В Източна Франция е открит огромен паметник, обхващащ векове и дори хилядолетия, което археолозите определят като "безпрецедентно" откритие.

Екип от Националния институт за превантивни археологически изследвания (Inrap) в страната разкопава района на Марлиенс, на около 20 км източно от Дижон, когато открива останки от селища, обхващащи периода от неолита (между 10000 г. пр. Хр. и 2200 г. пр. Хр.) и желязната епоха (1200 г. пр. Хр. до 550 г. пр. Хр.).

Най-старото обитаване - което означава слой от останки, оставени от една култура - е било най-интригуващо за експертите.

Представлява ограда подкова с дължина осем метра, прикрепена към кръгла структура с диаметър 11 метра, а до нея има друга отворена ограда.

Смята се, че и трите постройки са от един и същи период, а пласт чакъл в страничните заграждения показва, че някога там е имало ограда.

И все пак експертите от Inrap в момента нямат представа какво е било предназначението на загражденията.

"Този вид паметник изглежда безпрецедентен и в момента не е възможно сравнение [с други обекти]", пишат изследователите в съобщение за пресата.

"Датировката все още остава несигурна, но единствените артефакти, открити на обекта, съответстват на нарязани кремъци, което предполага, че са от неолита", добавят те.

"В момента се провеждат радиовъглеродни анализи, за да се изясни хронологията на този паметник."

На други места в зоната на разкопките, която е с площ 60 000 квадратни метра, екипът открива няколко предмета под нивото на горния слой на почвата: седем кремъчни върха на стрели, два предпазителя за ръце на стрелци, кремъчна запалка и кинжал от медна сплав.

Екипът съобщи, че върху една от лентите са открити следи от железен оксид, който съответства на пирит - основен елемент за запалване на огън.
 

Те отбелязаха, че тази серия предмети най-често съпътства погребение, но все още не са успели да потвърдят дали това наистина е било такова място.

"Анализите на състава на медната сплав на кинжала би трябвало да направят възможно установяването на неговия произход и да ни предоставят информация за търговския обмен по това време", отбелязват те, пише glasnews.bg.

Освен това археолозите откриват няколко кладенеца, датиращи от ранната бронзова епоха (около 3000 г. пр. Хр.), и древно гробище, "характеризиращо се с откриването на шест кремации, датиращи от първата желязна епоха".

"Урните, покрити с капак, са съдържали единичен костен депозит, понякога придружен от накити (гривни и/или пръстени от медна сплав и желязо)", казват те.

От Inrap потвърдиха, че в момента се извършва анализ на кремираните кости, за да се определят погребалните практики по време на погребенията.

Откриването на комплекса оставя много въпроси, на които трябва да се отговори, като експертите се надяват, че проучванията ще разкрият предназначението, за което е служил някога, и как земята и нейните жители са се развивали през вековете.