Първите хора, които преминават в Северна Америка от Евразия, са направили това, като са използвали Беринговия проток или такава поне беше теорията досега. Сега възниква нова хипотеза, която предполага преминаването през крайбрежен път, но за нея все още липсват категорични доказателства. Неотдавнашен анализ на камъни, скални слоеве и вкаменелости в Аляска даде по-ясна картина, сочеща наличието на крайбрежен маршрут преди около 17 000 години.

Нови изследвания, публикувани в изданието Science Advances, предлагат едни от първите геоложки доказателства за миграционния маршрут към Аляска, който би позволил на хората да преминат от Евразия в Северна Америка, по времето, когато ледниковата епоха все още е силна.

Важното е, че в доклада са включени и доказателства за водния и сухоземния живот в региона през същия период от време, което означава, че хората, които са се осмелили да поемат по този път, са имали достъп до храна. Изследователите от университета в Бъфало не твърдят категорично, че хората са използвали този крайбрежен маршрут – те просто заявяват, че е имало условия за човешка миграция в Северна Америка, започваща преди около 17 000 години.

В разгара на последната ледникова епоха Северна Америка е била отделена от Евразия от масивна ледена покривка на Кордилерите, която е пречела за преминаването на хората на континента. В крайна сметка обаче, те са успели да направят пътуването, но учените не са напълно сигурни през кой маршрут са преминали, нито за времето когато този трансконтинентален скок е станал.

През 20-ти век обикновено се приемаше, че първите народи в Северна Америка са пътували през тесен коридор без лед, но последните доказателства хвърлят доста големи съмнения върху тази дългогодишна хипотеза.

Отстъпващите ледени листове не са образували вътрешен път до преди около 14 000 години, а ивицата земя, която внезапно е станала достъпна, не е била подходяща за животни и хора до около преди 13 000 години.

Това представлява огромен хронологичен проблем, защото археологическите доказателства показват наличието на хора в Чили преди около 15 000 години, а във Флорида преди около 14 500 години.

Оттук и теорията за крайбрежната миграция, известна още като хипотезата за магистрала Келп. Вместо да пътуват по вътрешен път, свободен от лед, което е доста противоречиво, мигрантите преминават по крайбрежията на Сибир, Берингово море и Аляска и накрая стигат до Северна и Южна Америка.

Почти няма археологически доказателства в подкрепа на тази теория, но неотдавнашното откритие на 29 отпечатъка на бреговата линия на остров Калвърт в Британска Колумбия, датирано на 13 000 години, подсказва за тази възможност.

Bob Wilder/U. at Buffalo

Bob Wilder/U. at Buffalo

За да отговори на тези въпроси, екипът изследователи посещава четири острова в архипелага Александър в Аляска, който се намира на около 360 километра южно от Юниу. Поглеждайки към физическите доказателства, на екипа е било ясно, че ледът доминира в района.

“Пейзажът е ледник”, заяви Джейсън Бринър, водещ автор на изследването и геолог в университета в Бъфало. “Каменните повърхности са гладки и надраскани, когато ледът се е движел над тях, а навсякъде има неестествени камъни. Когато сте геолог, разбирате веднага, че тук е имало глетчер.

Използвайки техника, позната като датиране на повърхностната експозиция, изследователите успяват да разберат кога ледът е започнал да се оттегля. Химическите подписи в скалите показват на учените, когато ледът вече не представлява бариера за някои от химическите елементи.

“Това определено ни казва, че ледниците в Югоизточна Аляска са се оттеглили от брега преди 17 000 години”, казват авторите пред изданието Gizmodo.

“Ние също се възползвахме от богат архив на вкаменелости намерени в пещера на остров Принц на Уелс. Чрез радиовъглеродно датиране и от намерените кости и идентифицирането на кои животни принадлежат, успяхме да определим, че вид моржове и арктическа лисица са обитавали югоизточна Аляска, когато се е отворил крайбрежния път.

Изследването хвърля светлина за това как и кога хората са колонизирали Америка.

“Сега вече знаем, че ледниците са блокирали крайбрежния път за няколко хиляди години. Тези ледници обаче се оттеглят преди около 17 000 години, което отваря вратата за миграция на хора по крайбрежието “, пишат авторите.

Важно е, че новото проучване обхваща само много малка част от крайбрежния маршрут, а останалите части остават не определени. Затова екипът ще продължи да търси райони, които може да са освободени от ледниците, а след това там да са се заселили хора.

Бен Потър, професор по антропология в Университета на Аляска Феърбанкс, който не е участвал в новото проучване, харесва изследването и казва, че заключението е правдоподобно и че изследователите постъпват умно, като се ограничат до идеята, че по тази част на брега е било възможно да се мине, вместо да кажат, че е сигурно, че мигрантите са минали от там.

“В археологическата наука се нуждаем от съзнателни, методически анализи на всички аспекти на палеоекологията, геологията и т.н., за да разберем адаптацията и разселването на човека, включително и миграцията”, казва Потър пред “Гизмодо”.

Потър казва, че учените трябва да продължат тези видове анализи по крайбрежието, за да научат повече за времето на ледниковото отстъпление и да следят промените в околната среда и екологията през този критичен период от време. Но той казва, че точният отговор за времето и природата на северноамериканската колонизация вероятно ще останат неуловими за още известно време.

“Миграцията на едно или повече индиански племена в Северна и Южна Америка вероятно е сложен процес, обхванал първоначално между една и три основни групи древни хора: хората живели около Берингово море, индианците от Северна Америка и тези от Южна Америка”, казва Потър.

“Времето на разселването им остава неизвестно, но вероятно става преди около 16 000 години, предвид генетичните доказателства за бързото нарастване на броя им след това време.”

Той предполага, че маршрутите по които са преминали в Америка може да са включвали както вътрешния коридор останал без лед, така и крайбрежния път.

Източник: Мегавселена