Климатичните промени водят до затопляне на океаните и до топене на глетчерите и ледената покривка на планетата. Това предизвиква рязко покачване на морското равнище, което може да засегне един милиард души до 2050 г., алармира Специалният доклад на Междуправителствения панел за климатичните промени, озаглавен „Океаните и криосферата на фона на променящия се климат“, представен днес в Монте Карло и цитиран от WWF България.

Разработен от над 100 експерти от 30 държави, документът хвърля светлина върху рисковете, пред които са изправени хората и природата в резултат от драматично променящото се състояние на океаните, полярните райони и ледниците. Според учените тези промени са необратими, дори и състоянието на климата да се стабилизира. Те се отразяват на полярните видове като моржове и пингвини, чието местообитание – морският лед, изчезва.

„Безпрецедентното топене на ледените покривки на Гренландия и Антарктида е най-големият принос към глобалното повишаване на морското равнище, което ще засегне всички ни“, предупреждава д-р Питър Уинсор, директор на Арктическата програма на WWF. „Все още можем да спасим части от нашата криосфера, но трябва да действаме сега. Днес четири милиона души, живеещи в Арктика, трябва да се справят с изчезващи източници на храна и да се борят океанът да не потопи домовете им.“

До средата на века повишаването на морското равнище и миграцията на рибата в резултат от затоплянето на водата ще изложи на риск хората, населяващи ниско разположените крайбрежни райони. Това може да доведе до мащабни миграционни процеси. Експертите подчертават, че все още можем да овладеем най-страшните рискове чрез рязко намаляване на въглеродните емисии. А опазването и възстановяването на екосистемите ще дадат на хората повече време да се адаптират към промените в климата.

„Крайбрежните екосистеми като мангровите гори и влажните зони могат да бъдат част от решението. Те могат да ни предпазят от екстремните проявления на климата и от ерозията на бреговете, да премахнат въглерода от въздуха и да осигурят местообитание за рибата, от която зависи поминъкът на стотици милиони хора,“ коментира Хайке Веспер, директор по опазване на морската среда във WWF Германия.

Докладът идва след Срещата на върха на ООН с фокус върху климата, на която най-големите световни замърсители не успяха да отговорят на призива на генералния секретар Антониу Гутериш за въвеждане на амбициозни и конкретни планове за по-нататъшно намаляване на емисиите.

„Не можем да си играем с живота на хората. Съществуващите ангажименти на правителствата за борба с изменението на климата са недостатъчни. Световните лидери трябва да инвестират в бързи и дълбоки съкращения на емисиите парникови газове, както и в значително увеличаване на финансирането за устойчиво развитие и адаптация към новите условия“, призова д-р Стивън Корнелиус, главен съветник по изменението на климата във WWF.

Около 670 милиона души (10 % от световното население) живеят във високопланински райони и зависят от реките, захранвани от ледници. Тяхното постепенно топене обаче в дългосрочен план ще лиши тези места от достъп до прясна вода. Това ще засегне производството на храна и енергия и ще се отрази негативно върху икономиките на най-уязвимите общности. Ще се увеличи и глобалният натиск върху популациите от сладководни видове, които вече са в катастрофално състояние. Докладът на WWF „Жива планета“ сочи, че те са намалели с 83 % от 1970 г. насам.

Според учените задържане на затоплянето до 1.5°C все още е осъществимо и човечеството разполага с технологиите и финансовите средства да го постигне. Във връзка с това WWF България призовава политиците да се ангажират по-сериозно с проблемите на климата и да разработят стратегия за адаптация към променящите се условия, приканва бизнеса да инвестира повече в нисковъглеродни технологии, а всички граждани – да използваме чиста енергия, добивана от възобновяеми източници.