Нов труд на политолога Йохан Венстрьом предлага първото систематично разкриване на тайната шведска програма, подготвяна за случай на инвазия и окупация в ранните години на Студената война.
През 1949 г. властите в Стокхолм стартират план за организирана вътрешна съпротива, предвиждащ евакуационни маршрути, мрежи за комуникация и операции за смущаване на окупационни сили. Венстрьом посвещава четири години на архивни проучвания, дневници и интервюта с участници, за да възстанови логиката и структурата на програмата.
Подробности
Инициативата е поръчана от тогавашния премиер Таге Ерландер. Във висшия екип са включени военни, държавни администратори и представители на икономиката и труда: началникът на армията Карл Аугуст Еренсвард, застрахователният директор Алвар Линденкрона, представителят на земеделието Андерс Бйеле и Хакан Щерки от националната агенция за изследвания в отбраната.
С времето към управителния състав се присъединява още един министър и лидер на синдиката, оформяйки шестчленен съвет, популярен под прякора „Шестостенците“. Този орган трябвало да изпълнява функции на подземно правителство при екстремна ситуация.
Практическата организация е ръководена от Теде Палм, бивш ръководител на разузнаването. Венстрьом оценява броя на участниците на няколкостотин; всеки носел кодово име и поддържал връзка чрез предварително определени пощенски кутии. Структурата е изградена с цел максимално разграничение между звената, за да се намали рискът от компрометиране и да се предотврати неконтролирана дейност.
Ключовите маршрути и бази
Планирането е концентрирано в апартамент в квартал Кунгсхолмен, недалеч от централната жп гара на Стокхолм. Оттам са координирани планове за бягство на кралското семейство, министри и ръководители към щаб на територията на Обединеното кралство. Венстрьом посочва, че пътищата за евакуация през Норвегия са били предварително проучени и че гражданското ръководство трябвало да се установи в изгнание, докато вътрешната мрежа задържа и организира съпротивата в страната.
Цитати и реакции
„В Швеция беше широко разпространено мнение, че е въпрос на време да дойдат руснаците и че трябва да се направи нещо, за да се противодейства на тази заплаха“, коментира Венстрьом пред читателите на своя труд.
По думите му участниците са били подбрани с внимание и представлявали легитимни обществени институции. „Тези хора са демократично избрани, те представляват почти всички в шведския пазар на труда. Това са фигури, около които хората биха се обединили при отсъствието на избраното управление и кралската институция“, заявява авторът.
Контекст и предистория
Идеята за организирана вътрешна съпротива не е уникална за Швеция. В Европа след Втората световна война и в хода на Студената война подобни структури са разработвани и в други страни. Част от тях по-късно излизат на светло след падането на Желязната завеса. В шведския случай програмата е подкрепяна тайно от американско и британско разузнаване, а част от връзките с MI6 и ЦРУ остават документирани в архивите, които Венстрьом проучва.
В средата на 1950-те години настроенията се променят след смъртта на Сталин и непосредствената опасност намалява. Съществуването на системата получава формална рамка чрез таен законов акт, подписан от крал Густав VI Адолф, документ, който според Венстрьом е видян от него за първи път след 1955 г. Финансирането е неясно и става предмет на критични оценки; по негови данни държавното финансиране е прекратено през 1992 г., но системата продължава да функционира и в по-късни десетилетия, при това с нови ръководители.
Проблеми и подозрения
Някои събития пораждат съмнения за компрометиране на мрежата. В началото на 60-те години британски служители обвиняват един от своите дипломати в Скандал, свързан със сътрудничество с КГБ, но доказателства за действително предателство остават непълни. Венстрьом подчертава, че няма окончателни данни за наличие на вътрешна къртица, макар че случаят е повлиял на доверието между партньорските служби.
Завършек и послание
Разследването на Венстрьом е прекратено през 1994 г. по причина да не бъде отслабена националната сигурност. Ученият не може да потвърди дали системата още функционира, но изразява мнение, че би било разумно нейните елементи да бъдат обявени официално, за да се постигне възпиращ ефект спрямо евентуална окупационна сила. Според него демонстрирането на способност за организирана вътрешна съпротива увеличава риска за всяка нахлуваща армия.
Какво следва
Откритията на Венстрьом поставят на дневен ред въпроси за прозрачността на държавния контрол върху подобни програми и за баланса между готовност и демократичен надзор. Има и историческа стойност: текстът предлага нови източници за разбирането на отбранителната мисъл на една неутрална държава в първите десетилетия на Студената война. За читателите и политиците остава предизвикателството дали да се разкрие повече информация, или да се запази частична секретност в името на националната сигурност.
Книгата на Йохан Венстрьом извежда на преден план дълго пазени планове и практики, които оформят представата за готовност при криза. Разкритията подканят към обществен дебат за границите на тайните мерки в мирно време и за начините за запазване на демократичните институции при екстремни заплахи.
