод, че Турция може да използва част от намиращия се на нейна територия натовски ядрен арсенал по СССР и страните от Варшавския договор (да се чете: България-б.р.).
 
На атомните бомби са поставени специални кодирани механизми, които не позволяват неоторизиран достъп. За всички обаче е очевидно, че преодоляването им е въпрос на време. Затова и в навечерието на инвазията в Кипър през 1974 г. НАТО изтегля неконвенционалните си оръжия от Гърция, а тези в Турция са саботирани.
 
В наши дни няма нужда от атомни бомби – балистичните ракети са много по-ефективни, но B-61 остават в Инджирлик като политически жест на НАТО към Турция. Даже и да бъдат повредени, те могат да се използват за радиоактивно заразяване на огромен периметър.
 
Това е във възможностите не само на хората на Ердоган или на превратаджиите – базата е на стотина километра от сирийската граница, а атентатите на ИДИЛ на турска територия показват, че джихадистите са в състояние да нанесат тежък удар в страната.
 
Днес „Инджирлик” има ток, излитат и самолети. Не е ясно обаче кога ядрената опасност ще напусне базата в южната ни съседка.